Георги Караславов
Маски

Чуден човек е чичо Вичо! Отиде в града на пазар и не донесе, както друг път, симиди, бонбони и халва, а разви голям вестник, извади три маски и ги остави на пода. Всички в къщи ахнаха от почуда.

— Тази вълча муцуна е на Крума — каза той и посочи едната маска. — Кучешката е на Стефана, пък тая, лисичата, е на Минка.

Децата грабнаха маските си и заподскачаха от радост. Крум беше същински вълк. И баба му толкоз много се изплаши, че когато той се спусна към нея, тя замахна с машата и не на шега щеше да го цапардоса по гърба. Стефан беше още по-страшен. Неговата маска беше кучешка, но такова куче никой не беше виждал: с тъпа, широка, рунтава муцуна, с мижави очички и с дълги отпуснати уши. Майчице! Като се покаже на улицата, какъв ли страх ще бъде! Децата ще се разбягат като пилци от ястреб.

А Минка стана цяла-целеничка лисичка. Тя и без това обичаше да отваря долапчетата и да ги претърсва — ако баба й или майка й бяха скрили я дюли, я круши, я сушени сливи, тя ги поопипваше. А сетне, като ги потърсеха, тя най-високо дигаше рамене.

— Ами знам ли? В оная стая не съм и влизала!…

Минка се видя на огледалото и много си се хареса. Муцунката й беше остра, ушичките й бяха щръкнали, очичките гледаха хитро. Същинска лисица! Като излезе на улицата, дружките й ще се смеят. В цялото село само тя и братчето й ще имат купени маски. Другите ще си правят сами, ще се цапат със сажди, ще си лепят носове, но всички отдалече ще ги познаят кои са. Пък Минка ще облече мамината си рокля, ще я завърже отзад, за да заприлича на дълга опашка, и иди я познай тогава! Лисица и половина!

— Довечера, като се смрачи, ще ги сложите и ще излезете на улицата — каза баща им. — Да видите как всички ще се изплашат…

— Не мога да чакам до довечера! — заяви Крум.

— И аз! — извика Стефан.

— Слагам си маската и отивам у Марийкини! — заподскача Минка.

Стегнаха се, натъкмиха се и изскочиха на двора. Но тук стана нещо, което никой не можеше да предвиди. Кокошките се разкрякаха, прасето заквича и хукна, кучетата лавнаха и се спуснаха. Децата си мислеха, че кучетата ще ги познаят и под маските. Но кучетата от маски не разбираха. Караман се хвърли, захапа Крума за крака и го събори. Шарената кучка погна Минка. Стефан, докато да разбере, че това хапане не е на шега, също пострада — Караман и на него съдра крачола. Дворът се огласи с писъци и викове. Чичо Вичо, стрина Вичовица и бабата се развъртяха да пъдят кучетата. Ама те, проклетите, не искаха да се махнат. Чак когато чичо Вичо ритна настървения Караман, чак тогава и кучката се отдръпна настрана.

А за Крума, за Стефан и за Минка не питайте. Те изтичаха, смразени от уплаха.

— Видя ли? — караше се бабата на чича Вича. — Не ти ли дойде наум, че не всички градски работи трябва да се донасят в селото, а?