Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Вече сбират се боговете и си казват един на друг:

— Кой ще обитава там? Небесата се спряха,

господарят на земята Талтекухтли неподвижен замря.

Опечалиха се Ситлаликуе — богиня на звездната одежда,

и Ситлалтонак — бог на блестящата светлина,

и Тепанкиски, който се явява вместо другите,

Тлаламанки, който дава опора на света,

Уиктолинки, който движи сечивата на земеделеца,

богът със скъпоценните пера Кецалкоатъл

и оня, на когото всички сме роби — Титлакауан.

Но вече тръгва Кецалкоатъл накъдето царува

                богът на смъртта.

Когато стига до бога и богинята на смъртта, казва им:

— Аз дойдох! Ти пазиш скъпоценни кости! Да ги взема дойдох!

И му казва богът на смъртта:

— Какво ще правиш с костите, Кецалкоатъл?

— Кахърни са боговете, щом се питат кой ще обитава земята.

И Миктлантекухтли му говори:

— Добре! Посвири най-напред на моята раковина,

обиколи четири пъти моя кръгъл престол,

        направен от изумруди.

Но раковината нямаше дупки, за да я хване.

Повика тогава Кецалкоатъл червеите — пробиха я мигом.

И мигом влязоха вътре пчелите.

И започнаха всички да духат в раковината.

Дочу богът на смъртта раковината да свири.

И каза на Кецалкоатъл:

— Добре, вземи тези кости!

И каза също на своите слуги:

— Кажете на тези, които обитават царството на мъртвите:

„Богове, поне вас да ви остави!“

Но Кецалкоатъл му каза:

— Наистина трябва да ги отнеса, и то наведнъж!

Поговори със своя двойник и му рече:

— Съобщи на боговете, че тях ще оставя.

И каза на себе си Кецалкоатъл:

— Да ги оставя, да, да ги оставя…

Възкачи се Кецалкоатъл и взе скъпоценните кости.

На една страна момчешки, на друга — момичешки.

Взема ги, бързо прави вързоп, мята вързопа на рамо.

Богът на смъртта позовава отново своите слуги:

— Богове, Кецалкоатъл наистина взема скъпоценни кости!

Отворете ями в земята!

Отвориха ями, той падна и се удари лошо.

Изскочиха изплашени пъдпъдъци, а той остана в несвяст.

Разхвърчаха се костите по земята, а пъдпъдъците

се впуснаха да ги кълват.

Дойде на себе си Кецалкоатъл и заплака. Каза:

— Двойнико мой, как ще постъпим?

Каквото да бъде — така ще бъде!

Наведе се кости да събира, насъбра ги от земята

и направи отново своя вързоп.

След това занесе костите в Тамоанчан —

земята на раждащия се живот,

и когато пристигна там Килазтли, която събужда растенията,

която е и Чиуакуатъл,

смля костите и ги сложи в разкошно изписан съд

и върху тях Кецалкоатъл проля кръв от мъжествения си член,

след като богинята бе го измила с топла вода.

И всички богове, които споменахме преди,

направиха същата саможертва:

Богът на морските брегове,

Богът, който движи сечивата на земеделеца,

Онзи, който се явява вместо другите,

Който дава опора на света,

Който прекланя глава — Цонтемок,

и самият Кецалкоатъл.

Казаха тогава боговете:

— Родиха се богове, това са хора!

Те имат заслуги за нас!

Край