Цветан Спасов
Рими

Аз обичам суровите, тежките рими,

те звънят като чук, като щит^[1],

като глас на забранени митинги,

като думи на млад металик.

 

Тия рими се вливат в кръвта ми,

те бележат с горещи длета

върху мойта сърдечна мембрана

най-любими и дръзки слова.

 

И когато стихът е потиснат,

аз усещам тогава и в тях

да шуми, да кипи, да напира

на поета гневът накипял.

 

Тия рими воюват с лъжата,

те се раждат в неспирни борби,

те миришат на пот, на желязо

и блестят като ярки искри.

 

Те кънтят като конски копита,

върху някой гранитен площад,

дето главите падат, разбити

от картеч, от куршум, от приклад.

 

Аз обичам суровите, тежките рими,

те звънят като чук, като щит,

като глас в забранени митинги,

като думи на млад металик.