Читателски коментари (за „Наследникът от Калкута “ от Роберт Щилмарк)

Май вече всичко е казано преди мен… няма лъжа! :) Когато се появи в кварталната ни библиотека в Подуене, попадна у дома с куп нови книги. Беше прочетена само от леля Цеца-библиотекарката, наша семейна приятелка. Бил съм на 11 години, нямаше телевизия, а по радиото чакахме неделя, за да слушаме радио-театър (сутрин в 9 ч. за „младия слушател“, а в 16 ч.- за възрастни). Та, книгите бяха нашия прозорец към света. Зачетох предговора и ми се стори безинтересна работа, все едно, че съм попаднал на „Огоньок“… След седмица

родителите ми я бяха прочели и горещо обсъждаха съдържанието. Това ме накара да я подхвана и така ден след ден. С фенерчето под юргана тайно четях нощем, защото трябваше да се връща в читалището. Скоро стана хит в махалата, тъй като минаваше от ръка на ръка. Правехме си шпаги от арматурно желязо и се вживявахме в ролите на добрите. Никой не искаше да е Джакомо Грели… Минаха години, любовта към книгите ми остана, а заедно с това и леснотата на общуване с различни хора. Така се случи, че получих добро образование у нас и вече можех да чета на няколко езика. В библиотеките ми подреждам книгите по автори, независимо от езика, на който са написани…

Много пъти съм се сещал за тази книга, но не можех да я открия никъде. След събитията през 1989 г. един ден се шляех пред сергиите на Плиска, а някаква жена беше изнесла най-различни по тематика книги: прочитни, помагала и разни други-всичко по 2 (два) лева. Заразглеждах и отворих една, която беше увита във вестник.Така се правеше,за да се запазят кориците. И ахнах… сякаш държах античен ръкопис в ръцете си. „Наследникът от Калкута“ в цялото си великолепие ме съзерцаваше в очакване. Проверих състоянието — беше като нова, а аз се чуствах като юноша на първа среща… Попитах пак за цената и жената видимо разтревожена, че ме изпуска като клиент, ми предложи в допълнение „Четиризначните таблици“ на Брадис, едно също легендарно книжле-помагало. Еуфорията ме завладяваше, извадих 10 лв., не дочаках рестото и бързо се прибрах у дома. Сещате се какво съм направил след това… ;)