Джоан Рос
Без прецедент (5)

Пета глава

Макар да мислеше, че денят й предлага най-лошото, Джесика не очакваше нещата да се превърнат от мрачни в отчайващи. Силвия Такър изобщо не се разкайваше за вандалската си постъпка, отсичайки, че не е честно да получи беемве за мерцедес.

— Тогава защо изобщо приехте предложението на съпруга си?

— Защото, скъпа, беемвето е все пак по-добрият вариант от градския транспорт, а и не можех да устоя на изкушението да си представя физиономията на Кийт при вида на Макс.

Джесика мълчаливо реши, че единствено отсъствието на Силвия Такър от местопроизшествието е предотвратило попадането на Кийт Такър в затвора по обвинение в убийство.

— Той сигурно ще ви съди — почувства се длъжна да предупреди тя.

— Нека — безгрижно отвърна клиентката й. — Тогава и ние ще го осъдим за мерцедеса. — И внезапно добави: — Трябва да затварям. Кийт пристига с колата.

— Госпожо Такър, не трябва… — но не довърши, надявайки, че госпожата не притежава пушка.

— Не се тревожете, госпожо О’Нийл, положението е изцяло под контрола ми.

Джесика можеше само да се надява. Зачуди се дали да не обади в полицията, но не искаше да си създава излишни неприятности.

Бе се заела с работа, когато телефонът отново иззвъня.

— Да? Ако ми кажеш, че е Силвия Такър, ще си прережа вените.

Пола се засмя.

— Съдията Маклафлин е. Бързо, защото е на път да избухне. Какво става със семейството ти, Джесика? Последните три дни проведохте повече разговори, отколкото цялата минала година.

— Кажи му, моля те, че ще му звънна по-късно. Имам среща с господин Бенингтън.

— Добре, но ако видиш пламъци и дим в небето, не се учудвай.

Джесика разтри слепоочия и се помъчи да събере сили за предстоящата среща. Това бе месечният отчет, процедура, на която се подлагаха всички адвокати през първата година от работата им.

В сравнение с проблемите, струпали се на главата й до момента, отчетът й се стори почти безболезнено преживяване. Когато се върна в офиса си, Пола загрижено й каза:

— Баща ти се обади още три пъти.

Джесика разбра, че не може да избегне разговора и вдигна телефона.

— Добре ще е да си ти, Джеси Маклафлин О’Нийл — рязко прозвуча гласът на баща й.

— Да, аз съм. Какво има?

— Какво ли? Очаквах ти да ми кажеш. Не чу ли за последната идиотска сензация покрай майка ти?

— За Корпуса на мира ли?

— Значи знаеш.

— Но, татко, ти пък се гласиш да заминеш за Аляска. Купил си златна мина. Не можеш да забраниш малко приключения и на мама.

— Наел съм — поправи я той.

— Как така наел?

— Златните мини не се купуват, Джесика. Наемат се от държавата.

— Добре де, все едно. Щом заминаваш, как очакваш да постъпи мама? Да стои вкъщи и да ти плете дебели пуловери?

— Може поне да ме подкрепи — изръмжа той.

— Както и ти, разбира се — отбеляза Джесика. — Всъщност покани ли я в Аляска?

— Защо да го правя, по дяволите? Тя не може да търпи съжителството с мен в нашата къща, която прилича на мавзолей, как ни виждаш двамата в колибата на север?

Дори да се опитваше, Джесика наистина не можеше да си представи как ще живеят двамата в Аляска.

— Татко, но защо поне не й предложи?

— Само за да й дам възможност да ми откаже ли?

— Толкова лошо ли щеше да бъде?

— Предполага се, че мъжът е глава на семейството, Джесика. Време е и Елизабет да осъзнае това.

Джесика загуби търпение.

— Татко, ако бързо не предприемеш нещо, няма да съществува семейство, на което да бъдеш глава. — И му затвори телефона.

Джесика посрещна края на работния ден с облекчение. Въпреки аспирините, главата продължаваше да я боли. Младата жена беше раздразнителна и не се чувстваше във форма. Настроението й се развали още на обяд, когато Ванеса й каза за Куин и Памела Стюарт. Неприятно й беше, че Куин е обвързан с друга жена, и то омъжена, но я порази и самият факт, че изпитва разочарование.

Реши, че няма да е честно да прехвърли лошото си настроение у дома и затова тръгна пеш. Искаше да се успокои и веднъж завинаги да изтрие от съзнанието си образа на привлекателния адвокат.

Тя обмисляше отношението си към Куин по свойствения си внимателен и методичен начин, по който решаваше и останалите си проблеми. Наистина бе привлечена от този мъж. Но коя жена би могла да му устои? Той е красив, преуспяващ и трябваше да признае, че репутацията му създаваше особения ореол, който допада на жените. Беше и безупречен джентълмен. И на истина успя да очарова майка й и момичетата. Три поколения жени не бяха устояли на неговия магнетизъм.

Както си вървеше, Джесика вдигна очи и дъхът й секна. Срещу се задаваше висок мъж, в русата му коса проблясваха златистите отблясъци на залязващото слънце. Той беше строен, с широки рамене и дълги крака. Тя понечи да продума, когато той щракна пръсти и внезапно зави, сякаш се беше сетил за нещо.

Сърцето й се сви, когато осъзна, че очите на този мъж бяха кафяви, а не зелени и че имаше мустаци. Не беше грозен, но не чертите му предизвикаха тръпката. Джесика трябваше да признае тъжната истина — Куин Мастърсън беше пленил сърцето й.

Елизабет я посрещна на вратата с думите:

— Баща ти се обади следобед.

— Много хубаво — безучастно отвърна Джесика.

— Хубаво? Как си позволяваш да кажеш това, след като предаде собствената си майка по такъв начин!

Джесика въздъхна и изхлузи обувките си.

— Не съм те предала.

— Искаш да кажеш, че не ти си го предумала да ме завлече в онази забравена от бога пустош? Хайде, Джесика, ако просто желаеш да се махна от дома ти, кажи ми. Няма нужда да ме пращаш в Аляска като бяла робиня.

— Само предложих, не съм настоявала. — Джесика се помъчи да скрие усмивката си.

— Има ли разлика? Казала си на баща си, че имам нужда някой да се грижи за мен. И той великодушно предложи услугите си. Стар козел. Много добре знам какво има предвид.

— Не си права, мамо — каза Джесика на път за кухнята.

— Кой? Аз ли не съм права? А баща ти? А знаеш ли какво прочетох? Че там си разменяли жените. За това му трябвам, да има какво да предложи на гостите си — потрепери от възмущение гласът й.

Джесика сви рамене.

— Виж, мамо, днес имах тежък ден и не желая и вкъщи да разрешавам проблеми. Казах на татко, ще кажа и на теб. Ако и двамата не започнете да се държите като разумни възрастни хора, ще свършите в самота. Това ли искаш?

— По-добре самотна, отколкото прехвърлена в ръцете на някакъв трапер в кожи през дългите зимни нощи там.

— Виж какво ще ти кажа. И двамата си го заслужавате — внезапно избухна Джесика, блъсна летящата врата и излезе на малката тераса зад къщата.

— Лош ден ли? — чу се плътен глас.

Джесика застина и се втренчи изумено в Куин, който се бе разположил като у дома си на плетения бял стол.

— Какво правиш тук?

— Донесох на Малори една книга за монтаж на филми.

— Купил си на дъщеря ми книга?

— Не, вече я имах. Преди време изкарах курс по кинематография в Лос Анджелис. — Мъжът я огледа от глава до пети. — Защо не седнеш? — предложи той, сякаш дворът бе негов. — Изглеждаш изтощена.

— Благодаря. Приятно е да разбера колко съм привлекателна. Съмнявам се обаче, че ще достигна Памела Стюарт.

Куин стисна зъби и я изгледа изненадано, после отпи от уискито, което очевидно Елизабет му бе сервирала.

— Сега разбирам защо беше толкова рязка по телефона днес. Клюкарите не са си губили времето, както изглежда.

Изведнъж Джесика се почувства смъртно уморена, отпусна се в стола и протегна крака. Отпи от виното, което си беше наляла в кухнята и се втренчи в оградата отсреща.

— Вярно ли е? — попита накрая тя.

— Има ли значение?

— Не знам… Може би.

Куин разсеяно разклати кубчетата лед в чашата си.

— Ако отношенията ни са само служебни, какво значение има с кого спя?

— Всъщност няма. — Скочи тя. — Забрави, че изобщо споменах за Памела. Къде са момичетата?

— Изпратих ги за пица. Седни, Джес. Нека изясним нещата.

— Няма какво да изясняваме. — Но въпреки това тя седна, без да съзнава, че бледото й лице издава цялата й уязвимост.

— Какво да правя с теб? — въздъхна тежко Куин. — Не спираш да повтаряш, че не желаеш да имаш нищо общо с мен, а всеки път, когато ме погледнеш, сините ти очи, големи и дълбоки като морето, издават как ме лъжеш. Ти ме желаеш, Джес. Така, както и аз копнея за теб.

— И Памела Стюарт ли те желае, Куин? — кисело попита тя.

— Ревнуваш ли?

— Ни най-малко. — Тръсна глава Джесика. — Но не смятам, че мъж, който се сгодява за омъжена жена, може да има добро влияние върху дъщерите ми.

Куин понечи да отвърне, но се въздържа и допи уискито.

— Ти ме побъркваш. — После се наведе, подпря лакти на коленете си и каза: — С Пам сме израснали заедно. Тя си е такава открай време. Всеки път, когато скъса с някого, си въобразява, че е влюбена в мен. Това й дава увереност да превъзмогне проблемите… Някои хора не са способни да уредят живота си като теб, Джесика.

— Но защо е избрала теб? — тихо попита тя.

— Вероятно по стар навик. Въпреки че винаги съм се чувствал като неин по-голям брат.

— Тъжно е.

— И аз мисля така понякога, затова не се оплаквам. Продължавам играта с мисълта, че може би Пам ще се вслуша в съвета ми и ще потърси професионална помощ. Сега прощаваш ли ми?

Топлият му поглед и обезоръжаващата усмивка я замаяха. Изведнъж й се стори, че пропада в бездънни дълбини и опита да възвърне самообладанието си.

— Как да не простя на мъж, който ме спасява от готвенето тази вечер? — каза тя и измъчено се усмихна.

— Джил ме убеди, че вероятно ще умре, ако хапне нещо, приготвено от баба й — весело додаде Куин и се отпусна на стола си.

— Преувеличава. Но високо оценявам кавалерската ти постъпка.

— Още не съм се проявил — каза той, наведе се и бързо хвана глезена й.

— Куин!

— Излиза ти мехур. Свали тези чорапи и сложи лепенка. Искам да си в прекрасна форма за събота вечер.

— Събота вечер?

Пръстите му приятно галеха глезена й, мъжът се усмихваше.

— Да забравиш такова важно мероприятие като годишнината от сватбата на шефа си?

— О, господи — изръмжа Джесика. — Наистина бях забравила. Ще трябва да отида, предполагам.

— Най-малко да отбележиш присъствие.

— Как мразя подобни празненства — измърмори Джесика и наум си отбеляза още една разлика между себе си и Куин.

Той очевидно обичаше шумните обществени изяви. Това й напомни за Памела Стюарт. И на другите ли жени бе определял срещи само от човеколюбие?

Куин не разбра какво я натъжи. Но си каза, че тази силна жена по свой начин е крехка и уязвима също като Пам. Бе наранена и болката все още не беше затихнала. Но засега той нямаше намерение да обсъжда преувеличенията по отношение на репутацията и личния си живот.

Куин се изправи и Джесика вдигна очи към него. Залязващото слънце топло проблясваше в косата й и той едва се въздържа да не зарови пръсти в гъстите й кичури. Но за миг си ги представи разпилени върху гърдите му и някъде дълбоко го проряза болка.

Джесика трябваше да е съвсем сляпа, за да не забележи копнежа, пламнал в погледа му. Очите й потъмняха като сапфири, а лицето й поруменя като късна лятна роза.

— Ела. — Протегна ръка Куин.

Джесика я пое като в транс. Куин изправи младата жена, притегли я в прегръдките си и притисна устни към огнената й коса. Уханието й му напомни за пролет, за ливади и потънали в цвят дръвчета, за топлината на слънцето след дълга зима.

— О, Джес — въздъхна той, — обещах си да не настоявам, но мисля, че ще полудея, ако не те целуна.

— Какво те спира? — тихо попита тя и вдигна глава.

— Мила моя — простена той, — боях се, че никога няма да поискаш.

Главата й се замая от уханието на гора след дъжд. Ръцете й обгърнаха кръста на мъжа и тя се облегна на силното му тяло.

Той жадно впи устни в нейните. Джесика очакваше да е по-нежен, по-предпазлив, понечи да възрази, но лекият й вик бе заглушен от езика му, който се плъзна между зъбите й в кадифената тъмнина, където предизвика хаос от усещания.

Той целува прекрасно, мина й през ум. Би останала в прегръдките му до края на живота си. Дъхът му бе топъл и изкусителен. Джесика се повдигна на пръсти, за да зарови ръце в позлатената му от слънцето коса.

Това движение позволи на тялото й да се притисне по-плътно до неговото, тя почувства топлината, която се излъчваше от мъжа и сгряваше кръвта й, гърдите й с болка се напрегнаха.

Сърцето й подскочи, когато дланите на Куин обхванаха гърдите й. Тя опита да възвърне последните остатъци от здравия си разум и да не губи контрол, защото майка й или момичетата скоро можеха да се появят и не трябваше да видят как двамата с Куин се любят на терасата.

Склони глава на гърдите му и дълбоко пое въздух.

— Още миг и щях да се задуша — опита да се пошегува.

Куин усети как я възбуди пламенната му целувка. Днес бе говорил с Памела, която му каза, че след развода си Джесика живее като монахиня. Но тя бе невероятно страстна жена, как ли бе успявала да задържа този огън в себе си.

Той й даде време да се овладее и също опита да се пошегува, макар и не съвсем сполучливо:

— Очакваше се да дишаш през носа. Но не се притеснявай, с малко практика ще се справиш.

— Не ми трябва повече практика. — Предупредително проблеснаха очите й.

— Права си — съгласи се той. — Справяш се прекрасно.

Коленете й се подкосиха под погледа му и тя не можа да измисли какво да му отговори. Външната врата се хлопна и двамата разбраха, че момичетата се връщат.

— Идват си — ненужно обяви Джесика.

— Така изглежда. — Куин я принуди да вдигне очи. — Толкова дълго те чаках — внезапно изрече той, а дрезгавият му глас проряза тишината.

— Познаваш ме само от три дни, Куин — сухо отвърна младата жена. — И ако мислиш, че ще направиш впечатление с въздържанието си, горчиво се лъжеш.

— Точно тук грешиш — сериозно възрази той. — Цял живот те чакам, Джеси О’Нийл. И ако мислиш, че ще те изпусна, горчиво се заблуждаваш. — Куин бързо я целуна по устните. — Хайде да ядем. — Усмихна се той. — И по-добре пооправи ризата си, иначе ще се наложи да измисляш обяснения.

Пръстите й трепереха, докато се опитваше да провре коприната през колана си. Най-после успя, придаде си безгрижно изражение и се отправи към кухнята. Нямаше намерение да издаде пред никого колко силно я развълнуваха думите на Куин.