Хесус Саноха Ернандес
Боже, вече е ден, идвам

Бог в понеделник го няма, разпилян по земята

в някакъв нежен стон или в отровни вопли.

Бог скрит в камата, оставил хитрините, вечеря

върху захвърления в саваната бик, трапеза небесна.

Бог, който стигна до пропастта и цвете страстниче подуши,

прекачва стени и къщите обикаля.

Бог присмехулник, Бог, който поиска да те целуне, когато ти спеше,

да ти каже, че си цвете, че си тайнство, тежест, беззащитност.

Бог, когото — ако ви изненадам — трябва да приковете,

да ми поиска прошка и да ми обясни мъченическата рана.

Бог като шапка върху вика на всички.

Бог

и неговата гиздосия.

Боже, вече е ден, идвам!