Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
На Хорхе Гаитан Дуран
Сега аз съм жаден и моя любима сега е водата.
Отдалече аз идвам, от бездънни тъмни очи.
В царството на заспалите сега съм дълбоко-дълбоко,
само там се познавам, душата си срещам само там.
Нощта с клюн безпощаден сърцето ми кълве и разяжда,
а слънцето на заспалите ми пие кръвта.
Скитам мъртъв от жажда и бясна люлея камбана
като зов към най-тънка и влюбена в мене вода.
Забравеният съм аз. Искам поне една клонка вода,
искам свежо крайбрежие с нежен пясък на прах,
чакам и дано да дочакам цвете, наречено маргаритка,
за да стихне със цвете на гръд, със цвете на гръд.
Никой не може да ми отнеме ни целувка, ни поглед,
дори и смъртта не ще отнесе този мирис на цвете.
Аз минавам обвит в съновидения, в сиянието, което
вие виждате, от морето на заспалите е спомен за вас.