Понякога старото изглежда ненужно, но при досега с него се раждат нови усещания. Дали защото „Едип цар“ е антична творба или понеже всеки следващ прочит идва с натрупаната мъдрост на времето, трагичното чувство е все по-силно.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.