Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
Вече сбират се боговете и си казват един на друг:
— Кой ще обитава там? Небесата се спряха,
господарят на земята Талтекухтли неподвижен замря.
Опечалиха се Ситлаликуе — богиня на звездната одежда,
и Ситлалтонак — бог на блестящата светлина,
и Тепанкиски, който се явява вместо другите,
Тлаламанки, който дава опора на света,
Уиктолинки, който движи сечивата на земеделеца,
богът със скъпоценните пера Кецалкоатъл
и оня, на когото всички сме роби — Титлакауан.
Но вече тръгва Кецалкоатъл накъдето царува
богът на смъртта.
Когато стига до бога и богинята на смъртта, казва им:
— Аз дойдох! Ти пазиш скъпоценни кости! Да ги взема дойдох!
И му казва богът на смъртта:
— Какво ще правиш с костите, Кецалкоатъл?
— Кахърни са боговете, щом се питат кой ще обитава земята.
И Миктлантекухтли му говори:
— Добре! Посвири най-напред на моята раковина,
обиколи четири пъти моя кръгъл престол,
направен от изумруди.
Но раковината нямаше дупки, за да я хване.
Повика тогава Кецалкоатъл червеите — пробиха я мигом.
И мигом влязоха вътре пчелите.
И започнаха всички да духат в раковината.
Дочу богът на смъртта раковината да свири.
И каза на Кецалкоатъл:
— Добре, вземи тези кости!
И каза също на своите слуги:
— Кажете на тези, които обитават царството на мъртвите:
„Богове, поне вас да ви остави!“
Но Кецалкоатъл му каза:
— Наистина трябва да ги отнеса, и то наведнъж!
Поговори със своя двойник и му рече:
— Съобщи на боговете, че тях ще оставя.
И каза на себе си Кецалкоатъл:
— Да ги оставя, да, да ги оставя…
Възкачи се Кецалкоатъл и взе скъпоценните кости.
На една страна момчешки, на друга — момичешки.
Взема ги, бързо прави вързоп, мята вързопа на рамо.
Богът на смъртта позовава отново своите слуги:
— Богове, Кецалкоатъл наистина взема скъпоценни кости!
Отворете ями в земята!
Отвориха ями, той падна и се удари лошо.
Изскочиха изплашени пъдпъдъци, а той остана в несвяст.
Разхвърчаха се костите по земята, а пъдпъдъците
се впуснаха да ги кълват.
Дойде на себе си Кецалкоатъл и заплака. Каза:
— Двойнико мой, как ще постъпим?
Каквото да бъде — така ще бъде!
Наведе се кости да събира, насъбра ги от земята
и направи отново своя вързоп.
След това занесе костите в Тамоанчан —
земята на раждащия се живот,
и когато пристигна там Килазтли, която събужда растенията,
която е и Чиуакуатъл,
смля костите и ги сложи в разкошно изписан съд
и върху тях Кецалкоатъл проля кръв от мъжествения си член,
след като богинята бе го измила с топла вода.
И всички богове, които споменахме преди,
направиха същата саможертва:
Богът на морските брегове,
Богът, който движи сечивата на земеделеца,
Онзи, който се явява вместо другите,
Който дава опора на света,
Който прекланя глава — Цонтемок,
и самият Кецалкоатъл.
Казаха тогава боговете:
— Родиха се богове, това са хора!
Те имат заслуги за нас!