Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Не те наричам Ева,

не ти давам името на никоя родена жена,

нито на нещо, нито на богиня, нито на пророчица,

нито на земя, нито на звезда, нито на цвете.

Но те наричам тази, която се спуска по лунния лъч,

за да разбуни морета,

за да навлезе в най-трепетни неща.

Когато гледам безкрайните полета с върби,

разлюлели цветисти корони,

знам, че не вятър — ти преминаваш

с разпуснати коси.

Обичам да те съзирам в прозрачните медузи,

полюшнати към северните моря,

да те чувствам в чайки и птици от полюса,

полетели през поледени пространства.

Не те наричам Ева,

не ти давам името на родена жена.

Твоето име трябва да бъде на устните на децата,

родени неми,

в тихите и подвижни пясъци, отишли в дъното на

морето,

в утаения въздух след свирепите урагани,

в словото на отшелниците, които те видяха насън

и умряха, щом се пробудиха,

в неразбраната от никого до днес

парабола на мълнията.

Във всяко подобно движение има срички

        от твоето име вековно.

Да почакаме, друже, семената засети да се преродят

и първозданните животни да се помирят

под същата дъга.

Тогава ще се чуе името на тази, която не наричам Ева,

нито й давам името на родена жена.

Край