Елизабет Лоуел
До края на света (8)

7.

Ресторантът беше италиански, но не от обикновените гостилнички, в които се предлагат спагети. Имаше елегантни матови прозорци, чиито рамки бяха боядисани в свеж горскозелен цвят. Тежкият килим беше изтъкан в различни разцветки на бордо, кремаво и тъмнозелено, което много подхождаше на цвета на рамките. Масите бяха застлани с червени ленени покривки, а по тях имаше свежи цветя, порцеланови съдове, идеално излъскани сребърни прибори и кристални чаши, които пречупваха светлината и правеха всичко да изглежда още по-лъскаво. Беше ясно от пръв поглед, че това е място, което се посещава само от много заможни хора.

Още преди да погледне менюто, Кет знаеше, че всичко тук е много скъпо.

— Не — каза тя, обръщайки се към Травис.

— Не харесваш италиански ресторанти ли?

— Не ми харесват цените.

Той примигна изненадано.

— Съжалявам, но вече е твърде късно да правим промени. Чувам как ти къркори стомахът. Кога обядва?

— Не съм обядвала.

— Кет, бъди разумна. Трябва да се храниш редовно.

Тя си пое дълбоко въздух. Но сбърка. Мирисът на храна направо я замая. Беше закусвала много отдавна. Много, много отдавна.

Опитай се да спиш повече, Кати. Храни се редовно и добре. Ще се видим след седмица.

Кет въздъхна, припомняйки си думите на доктор Стоун. Не можеше да направи кой знае какво за спането, но поне с яденето можеше да опита.

— Снощи те оставих ти да наготвиш, макар че не исках да го правя — изтъкна Травис.

— Погледни ме. Облечена съм в домашни панталони, блуза и сандали. Та те няма дори да ми дадат да седна на такова място.

— Искаш ли да се хванем на бас?

В този момент към тях се приближи млада жена с професионална усмивка на лицето. Макар че носеше черна официална рокля, обувки с високи токове и перли на шията си, тя явно не се притесняваше да засвидетелства гостоприемство и на по-непретенциозно облечени посетители.

— За двама ли? — попита тя.

Травис погледна към Кет. Невероятните аромати, които я обгръщаха, я накараха да промени решението си. Не можеше да си спомни кога бе последният път, когато е яла истинско ястие, приготвено от някой друг.

— Добре — каза тя, въздъхвайки. — Но само този път. В момента съм прекалено уморена и гладна, за да обръщам внимание на цените в менюто.

Травис леко се подсмихна. Беше забелязал как Кет вдишва изпълнения с мирис на храна въздух, ароматите на чесън и орегано, печено пиле и агнешко. Той самият усети как устата му се пълни със слюнка, а беше обядвал обилно, и то доста късно следобед.

Хващайки ръката й, той последва жената до специалното сепаре, което беше резервирал. Вместо да седне на масата срещу Кет обаче, той се намести точно до нея.

— Е, хайде, кажи ми — обърна се Кет към него, след като се беше разположила удобно в тапицираното с мека материя сепаре — какво прави един дизайнер на кораби?

— Проектира кораби.

Тя го изгледа отстрани, но Травис невъзмутимо отпори менюто.

— Ако обичаш стриди, чувал съм, че никъде в Южна Калифорния не ги правят по-добре оттук.

— Обожавам стриди.

— Добре. Нещо, което да не можеш или да не искаш да ядеш?

— Вегемит.

— Моля?

— Това е австралийският вариант на фъстъчено масло. Отвратително нещо.

Травис се ухили:

— Да, сега си спомням. Един от моя екипаж е австралиец. Каза, че е напуснал Австралия само за да избяга от вегемита.

— От колко души се състои екипажът ти?

— Достатъчно, за да вършат това, което трябва.

Кет погледна към тавана и шумно си пое въздух.

— Ти явно не искаш да ми помогнеш.

— Какво искаш да кажеш? — попита той, без да вдига очи от менюто.

— Как бих могла да планирам снимките си, ако не ми кажеш от какво точно се нуждаеш?

— В момента това, от което се нуждая, е храна. Ще можеш да ме снимаш по-късно.

— Моля те, не ме съблазнявай. Това е бизнес вечеря, нали си спомняш?

— Не се занимавам с бизнес на празен стомах. Не го препоръчвам и на теб. Резултатът обикновено е вземане на погрешни решения.

След като сервитьорът взе поръчката им, Кет се опита да върне отново разговора на делови теми. Но Травис отново отказа.

— Ти си решил да превърнеш срещата ни в любовна, нали? — попита тя със сериозен глас.

— Решил съм да не говоря за нищо съществено, докато не се нахраним.

Тишината, която последва, беше доста тягостна, но Кет беше прекалено уморена, за да й прави впечатление. Когато сервираха вечерята, тя обърна на блюдата пред себе си всичкото внимание, което заслужаваха.

Когато се наяде до насита, Кет осъзна, че Травис беше прав; тя бе била прекалено гладна, за да може да води някакъв сериозен разговор. Взе си една последна стрида с масло, въздъхна доволно и отпи от виното си.

Шардонето имаше вкус на слънчева светлина. Затвори очи, наслаждавайки се на букета от аромати. От години не беше пила вино, което да й харесва толкова много. Преди доста време бе открила, че вината, които другите толкова хвалеха, на нея често й се струваха горчиви или кисели. Отначало си мислеше, че просто нейният вкус е по-различен, но впоследствие установи, че причината е в малко по-различния химичен състав на тялото й.

— Още ли си сърдита? — попита Травис тихо.

Кет го погледна. Сега очите му бяха много тъмни и отразяваха само грациозния танц на светлината от свещите. Тя леко се усмихна и поклати глава.

— Това е добре — каза той. — Не съм избрал този ресторант, защото съм си помислил, че това може би е начин да те купя. Дори и не съм си помислил за това. Ако беше така… — той повдигна рамене — тогава щях да те заведа някъде другаде. Последното нещо, което искам тази вечер, е да се караме.

Кет си спомни за силното удоволствие и глад един за друг в последната им целувка и се зачуди дали и Травис си мисли за същото. Предполагаше, че да.

— Знам — въздъхна тя. — И ти беше прав, храната тук е великолепна. — Тя потисна една прозявка и погледна със съжаление към стридите, които просто не беше в състояние да изяде. — Така ми се иска да можех да си довърша порцията.

— Чак толкова ли са вкусни? — попита той, усмихвайки се лениво.

— Не ми ли вярваш? Опитай една.

Със сръчност, останала й още от времето, когато хранеше близнаците, тя пъхна вилицата си под една дебела стрида и я сложи в устата му.

Твърде късно осъзна прекалената интимност на жеста си. Намръщи се и заби поглед в чинията, искайки й се Травис да не й се струва толкова близък. Явно трябваше непрекъснато да си повтаря, че го познава едва от един ден и че всичко, което беше научила за него досега, бе ясно предупреждение в никакъв случай да не се увлича по него.

Богатите мъже просто не знаеха как да обичат. Ако знаеше това и въпреки това се оставеше да бъде съблазнена, значи наистина беше глупачка. Баща й обичаше да казва: Ако ме излъжеш веднъж, майната ти, но ако ме излъжеш два пъти, майната ми на мен.

Травис облиза с върха на езика си една капчица сос от долната си устна.

— Ммм. Невероятно. Хайде още веднъж.

Той леко отвори устата си и зачака. Кет се поколеба за миг и пъхна още една стрида в устата му.

— Много добре се справяш с това — каза той. — Имаш ли деца?

Вилицата на Кет издрънча в порцелановата чиния. Вместо да отговори на въпроса му, тя само отпи от виното си.

— Кет?

— Не. — Гласът й едва се чуваше. — Нямам деца. — Тя го погледна с бледи очи. — Още стриди?

Травис се поколеба, беше едновременно любопитен и предпазлив. Знаеше, че въпросът му й е причинил болка, но не знаеше защо.

— Да, ако обичаш — каза само.

Изчака, докато Кет постави още една стрида в устата му. Интимността на жеста го правеше да изглежда като милувка. И също както от милувка той почувства, че започва да се възбужда. Но вместо да му предложи да продължи да го храни с вилицата си, тя просто смени чиниите пред тях. Един поглед към нея му беше достатъчен, за да разбере, че ще трябва да се храни сам.

Кет наблюдаваше мълчаливо как Травис довършва вечерята й. Беше се надявала да охлади сексуалната възбуда с отказа си да му подава хапки в устата, но явно не постигаше желания ефект. Гледката как яде от нейната чиния, отпива от нейната чаша, ползва нейната вилица и облизва сребърните бодове… всичко това й даваше някакво чувство на интимност, което беше толкова горещо, колкото и пламъкът, танцуващ на върха на ароматизираната свещ.

Травис наля вино в чашата на Кет и я постави отново пред нея. Наблюдаваше я докато отпива от нея, чудейки се дали освен вкуса на виното усеща и неговия вкус по чашата. Но тя не вдигна очи и той можеше да се наслаждава само на своя собствен спомен от нейния вкус.

— Десерт? — попита Травис, когато тя остави чашата си настрани.

Кет поклати глава.

Сервитьорът се появи сякаш излязъл от пламъка на свещта.

— Коняк — поръча Травис. — И нещо шоколадово.

Келнерът се върна с кристална чаша за бренди и порция апетитно изглеждащ шоколадов мус. Травис опита коняка, кимна с глава и насочи вниманието си към десерта. Една-единствена хапка беше достатъчна, за да се увери, че мусът беше лек, с много крем и сладък точно колкото да компенсира натуралната горчивина на шоколада.

— Много добре — кимна той.

Сервитьорът се усмихна и се оттегли.

Травис загреба мус със сребърната лъжичка и я протегна към устата на Кет:

— Отвори.

Тя се поколеба за момент и отвори уста. Седяха съвсем близо един до друг, но той нямаше никакъв опит в изтънченото изкуство на хранене с лъжичка. Част от муса се озова точно под долната й устна.

— По дяволите — измърмори Травис. Наведе се към нея и внимателно облиза доказателството за своята неопитност. Направи го толкова бързо и като нещо толкова обикновено, че Кет нямаше време да се възпротиви. След това обърна брадичката й към себе си, за да се увери, че не е пропуснал нещо. Не беше. Това обаче не му попречи да се наведе към нея и да докосне отново долната й устна с върха на езика си.

— Сигурно разбираш, че нямам опит с такъв начин на хранене — смотолеви Травис.

— Сигурно затова си запазил точно това сепаре — отвърна тя сухо.

Той се усмихна, взе си малко от муса, след това протегна още една пълна лъжичка към нея.

Кет знаеше, че трябва да откаже. Както знаеше, че няма да го направи. Очакването, което се четеше в синьо-сивите му очи, беше толкова сладко, колкото и самият десерт.

— Как разбра, че шоколадът е една от моите слабости? — измърмори тя.

Той сложи лъжичката в устата й.

— Тъй като е една и от моите.

Тя поглъщаше десерта със същото удоволствие, с което беше консумирала и виното. Травис наблюдаваше доволното й изражение и в този миг не искаше нищо друго, освен да сподели вкуса на шоколада и спомена за виното с нея. Тихо изруга.

— Какво има? — попита тя. — Този път го направи безпогрешно. Виж, няма и капчица мус навън.

— Знам — каза той, гледайки със съжаление към долната й устна. Този път нямаше извинение да я докосне с езика си. — Може би следващия път.

Той отново й подаде лъжичката.

— Ти наистина си пират, нали? — измърмори Кет точно преди устните й да се затворят около сребърната лъжичка.

Травис се усмихна закачливо:

— Защото ми харесва да ближа шоколада от теб ли?

Тя преглътна и поклати глава:

— Защото правиш това, което ти доставя удоволствие, винаги, когато си искаш.

— Искаш да кажеш, че на теб не ти е приятно ли?

— Кое, мусът ли?

— Да, и другите неща.

Травис взе ръката й и я целуна по дланта. Зъбите му захапаха с разтапяща нежност плътта в основата на палеца й в някаква примитивна милувка. Дъхът й секна, след това отново се опита да диша спокойно, но Травис бе чул лекото й възклицание. Усмихвайки се, той потърка дланта й в брадата си. Досега беше срещал само няколко жени, които реагираха на ласките му като Кет, но никоя от тях не го бе привличала толкова много.

В първия момент Кет си позволи да се наслаждава на топлината и лекото боцкане на брадата на Травис. След това отдръпна ръката си. Макар движението й да не беше бързо, по всичко личеше, че няма да му позволи повече подобни нежности. За нейно облекчение той не го направи на въпрос.

— Последна хапка — каза Травис, държейки лъжичка, препълнена с мус.

— Вече си взех повече, отколкото ми се полага.

Той се намръщи, явно разбирайки, че тя отказва не просто хапката с шоколадов мус.

На Кет й се искаше Травис да не е толкова проницателен, или поне тя да не е толкова уязвима от него. Но тя беше прекалено откровена — или глупава — за да й се иска никога да не го беше срещала. Дори знаейки, че ще изгори цялата, ако се приближеше прекалено много до неговия огън, чувството за топлина и за живот, което изпитваше, беше нещо великолепно.

Травис седеше мълчаливо, обгърнал чашата с големите си ръце. Когато прецени, че конякът се е стоплил достатъчно, той го подаде на Кет.

Тя обаче поклати глава:

— Аз и без това почти съм заспала.

— Ако искаш, отпусни се напълно и спи. Аз ще те върна до вас. — Той забеляза подозрителния й поглед.

— Не се притеснявай, можеш да ми се довериш. Аз не съм Ашкрофт.

Кет си каза, че точно това е причината да бъде още по-предпазлива с него. И въпреки това струваше й се някак си невъзможно, все едно да се страхува от биенето на собственото си сърце. Просто нямаше сили да се бори с копринената интимност, която все повече ти обгръщаше с всяка изминала минута.

Опияняващият аромат на скъпото питие достигна до ноздрите й от чашата, която Травис продължаваше да държи пред нея. Тя вдъхна дълбоко, след това надигна чашата, за да отпие от кехлибареното питие, намиращо се в кристалната чаша, стоплена от част от неговото тяло.

Травис напрегнато я наблюдаваше как отпива от чашата. И двамата бяха обладани от някакво първобитно любопитство, от някакво взаимно привличане, което беше едновременно чувствено и духовно, някакво мълчаливо признание за уникалността на другия.

Едва когато Травис я настани на предната седалка на своя металносив мерцедес, Кет осъзна колко много й се спеше наистина. Фаровете от насрещното движение й се струваха като някаква хипнотична сребърна река. Пред тях пък се виждаше дъга от задни автомобилни светлини, които блещукаха с рубинен огън. Приглушеното бучене на мощния двигател й действаше някак си успокоително.

Съчетанието на хубава храна, вино и коняк, които се разстилаха в тялото й, нямаше как да не подейства отпускащо на Кет. Тя се намести на седалката и заспа, мълчаливо обявявайки доверието си в изключително познатия й непознат на име Травис.

Той я погледна и се усмихна, разбирайки по-добре и от нея демонстрираната вяра в него. Жена, толкова независима, колкото Кет, не приемаше нищо от никого на доверие, особено пък от мъж.

Травис караше бързо, обиграно, без да нарушава съня й. Мощният двигател на колата сякаш поглъщаше нощта по тъмния и виещ се на всички страни „Лагуна каньон роуд“. Макар да внимаваше в пътя, той често поглеждаше и към заспалата до него жена.

Срещащите се тук-там улични лампи в комбинация с лунната светлина правеха лицето й да изглежда различно и мистериозно. В един момент изглеждаше млада, след това стара, сега смееща се, сега тъжна; но винаги някак си правилна. В затъмненото купе на колата той се чувстваше така, сякаш потъва, гмурва се в нея и в същото време тя се гмурва в него.

Или може би просто разпознавам това, което винаги е било? — попита се Травис. — Кет и аз в нощта, спокойствие и мир между нас и хиляди възможности около нас.

И въпреки това зад привидното спокойствие имаше някаква несигурност. Той желаеше Кет така, както никога досега не беше желал друга жена, но тя, пък не искаше и да чуе за единствения вид любовни връзки, които си беше позволявал след раздялата си с Тина.

Тина, жената, която бе искала неговите пари, а не неговото дете. Тина, която дори не беше дала шанс на детето им да живее.

Ако Травис се оженеше отново, знаеше много добре каква трябва да бъде жена му. Богата. Много богата. Жена, която няма да има нужда от парите му и ще иска, и то много, да има дете от него.

Макар да желаеше Кет, макар да се чувстваше чудесно с нея, тя се нуждаеше от пари и това беше нещо, заради което не можеше да й се довери. Един невинен живот бе отнет само защото той бе повярвал на жена, която не го заслужаваше. Просто не можеше да рискува да понесе такава загуба още веднъж. Дори и с жена като Кет.

Травис разсеяно превключи на по-ниска скорост и погледна отново към спящата жена, която го привличаше с толкова много неща.

Тя не иска да смесва мъжете и парите. Аз пък не искам да имам жени по някакъв друг начин. Един от нас ще трябва да изневери на принципите си, Кет. И това няма да бъда аз. Не може да бъда аз.

Травис понечи да завие по алеята към къщата си, но след това се отказа. Знаеше, че на Кет никак няма да й стане приятно да се събуди в неговото легло, сякаш я беше купил заедно с вечерята, която се стори толкова скъпа на нея и означаваше някакъв абсолютно нищожен разход за него.

Паркира пред къщата на Кет, намери ключа в чантичката й, отвори входната врата и започна да се оглежда за спалнята. Първата врата, която отвори, беше на стаята в съседство с кухнята. От нея се откриваше изглед към нощния океан, беше обзаведена с малко по-широко от нормалното единично легло, античен люлеещ се стол, направен от дъбово дърво, и също толкова старинен бюфет с огледало. Ярката завивка на леглото съответстваше на цветовете на дебелия вълнен килим на пода.

Съчетанието от полирано дърво и свежи цветове много допадна на Травис. Това бе стая, в която всеки би могъл да се почувства у дома си, независимо дали е мъж, или жена. Предполагайки, че това е спалнята за гости, той затвори вратата и продължи обиколката си.

Едва след като бе отворил всички други врати в цялата къща, без да намери друго легло, Травис разбра, че именно стаята с единичното легло беше спалнята на Кет.

Той отново се върна там и дълго време стоя изправен и загледан в леглото. Малко се поколеба дали трябва да се вмъква в личния й живот дори и по този безобиден начин, но просто не беше в състояние да се въздържи да не отметне ярката завивка. Цветовете й бяха същите, като на чаршафа отдолу. Нежният аромат на парфюма на Кет се разнесе от леглото и нахлу в сетивата му, карайки главата му да се замае, сякаш току-що беше изпил чаша с първокласен коняк. Той леко погали възглавницата, толкова му се искаше сега тя да е там, да го погледне и да му се усмихне така, както само една жена можеше да се усмихне на любовника си.

След това Травис си помисли за Кет, която спеше в колата му, и се зачуди колко ли време щеше да й отнеме да приеме това, което нямаше как да промени.

Тя го желаеше.

Предпазливата, независима Кет. Би трябвало да я грабна още преди да се е събудила и да отплавам с нея някъде на края на света.

Той се усмихна, очите му бяха присвити, а в пиратските черти на лицето му ясно се четеше желанието му да направи точно това.

— Някой ден, Кет — изрече той на глас. — И то скоро. Но не тази вечер. Все още не си готова за това.

Нито пък той беше готов. Те все още не бяха изяснили отношенията си. Трябваше да уточнят много детайли и той бе свикнал с този вид деликатни преговори. Но много се страхуваше, че същото не може да се каже за Кет.

Когато се върна при колата, Кет още спеше. Докато я вдигаше на ръце и затваряше вратата на колата, тя сънено измърмори нещо.

— Всичко е наред — прошепна й едва чуто. — Спи спокойно. Доведох те до твоята къща.

Тя отвори наполовина очи, погледна го с размътен от съня поглед и му се усмихна в отговор. Отново измърмори нещо и потъна в съня си, изтощеното й тяло се остави изцяло на грижите на Травис.

Той се усмихна и занесе Кет в спалнята, положи я на тясното легло и започна да я разсъблича. Първо събу черните й сандали, сложи ги до долната табла на леглото и леко разтри леките белези, които бяха оставили каишките по горната част на ходилото й. След това разкопча сребърната шнола, която държеше косата й на дисциплиниран кок на върха на главата й.

Меката й и топла маса се разля в ръцете му. Той зарови лице в копринено нежната й коса, вдишвайки дълбоко. Знаеше, че трябва да спре дотук, да я завие с одеялото и да си тръгне. Знаеше, но не си тръгваше.

Бавно започна да разкопчава синята й блуза, която се беше опънала толкова съблазнително по гърдите й. Копринената тъкан се разтваряше с лекота под ръцете му. Спря се за момент, загледан в съблазнителното й тяло и доволен, че не беше будна, за да види лекото треперене на ръцете му.

— Имаш ли представа какво правиш с мен? — прошепна Травис. — Треперя така, сякаш си ми първата жена в живота.

Отговор не последва. Не беше и очаквал такъв.

Събу панталоните й, внимавайки да не докосне раната от предишния ден. Но когато стигна до сутиена и бикините, той се спря нерешително.

— Няма да ти хареса това, нали? — попита той тихичко. — Чепатата, независима Кет. Знам, че трябва да те оставя да спиш сама. Но просто… не мога.

С вродения навик на човек, който е прекарал дълго време в морето, Травис сгъна прилежно дрехите на Кет, както и неговите собствени и ги остави на люлеещия се старинен стол. Макар да се беше въздържал да я съблече напълно, той нямаше никакви задръжки по отношение на своите собствени дрехи. Беше чисто гол, когато легна до нея в малкото легло, взе я в обятията си и дръпна завивката отгоре им.

Тя леко се размърда, нито будна, нито заспала, усещайки присъствието му в леглото й.

— Травис…? — измърмори тя със сънен глас.

— Шшт. — Той успокоително погали косата й. — Спи, Кет. Всичко е наред. Ти си у дома си.

Тя въздъхна и се отпусна в топлите му прегръдки.

Някаква тръпка на нужда и на още нещо, което не можеше да определи, премина през тялото на Травис. Той залепи устни за косата й, заслепен от емоциите, които бушуваха в него.

Единичното легло ясно показваше, че Кет е свикнала да спи сама. И въпреки това тя заспа в ръцете му с усмивка, така, сякаш винаги са били любовници.

Всичко, което беше видял и почувствал досега у нея, му казваше, че те биха били щастливи заедно, че тя е жената, за която си е мечтал. Във всяко отношение, с изключение само на едно нещо.

Но това нещо беше най-важното от всичко.

По дяволите, Кет, защо не те срещнах преди Тина да ме научи как да се държа с жените и парите?

Кет се сгуши в топлата му прегръдка като спящо дете и пръстите и се заровиха в космите по гърдите му.

Нуждата продължаваше да бушува в Травис, нужда както сексуална, така и чисто човешка. Искаше да почувства спокойствието, което беше обхванало Кет точно толкова, колкото искаше и самото й тяло.

Доверието й в него беше сладък и същевременно жесток бръснач, който отваряше раните, останали му от предишни връзки.

Какво ще правя с теб, Кет? Ти ме караш да вярвам… прекалено много. А цената на грешките ми е твърде висока. Това е едно от малкото неща на този свят, което не мога да си позволя.

Травис лежа в тъмнината дълго време. Държеше я в обятията си и мислеше. Както и да подходеше към проблема, нищо не се променяше.

Той бе богат. А тя не беше.

Това означаваше, че двамата трябваше да изяснят взаимоотношенията си колкото се може по-скоро. Ако Кет не се съгласеше с неговите условия, той щеше да направи това, което беше правил и преди, когато ограниченията на земята и на човешката природа го бяха карали да се чувства като затворник; щеше да се метне на борда на своята яхта и да се отправи към края на света.

Чистата и безкрайна красота на морето ще го направи като нов, така, както беше ставало толкова много пъти в миналото.

И въпреки всичко в момента, в който се мъчеше да увери сам себе си във всичко това, той вдъхна аромата на косата й и осъзна, че нищо на този свят не би могло да го замени.