Джоана Брандън
Отново Саманта (9)

Девета глава

На другата сутрин Саманта се събуди много преди будилникът да иззвъни. Тя се протегна, въздъхна от задоволство и пъхна ръка под главата си. Спомни си колко прелестна бе нощта и сините дълбини на очите й се озариха от спомена за приятното преживяване, по устните й заигра унесена усмивка.

До нея Дрю се размърда, но не се събуди. Саманта се обърна на една страна, подложи ръка под бузата си, загледа се в отпуснатите му от съня черти и остави паметта й да я понесе към изминалата нощ.

Известно време бяха вървели мълчаливо из парка, чувствайки се неловко даже да се хванат за ръце. Отношенията им бяха толкова крехки, че и най-малкият жест би могъл да ги пречупи. Говореха, бяха напълно откровени един с друг — нещо, което, осъзна тя, им бе липсвало още от самото начало на връзката им. Беше й признал, макар и неохотно, че знае за кражбата точно толкова, колкото и тя. И Саманта му бе повярвала безрезервно.

Но не само за работа бяха разговаряли, разхождайки се из парка, спомни си тя и ъгълчетата на устните й се повдигнаха в лека усмивка. Когато Дрю й предложи да седнат за малко на брега на езерото, Саманта си помисли, че той ще продължи да я разпитва. Но намеренията му бяха други, далеч по-приятни.

— Събуди се, сънльо — прошепна тя и погали с пръсти наболата брада, появила се като сянка по брадичката и бузите му. — Съмна се и ако искаш да се избръснеш, трябва да си отидеш вкъщи.

Той се размърда, но само колкото да сложи ръка върху очите си.

— Аз съм си вкъщи — прошепна в отговор и със сънлива усмивка пъхна другата си ръка под главата й. От години насам не се бе чувствал толкова спокоен.

Отговорът му съдържаше всичко, което Саманта би могла да си пожелае. Нежно оформените й устни се присвиха от удоволствие, а очите й се озариха от щастие. Колко съвършена бе любовта им, как изпълваше със смисъл съществуването им, помисли си тя, плъзгайки замъглен от нежност поглед по лицето му. Дрю изглеждаше не само като че ли наистина си бе вкъщи — самото му присъствие в леглото й изглеждаше като нещо съвсем в реда на нещата.

Но май му бе прекалено удобно.

— Е, хубаво тогава, ще се избръснеш с моята самобръсначка… — ухили се тя.

Никога не бе ползвала самобръсначка, а се съмняваше, че той ще се съгласи да използва нейния депилатоар на лицето си. Устните й се разтегнаха в лукава усмивка, когато си помисли как ще коментират събитието шофьорите (зад гърба на Дрю, разбира се), ако шефът им се появи с гладко облизано, миришещо на току-що разрязан лимон лице.

— Няма да се бръсна — промърмори Дрю. Когато Саманта изпъшка, той вдигна ръка от лицето си и я погледна. — Мислех си…

— О, лошо ни се пише тогава.

— Не бой се, Саманта, не бой се — успокои я той и пак сложи ръка на очите си. — Та мислех си отново да започна да карам някой камион. Така бих могъл, и то скоро, надявам се, да хвана тия копелета на местопрестъплението. Освен това искам лично да видя как ги спипват.

Колкото и да му се искаше да се поизлежава още малко в леглото й, не биваше да се бави повече. Отметна завивките и стана.

Докато Дрю с плавни и бързи движения се отправи към банята, Саманта изпита съвсем ясно чувство, като че ли той вече я е изоставил. В мислите си той вече седеше в тапицираната с кожа кабина на някой от техните камиони, пътят бързо се плъзгаше под гумите, радиостанцията пропукваше от време на време, а радиото тихичко свиреше.

Тя също с въздишка отхвърли завивките от себе си и спусна крака през ръба на леглото. Остана неподвижна, за момент загледана в пръстите на краката си, и й се прииска шефът й да не бе спал при нея. Вън денят обещаваше да бъде чудесен, а тя не можеше да се обади и да каже, че е болна.

Чу Дрю да пуска душа в банята и изпита непреодолимо желание да се присъедини към него, но нещо я възпря. Вместо да губи време да анализира какво е това „нещо“, тя стана и зашляпа с боси крака към гардероба и в продължение на няколко минути се занимава с дрехите си.

Решила да си сложи червения ленен костюм, Саманта почти влезе в гардероба, за да открие кремавата блузка, отиваща на него. Чу как вратата на банята се отваря и после пак се затваря.

— Саманта?

— Да?

— Къде си?

— В гардероба.

Мърморейки „Трябваше да се сетя“, Дрю се приближи и с няколко думи й каза, че ще мине през бунгалото си и ще се видят по-късно на работа. Преди Саманта да успее да възрази, той вече си бе тръгнал.

Тя вдигна рамене, решила да не позволява внезапното му изчезване да развали доброто й настроение, подреди дрехите си на леглото и отиде да се изкъпе.

Вече в колата, на път за работа, Саманта се запита дали Дрю в края на краищата се е избръснал. Не бе толкова придирчив в обличането като нея, но никога не го бе виждала размъкнат.

Дрю не беше се бръснал. Когато Саманта паркира колата си до неговата и тръгна към сградата, тя го видя на прозореца си. Дори от това разстояние успя да види, че наболата му брада си е все още на мястото.

Няколко секунди по-късно тя пристигна в кабинета си и спря на вратата. После се запъти към закачалката да остави чантата и сакото си и подхвърли:

— Да беше казал, че нямаш сапун. Щях да ти дам от моя. — Като мина край него, тя нежно го потупа по бодливата буза.

Той остана така няколко секунди, със смесено изражение на изненада и раздразнение.

— Сега, след като чухме твоето становище относно външния ми вид, готова ли си да почнем работа? — каза Дрю и отново се обърна към прозореца.

— Не съм ли винаги готова? — не му остана длъжна тя.

Много бавно той се обърна и я огледа с неодобрение.

— Ако трябва да съм честен, изглеждаш ми готова за следобедно чай парти, а не за работа.

А, ето че пак се върнахме на тази тема, помисли си тя ядосано и бодрото настроение я напусна. Не беше се примирявала с неприятните му шеги относно обличането си, когато бе на двайсет и две години и толкова влюбена, че не можеше да върви по права линия — да пукне, ако се примири сега!

— Не харесваш дрехите ми ли? — поиска да узнае с войнствено светнали очи.

Той се поклати на пети, скръсти ръце на гърдите си и дразнещо внимателно започна да я оглежда от горе до долу. Най-сетне по устните му се плъзна бавна и крива усмивка. Светът за Саманта рязко смени окраската си и тя видимо разцъфна, когато до нея долетя тихият му шепот:

— Харесвам ги и най-вече харесвам това, което е под тях. — Засмя се весело и се отправи към нея. — Ти си прекрасна, привлекателна жена, но в момента имаме работа, така че хайде да започваме.

Хвана я за раменете, обърна я и нежно я тупна по задника. Саманта с наслаждение пое мириса на скъпия му одеколон.

— Добре, капитане, но помни, че днес имам две почивки плюс обедната. Освен това никакво оставане след пет часа! Имам много важна среща с цяло съзвездие ексцентрични актьори.

През цялата сутрин Дрю влизаше и излизаше от кабинета. Погълната от собствените си задължения, Саманта не му обръщаше внимание и се стресна, когато по едно време чу тихата му ругатня някъде откъм гърба си.

— Какво има? — попита го през рамо.

Чантата й бе на пода, цялото й съдържание бе пръснато наоколо и Дрю, клекнал долу, явно се чудеше откъде да започне да прибира нещата обратно.

Потискайки смеха си, Саманта стана от стола и клекна до него.

— Господи! Какво ли не можеш да видиш в една дамска чанта! — С върха на показалеца си, сякаш наистина го бе страх да пипа нещата, той побутна настрана флакончето червило, молива, несесера. — За човек, обръщащ такова огромно внимание на дрехите, в чантата ти е пълна бъркотия. — Стрелна я с поглед, сякаш очакваше тя да му възрази.

Саманта не можеше да възрази и това я смути и ядоса.

— Чантата е именно за това — да си носиш всичко, което ти трябва. А сега ми помогни да събера всичко!

Химикалки, парченца изхабени моливи, които отдавна би трябвало да бъдат изхвърлени. Безопасни игли. Опаковки от дъвка. На устните му се появи усмивка. Оръфани листчета… Без особен интерес той вдигна едно от тях.

Нещо в съзнанието на Саманта прещрака, когато го видя да разгръща бележката.

— О! — възкликна тя, досетила се.

Но това не я успокои ни най-малко, защото бележката бе от Нийл. Имаше две такива бележки, и двете бяха в ръката на Дрю. Първата бе оставена на бюрото й още преди да излезе в отпуска, а втората бе намерила, забодена на телефона в сряда — в деня преди транзисторите да тръгнат за „Алта Маунт“. Двете бележки си приличаха по това, че съдържаха инструкции да промени графика. Тази промяна безпогрешно даваше касетофоните и транзисторите в ръцете на лошите.

Всичко това се изсипа като лавина в съзнанието й и тя пое дълбоко дъх.

Една цяла, късаща нервите секунда Дрю остана неподвижен, вперил гневен поглед в Саманта.

— Няма нужда да се панираш толкова — осведоми я той с напрегнат глас. После хвана ръката й, плесна хартийките в нея и затвори треперещите й пръсти върху тях. — Изгори ги, Саманта, и дай пътя на тоя, дето ги е писал.

Бузите й пламнаха в наситеночервено. За част от секундата си помисли дали да не му позволи да види какво е написано, за да го убеди, че не са писани от някой поклонник, но ръката й остана здраво свита в юмрук и после бе вече твърде късно. Дрю бе излязъл.

Саманта остана така, клекнала на пода, дълго след като стъпките му бяха заглъхнали по коридора.

— О, боже, аз съм го направила! — прошепна тя сломено, вперила широко отворени очи във вратата.

С треперещи пръсти събра останалите си принадлежности в чантата. Само че сега трепереше от гняв. Как така са я преметнали… да отклони две… а дали не бяха и повече, пратки? И като че ли това не бе достатъчно, тази гадна история бе създала още един проблем в отношенията им с Дрю.

За миг изпита изкушение да покаже бележките на Дрю и да остави Нийл да се оправя, както може. Но не можеше да го направи. Дрю и без това не харесваше Нийл. О, знаеше, че Дрю ще постъпи честно, но неотдавнашната му демонстрация на ревност я накара да се запита дали той няма да позволи на личната си неприязън да вземе връх над обективната му оценка.

Не искаше да повярва, че Нийл е въвлечен в заговор да съсипе „Хогън Фрейт“, но какво друго й оставаше да мисли? Бележките в чантата й бяха писани от него и съдържанието им го уличаваше в престъпление.

Смешно! Саманта енергично поклати русата си глава, мъчейки се да прогони съмненията и подозренията… поне дотолкова, доколкото засягаха Нийл. Щом той е внедреният човек, значи и тя е такава!

Имаше само едно нещо, което можеше да направи. Надигна се, окачи чантата си на закачалката и се отправи към вратата. Ще говори с Нийл, ще го попита направо дали е въвлечен в заговора да съсипе Лари.

Интеркомът на бюрото й избръмча. С нервна крачка се върна да отговори. Беше Лари, който я помоли да се отбие в кабинета му.

В момента, в който Саманта прекрачи прага на стаята, Лари започна да се хвали с плана, който те двамата с Дрю били измислили — план, според който крадците щели да бъдат спипани на местопрестъплението. С всяка изречена от него дума съмнението на Саманта в успеха на този план растеше, но двамата мъже не й дадоха възможност да възрази.

— Ние — каза той решително, — ще оставим тоя, дето измисля тези малки игрички, да си мисли, че не знаем какво става. Почти сме сигурни, че те са водили диспечера ни за носа и сме измислили начин да ги вкараме в капана чрез тяхната игра.

Водили за носа? Манипулирали. И то с възхитителна прецизност, въпреки че нарушителят или нарушителите са използвали Нийл за тази цел.

Никакво утешение не е, че и Нийл, както и тя, е бил използван, каза си Саманта и започна да разказва на двамата си шефове за бележките, според които стоките е трябвало да пристигнат преди предвиденото в графика време.

Преди да завърши, тя наблегна на убеждението си, че Нийл е невинен изпълнител, както и тя.

За нейна изненада Дрю се съгласи.

— Той е просто пионка — промърмори той, замислено потърквайки наболата си брадичка. — Склонен съм да мисля, че който и да стои зад цялата тази история, ще остави Вандерман да опере пешкира. — Обръщайки се към Лари, продължи: — Някой си дава доста зор да издърпа килимчето изпод теб.

— Изпод нас — поправи го Лари с невесел глас и поглед, съответстващ на гласа.

Дрю вдигна рамене.

— Това, което трябва да направим, е да разберем кой иска да ни изхвърли от транспортния бизнес.

— Да, но кой може да е? — попита Саманта.

— Трябва да е някой, който не само иска да ни измести от транспортния бизнес, но и мрази Вандерман дотолкова, че с удоволствие да го съсипе.

Нещо в гласа на Дрю подразни слуха на Саманта. Тя впери внимателен поглед в него, питайки се какво ли има наум.

— Нийл няма врагове — каза тя и с учудване установи, че в гласа й се прокрадват отбранителни нотки.

Дрю също се изненада и му стана неприятно.

— Поне един има — изръмжа той и се извърна към прозореца.

И аз знам кой е този „един“, помисли си той, щом съзря познатата фигура на Бил Гарет да крачи към сградата. Със студен и твърд поглед проследи другия мъж, докато не изчезна в склада.

— Мисля да отида да огледам някои неща в склада — промърмори Дрю.

Лари бързо вдигна поглед и когато очите им се срещнаха, на Саманта й се стори, че между тях прелетя някакъв безмълвен сигнал.

С несигурен глас, защото се чувстваше съвсем изцедена, тя колебливо се осведоми дали ще говорят с Нийл за бележките.

Дрю рязко се закова на прага, бавно се обърна и впери поглед в нея. Когато проговори, в гласа му звънна стоманена нотка:

— Засега цялата тази проклета история ще си остане в кабинета на Лари.

— Но това не е честно спрямо Нийл…

— Честно? — прогърмя Дрю. — Честно? Нищо в тази история не е честно, Саманта.

Той се държеше така, сякаш тя бе виновна. Това я подразни. Саманта впери в него дълъг проницателен поглед и се запита какво да му отговори, за да не предизвика свада.

— Вярно, че не е, Дрю — каза тя бавно. — Но Нийл е бил въвлечен в нея и не бива да го оставяме в неведение относно това, че е бил манипулиран. — Срещна и издържа мрачния му студен поглед. — Мисля, че трябва да му кажем.

— Аз обаче не мисля. — Дрю сякаш изплю думите през стиснатите си зъби.

— Грешиш.

Дрю не се предаваше.

— Може и да е така, но докато не реша друго, няма да казваш на Вандерман нищо, ясно ли е?

При дадените обстоятелства нямаше какво друго да каже, освен да се съгласи. Не й харесваше, но докато не измисли някой начин да го заобиколи, нямаше друг избор, освен да се придържа към желанията му. Или по-точно, както бе в случая, към заповедите му.

— Моля да ме извините — смотолеви Саманта, завъртя се на пета и почти побягна от кабинета навън.

Беше обидена, ядосана, но над всичко вземаше връх вината, която изпитваше, задето Нийл бе манипулиран и от крадците, и от двамата й шефове.

По средата на пътя към своя кабинет Саманта промени намерението си да върши това, което Дрю бе поискал. Хвърлила бърз поглед през рамо, за да се увери, че никой не я гледа, тя се насочи към изхода. Като излезе навън, с бърза крачка заобиколи сградата и предпазливо влезе в склада през една странична врата.

— Защо се прокрадваш така?

Саманта едва не припадна и сърдито се обърна към смеещата се Джини.

— Изплаши ме до смърт! — скара й се тя, пое си дъх и добави: — И не се прокрадвам!

Доброто настроение съвсем не напусна Джини.

— Щом не се прокрадваш, защо влизаш през тази врата? Да не се криеш от Кингстън? — попита тя хитро.

— Не ставай глупава!

Саманта забързано влезе в шофьорската стая, надявайки се да намери Нийл там. Какво щеше да му каже, като го намери, не знаеше, но както се оказа, въпросът си остана риторичен. Стаята бе празна.

Обърна се да си върви и се сблъска с Джини.

— Много смешно!

Джини се засмя и отиде до автомата за студени напитки.

— Искаш ли? — вдигна изпадналата кутийка, но Саманта поклати глава.

— Не, благодаря. Това, което искам, е да намеря Нийл. Виждала ли си го?

— Аха. И е тъмен като градоносен облак. — Джини отпи от питието си, облиза устни и продължи: — Случайно да знаеш какво става? Изглежда така, сякаш е спал с дрехите, и разправя, че щял да се махне от Орегон.

Това бе ново за Саманта, но в края на краищата не можеше да знае всичко за Нийл. Намръщи се.

— Кога и къде го видя за последен път?

— В колата му. Спеше в нея.

Саманта се завъртя, изхвърча от стаята, а после и от сградата. Отново я заобиколи, но този път се насочи към паркинга. Намери колата на Нийл, но него го нямаше вътре.

Обаче куфарите му бяха там и гледката на струпания в задната част на синята мазда комби багаж я накара да се стресне. Със съжаление заключи, че по някакъв начин той е узнал за крадените пратки и си е спомнил, че именно той е казал на Саманта да промени графика.

Идиот! — изруга го тя мислено. Какво му става? Не разбира ли, че ако точно сега се махне, ще изглежда виновен повече от всякога? Поклати глава. Доста глупости бе извършил в миналото, но тази надминаваше всички.

Питайки се къде ли е отишъл и защо, Саманта бавно се върна в сградата.

През останалата част от предобеда мислите й непрестанно се връщаха към Нийл. Не можеше да възприеме спокойно постъпката му и се ядосваше, че е толкова безотговорен.

Към дванайсет и половина дойде до заключението, че ако не започне да мисли за нещо друго, освен за кражбата, ще се побърка.

— Време е да храним животните.

Гласът на Дрю изпревари появата му в кабинета й. С бързи крачки той отиде до закачалката, откачи сакото и чантата й, после застана на вратата, изчаквайки я да завие компютъра и принтера.

— Не се ли страхуваш да вървиш с мен? — подхвърли тя и продължи със саркастичен тон: — Похитителите сигурно следят фирмата и ако ни видят заедно, ще се изплашат и ще избягат, преди да ги хванеш и прибавиш залавянето им към колекцията си от успехи.

Той се ухили.

— Ще поема този риск. А сега хайде да тръгваме, сърчице мое.

Дрю разпери сакото й, очаквайки я да промуши ръце през ръкавите.

— Къде отиваме?

— Ще те заведа вкъщи — каза той, като намести сакото на раменете й.

— На леля Бри това много ще й хареса!

— Не, няма. Тя даже няма да разбере, тъй като ще обядва с две свои приятелки от църквата. — Засмя се на стреснатото й изражение. — Тази сутрин, преди да тръгна на работа, проверих. Беше много щастлива, че приятелката й Бет се справила с някакъв вирус и нямало нужда да отменят седмичното си събиране.

— Много удобно за теб, предполагам — каза тя. После наклони глава и добави: — Но ако си мислиш, че ще платя обяда си с малко благосклонност към теб, чака те неприятна изненада. Първо ще ме нахраниш, а после веднага ще ме доведеш на работа. Разбрано ли е?

— Още не сме женени, а започваш да ставаш скучна — изръмжа той, но очите му се смееха с облекчение.

Докато стигнат до бунгалото, Саманта се почувства по-приятелски настроена. Дрю не я остави да се цупи и непрекъснато й подхвърляше остроумни забележки, докато накрая тя не можеше дори да се преструва на ядосана. Все пак бе твърдо решена набързо да обядва и да се връща на работа.

Дрю отключи вратата и се дръпна встрани да даде път на Саманта.

— Благодаря — прошепна тя, минавайки покрай него. Отправи се право към кухнята и с изненада установи, че малката масичка е вече подредена.

— Ти си намислил това от по-рано — каза тя.

— Опитвам се да предвиждам нещата — отвърна той със смях и се отправи към хладилника.

Саманта го последва и тъкмо посегна да извади салатата от хладилника, когато ръцете на Дрю обгърнаха талията й.

— Винаги съм предпочитал най-напред да си изям десерта — каза той и я привлече гърбом към себе си.

Одеколонът му я омая, но тя не се поддаде на съблазънта. Нервно се засмя и му напомни за думите си.

— Само обяд, Дрю Кингстън — каза тя. — Нямам намерение да ти послужа за десерт нито преди, нито след него!

Като събра палци малко над талията й, Дрю разпери пръсти върху стомаха й и ги притисна леко — колкото да й даде възможност само да ги почувства. Опитвайки се да се измъкне, тя се наведе, взе салатата и захлопна вратата на хладилника.

Секунда по-късно обаче разбра, че Дрю няма да се предаде толкова лесно, защото изведнъж я притисна към себе си, отметна косата й и започна да я целува по врата, предизвиквайки сладка, но нежелана отмала в цялото й тяло.

— Няма да се откажа, сладка моя — промърмори той, щом почувства напрежението в раменете й.

Знаеше, че тя се бори да остане безразлична към него и мисълта да прекърши съпротивата й му доставяше наслада.

— Гладна съм — оплака се Саманта и потисна желанието си да се обърне и да нахлупи салатата на главата му. Милувките му накараха тялото й да потрепери като от електрически ток.

— И аз — промърмори той, галейки всеки инч от тялото й, докато най-накрая дланите му обгърнаха гърдите й. — Зъбчето ми умира от глад — прошепна той с треперещ от желание глас.

Съпротивата е безнадеждна работа, разбра Саманта най-накрая. Отвори вратата на хладилника, пъхна вътре дървената купа със салатата и се обърна към Дрю. После повдигна лице да посрещне целувката му. Затворила очи, вдигна ръце и пипнешком започна да разкопчава ризата му. Разтвори я и дръзко плъзна ръце под нея, галейки с пръсти стегнатите мускули по гърдите и гърба му.

Само с едно бързо движение Дрю я вдигна на ръце и закрачи към спалнята. Съвсем ненавреме на Саманта й мина през ум, че за първи път ще легне на леглото в това бунгало. Красивото легло с месингови топки и резбовани табли открай време й беше любимо, но никога не бе спала в него.

Дрю внимателно я положи в леглото, после бързо свали дрехите си. Бавно, сякаш измъчвайки я, той коленичи на ръба на леглото и започна да я разсъблича, като започна от обувките, които небрежно захвърли към вратата, и свърши с тясната кадифена панделка с камея, висяща на шията й.

— Толкова си хубава! — промърмори той, проследил с поглед бавното движение на ръката си от глезена към бедрото й.

Скоро устните му се плъзнаха по същия път, спирайки се на някои места, нежно опипвайки всяка вдлъбнатинка, докато накрая желанието отне дъха й.

— Хубава — повтори той с пресекващ глас.

Легна до нея, взе я в ръцете си и я притисна толкова силно към себе си, че я заболя.

— Обичам те, Саманта Джордън! Обичам те!

— И аз те обичам! — откликна тя като ехо на завладялото я чувство и взела лицето му в длани, го наведе към устните си.

— Дано да е така — изръмжа той.

Целуна я силно, грубо, сякаш искаше да изсмуче цялата сладост от устните й, а ръцете му неспирно сновяха по тялото й. Езикът му се плъзна в устата й и телата им се сляха в едно.

По-късно, доста по-късно, Саманта се усмихна лениво и се размърда в прегръдката му.

— Не знам за теб, но аз съм гладна — каза тя.

— В такъв случай ще се наложи да те нахраня — отвърна той, погледна часовника на тоалетката и изстена. — Май ще трябва да хапнем много набързо.

— Докато приготвиш обяда, аз ще извърша някои необходими поправки…

Тя със смях се изплъзна от жилестите ръце, протегнали се да я сграбчат, скочи на пода и се отправи към банята да вземе душ.

Саманта бавно се облече, оглеждайки се в овалното огледало на стената. Леко намести бледорозовите си бикини, после си сложи полата, прокарвайки грижливо ръце по бедрата. Тръсна блузата да изглади гънките и я облече, като пъхна внимателно краищата й в полата. Накрая завърза кадифената панделка на шията си.

На никого и през ум не би минало, че двамата с Дрю бяха прекарали по-голямата част от обедната почивка в правене на любов, помисли си тя, сресвайки косата си. Огледа внимателно лицето си и реши, че руменината по бузите й лесно може да бъде взета за руж.

Намери обувките си, обу ги и тръгна да търси Дрю, обеда и чантата си.

Той се появи пред нея усмихнат.

— Имаш вид на жена, която току-що е била здраво любена. — Докосна бузата й с опакото на пръста си и се отдръпна да я погледне. — Тази особена руменина по бузите ти не може да бъде имитирана от никаква козметика.

Тя се усмихна.

— А ти — каза му с нисък и нежен глас, докосвайки бузата му — имаш вид на мъжа, отговорен за тази руменина.

Дрю поклати глава.

— Не съм аз. Любовта е.

Тя потрепери от удоволствие.

— Не е ли цяло чудо това? Вече не съм гладна.

Той се засмя и двамата излязоха. Дрю само се спря да заключи. И когато се качиха в колата, Саманта изпусна дълга въздишка на пълно удовлетворение.

Всичко ще бъде наред, каза си тя, отпускайки се в меката седалка. Всичко.