Намиране на ядивата

Казаха си наново боговете:

— Какво ще ядат хората. Вървете и търсете ядива!

И тръгна червената мравка за царевични зърна

към Хълма на ядивата.

Срещна я Кецалкоатъл и я попита:

— Кажи ми къде намери тези зърна?

Тя не искаше да му каже, но той я попита пак.

И накрая му каза:

— Там, на Хълма на ядивата!

И мравката го отведе там.

Кецалкоатъл се превърна на черна мравка.

Заедно с червената мравка изкачиха Хълма на ядивата.

И започнаха двамата да пренасят царевични зърна

към полите на планината, след това в Тамоанчан —

земя на раждащия се живот. Опитаха ги боговете,

в нашите уста ги поставиха и с тях захванахме да растем.

Казаха си тогава боговете:

— Какво да правим с Хълма на ядивата?

Тръгна мигом Кецалкоатъл и се опита да го нарами.

С въже го обвърза здраво, но не успя да го вдигне.

А със зърна царевични предсказания прави Охомоко

и съпругата му Сипактонал подхвана съдби да гадае.

И двамата заедно казаха:

— Съдено е да го разруши Изтерзаният бог Нанауатъл!

И хвърлиха пак жребий.

Но дойдоха всички богове на земята и дъжда — Тлалоките.

Богове сини като небе, богове бели,

богове жълти, богове червени.

Направиха купчина земя.

И боговете на земята и дъжда — Тлалоките,

отнесоха всичките ядива —

бяла царевица, жълта царевица,

листата на зелената царевица,

възчерна царевица,

фасула, цвеклото, чиата, чикалотата.

Всичко, което е наше ядиво,

бе заграбено от боговете на дъжда.