Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Знаеше си той, необичайно място.

Безкраен миг,

суровост. Трапезария обширна като отвращение.

По-насам почивката, нямата покривка,

свечеряване

в сянката на спомен по лицето.

Упоритият час го затваря самотен,

затваря и брата по участ,

който плаче под своите мисли.

Всеки път различно място — като любовта.

Един бавен салон,

където попътните привидения, винаги на групи,

нахлуват изведнъж с фенери и с възпоминания.

Разговори, думи понякога, крила,

шепот наоколо. Една хапка

като ухапване по устата.

И върху масата, непозната и неподвижна,

стишената белота на ръце.

Би искал да се събуди между мъртви

докато времето глуховато бяга.

Мисли така, докато около него

мухата на съня, вестникът,

пламтящата книга на женска пола

нищо не значат.

Какви тела, какви взори — жилава

меланхолична вълна идва

и в нощни процесии

пътниците не заспиват, а напредват

с куфарите си помежду огледала и бели униформи,

усмихнати, сами, сомнамбулни,

пешком, олунени

към подземната спирка на влакове празни.

Край