Лада Галина
Вселената на Галдос

Един от най-хубавите романи на испанския писател-класик Бенито Перес Галдос „Фортуната и Хасинта“ стигна до българската публика най-напред като телевизионен сериал. Предимствата на техниката, на електронния образ — бързината и масовото възприятие, не могат да заменят удоволствието от четенето, бавното проникване в необятната творческа вселена на Галдос, в многозначността на литературния образ и в тази „селва от кръстосани романи“, каквато е „Фортуната и Хасинта“.

Бенито Перес Галдос бе вече познат на българската публика с романите си „Сарагоса“, „Трафалгар“, „Кадис“ и „Доня Перфекта“. Автор на осемнадесет романа и много пиеси, Галдос е творец, който вдъхна живот на осем хиляди герои. Изобразителната му стихия докосна всичко съществено в националния и социалния живот на Испания. Галдос може да бъде наречен не само титан на литературния труд. Неговият живот и творчество отиват към рядката категория на подвига. С вдъхновеното си перо и неподкупна съвест той служи на своя народ до пълното си ослепяване.

Роден през 1843 година в Лас Палмас, Канарските острови, Галдос умира през 1920 година в Мадрид. „Великият старец“, полусляп, живее почти в нищета. Отнета му е възможността да получи Нобеловата награда през 1912 година заради неговите политически възгледи. Републиканец, ненавиждан от двореца и монархистите, независим и горд, той живее със самотата на върховете. Зад приведения му гръб е останала дългата серия от четиридесет и шест „Национални епизоди“, обхващащи седемдесет и пет години от историята на Испания — от 1805 до 1880 година, от войната за независимост против нашествието на Наполеон, през петте революции, двете династически войни, множество народни въстания и военни преврати. В бурната испанска история от първата половина на XIX век и нейното художествено интерпретиране Галдос вижда корените на настоящето и се стреми да го обясни, да стигне до основните му механизми. В другата си много популярна серия „Съвременни романи“ той се опитва да улови испанската душа като един нов Сервантес, дълбоко хуманистичен, съчувствуващ, толерантен.

Идейната борба около литературното наследство на Галдос не стихва. Подобно на патриарха на българската литература Иван Вазов още приживе той е атакуван от модернистите като Валие-Инклан и привържениците на неговото литературно течение „есперпенто“. Те обявяват, че търсят не подобието на живота, а неговото символно обобщение с претенции, че по този начин постигат по-вярна интерпретация на живота от реалистичните романи на „Дон Бенито Лещаря“, както самият Валие-Инклан нарича Галдос.

Трудна е съдбата на големите художници. Те винаги са били оспорвани личности, влизали са в противоречие със самите себе си или пък са устоявали на пристъпите като монолитни късове. Най-обективната преценка им дава времето, не съвременниците, дори не и синовете, а внуците…

Видният испански критик и изследовател на творчеството на Галдос Хоакин де Ентрамбасагуас пише: „Сервантес и Галдос са двамата гениални романисти на Испания. Първият е връх в литературата и е най-наситен, Галдос е най-обширен. Сервантес — дълбок като море, Галдос — разстлан като разнообразен пейзаж, съзерцаван от връх с най-силни лещи… Творчеството на Галдос е безсмъртно, то е един покоряващ свят… За щастие на испанския роман Галдос е истински титан. Галдос наблюдава всичко. Галдос запомня всичко. Галдос гениално сполучва при обрисуването на даден тип. Той дълбае в душата му, той го хвърля в един човешки водовъртеж, където страстите не са фалшиви. Галдос сполучливо поставя проблемите с налагащата се точност и със смелост, от която те побиват тръпки. Той сполучва при физическото описание на един персонаж със същите пестеливи и вцепеняващи щрихи, изпълнен с безупречна вярност към същността на нещата, подобно на най-прецизната четка, която е съществувала — тази на Веласкес. И същевременно с една чувствителност и дълбоко реалистично усещане, смесица от набожния патетизъм и топлата нежност, с която Веласкес е движил четката си, със същите сребристи, сиви и карминени тонове, които са в същност тоновете на човешката пламенност.“

„Фортуната и Хасинта“ (1886–1887) е един от представителните романи на Бенито Перес Галдос, в който той може би най-пълно разкрива своите човешки и политически пристрастия. Върху фона на карлистката война писателят разгръща съдбата на множество персонажи, една „паралелограма на сили“ и вътрешни противоречия. Въпреки вледеняващото пустословие на клерикализма и бариерата на социалните класи, любовта е съзидателна и раждаща сила.

Писал винаги с размаха и щедростта на гения — повече от единадесет страници на ден, Галдос, въпреки монументалния обем на творбите си и тяхната сложна композиция, винаги им слага отпечатъка на целостта, на завършения замисъл. Така е и с епичния роман-енциклопедия „Фортуната и Хасинта“; с цялото си многообразие на теми и сюжети той звучи като единна симфония.

При приемането му в Испанската кралска академия за език и литература Галдос произнася традиционната встъпителна реч — „Съвременното общество като обект за роман“. Тази реч манифестира възгледите на писателя-реалист: „Романът е отражение на реалния живот и изкуството да се твори роман се проявява в умението на писателя да възпроизведе характерите на хората, техните страсти, слабости, голямото и дребнавото у тях, техните души и външен облик, всичко — както духовното, така и физическото, от което сме съставени и което ни обкръжава.“

Кредото на писателя е въплътено в самите му творби и в непознатия досега за нас шедьовър „Фортуната и Хасинта“.