Цончо Родев
Едно момче потърси съвет от царя (1)

Щом превали височината, пред очите му се разкри такава смайваща гледка, че Радан изпусна торбичката си, приседна на земята и захласнато се взря нататък. Пред нозете му се стелеше просторна и неравна котловина, сред която като сребърен смок се виеше и пенеше буйната река Тича. Но Радан не забеляза нито красивата котловина, нито тучните ниви, нито водата. Погледът му бе вторачен другаде — от лявата страна на реката, там, където бързоструйната Тича се извиваше в широк завой, се издигаше дивна крепост, невероятно творение на трудолюбиви човешки ръце.

Това беше Преслав, Велики Преслав, престотлнината на могъщия „цар и самодържец на българи и ромеи“ Симеон! Това беше и целта на дългото странствуване на Радан по непознатите друмища.