Дан Симънс
Лешояди (1)

Това е за Ед Брайънт

БЛАГОДАРНОСТИ

Не само авторските ръце и ум акушират всяка книга, която успешно изминава Дългия път до публикацията си — помагат й и мнозина други. Роман с този обем и обхват набира повечко помощници от останалите. Бих искал да спомена с благодарност някои от онези личности, помогнали „Carrion comfort“ да се пребори с бурите и вълнението, и ураганите в морето и да стигне най-сетне сигурен бряг:

Дийн Р. Кунц, чийто нежни окуражения бяха тъй прецизно преценени, колкото и щедри.

Ричард Къртис, чиято настоятелност и професионализъм ценя много.

Пол Микъл, чийто вкус е неоценим и чието приятелство ми е скъпо.

Саймън Хоук, оръженосец в традицията на Джофри Буутройд.

Арлийн Тенис, extraordinaire^[1] машинописка, за онези горещи летни дни, през които се бореше с последните предпускови версии на коригираните корекции на текста.

Клаудия Логъркуист, задето търпеливо ми напомняше, че прегласите и диакритичните знаци не са сол, че да ги ръсиш наслуки.

Улф Блицър от „Джирусълъм пост“, за помощта му в проследяването на най-добрата сергия за фелафел в Хайфа.

Елън Датлоу, която каза, че една новела не може да има продължение.

А най-специалните благодарности дължа на:

Дъщеря ми Джейн, чието търпеливо очакване баща й най-сетне да приключи страховитата си книга, се проточи две трети от живота й.

Карън, която не можеше да дочака да разбере какво става след това.

И накрая, най-искрено, благодаря на Едуард Брайънт, джентълмен и чудесен писател, на когото е посветена тази книга.