Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Προμηθεύς δεσμώθη, 460 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (15 април 2007 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2013)

Издание:

Есхил. Трагедии

Старогръцка. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1982

Редактор: Георги Белев

Художник: Николай Александров

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Магдалена Костадинова

 

Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.

Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.

Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82

 

Дадена за набор: юни 1982 г.

Подписана за печат: октомври 1982 г.

Излязла от печат: януари 1983 г.

Формат 60×90/16.

Печатни коли 26. Издателски коли 26.

УИК 19,78.

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от NomaD
  3. — Корекция от NomaD

Парод

ХОР

 

Първа строфа

 

Не се плаши: иде с любов

на този връх нашият рой

със полет бърз идем при теб,

        след като с толкоз труд едва

склонихме стария наш баща.

        Тук ни донесоха бързи вихри.

Стоманен ек в миг долетя

в далечния наш пещерен кът,

прогони той плахия свян,

и ето, боси

        литнахме с вихра кола към тебе.

 

ПРОМЕТЕЙ

Уви, уви!

Вий, деца на богатата с рожби Тетис,

вие, щерки на бог Океан[1],

който земната твърд с безсънни води

е обгърнал отвред! Погледнете сега

със какви железа прикован съм навек,

как връз тъмните бездни на стръмни скали

ще стоя на нерадостна стража!

 

ХОР

 

Първа антистрофа

 

О, да, видях! Моите очи

прибули с мрак тъмна мъгла

и цял порой горки сълзи,

        щом, Прометее, зърнах как

изсъхва бавно на тоя скат

        твоята плът в стоманни връзки.

Защото днес нови царе

държат Олимп. Властвува днес

безбожно Зевс с новия свой

закон. Той стъпка

        всичко, което преди бе свято.

 

ПРОМЕТЕЙ

Под земята, дълбоко под мрачния ад,

под мъртвешкия пристан, в Тартара[2] глух

да ме беше запратил,

окован в несломими вериги, та тъй

нито бог, нито другиго моята скръб

да не може да радва!

А сега съм играчка на вихъра лих,

враговете ликуват над мене!

 

ХОР

 

Втора строфа

 

Кой бог е толкова жесток,

че да злорадства над теб?

И кой не би се възмутил

пред твоето тегло?

Единствен Зевс. А с бесен гняв

и с непреклонна мисъл

        стария род на Уран[3]

        той изкоренява.

        Няма да спре, доде не се насити

        или додето не бъде отнета

        с тежък бой властта му!

 

 

ПРОМЕТЕЙ

Но от мене, от мене, макар че сега

съм потънал в позор и търпя железа,

ще почувствува нужда блаженият цар

съзаклятния план да разкрия! Че той

ще отнеме от него и скиптър, и чест.

И тогава с подкупваща медена реч

той не ще ме измами, не ще ме сломи

със заплахи, и няма за тайния план

да му кажа, додето не паднат от мен

тия хищни вериги и той не плати,

както трябва, за моите мъки!

 

ХОР

 

Втора антистрофа

 

Да, ти си смел! И в крайно зло

пред нищо не отстъпваш ти.

Премного волна реч редиш.

А моето сърце

тревожи и пронизва страх —

пред твоя жребий тръпна!

        Дали ще видиш ти

        край на всички тия

        бедствия? Да, сърце неумолимо,

        дух непреклонен в гърдите си крие

        той, синът на Кронос[4].

 

ПРОМЕТЕЙ

Той е твърд и жесток, и закон е сега

произволът му, зная. Но до-ще часът

и тогава ще стане и кротък, и благ

под съдбовния удар; суровият гняв

ще притихне, и той ще подири съюз

и приятелство с мен,

и желан при желан ще се върне.

Бележки

[1] Океан — бог на потока, който според представите на древните хора опасвал земния кръг; титан, какъвто е и Прометей, поради което говори за роднинска връзка с него.

[2] Тартар — пространство под ада, в което били запратени титаните.

[3] Думите стария род на Уран означават Кронос и подкрепящите го титани.

[4] Синът на Кронос е Зевс; срв. Зевс-Кронид, т.е. Кроносов син.