Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- hammster (2012)
- Корекция
- taliezin (2013)
- Допълнителна корекция
- moosehead (2013)
Издание:
Георги Караславов
Мравчо-Главчо
Съставител: Слав Г. Караславов
Редактор: Методи Бежански
Художник: Тоня Горанова
Художествен редактор: Мариана Белопитова
Технически редактор: Маргарита Воденичарова
Коректор: Мария Бозева
Библиотека „Дъга“
Български писатели за деца и юноши
Дадена за набор на 27.II.1979 година.
Подписана за печат на 21.IV.1979 година.
Излязла от печат на 13.V.1979 година.
Поръчка №107. Формат 60×84/16. Тираж 30 141 броя.
Печатни коли 10. Издателски коли 9,33.
Цена на книжното тяло 0,76 лв. Цена 1,20 лв.
Българска. Първо издание. ЛГ V.
Тематичен №13/9537272211/6054-13-79
Издателство „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Дим. Благоев“, София, 1979 г.
История
- — Добавяне
Колко много маски!
Пенчо зяпа пред витрината и въздиша. Ех, да има десет левчета! Ще си купи най-страшната маска и ще изплаши всички деца на улицата.
Ето там една жълта маска, с кривогледи очички и със заострени скули. С нея ще заприлича на китаец. Ето две кучешки. Едната е с тъпа муцуна, другата е с остра. Същински кучета! Има и меча глава с халка на бърната. Но за мечата маска трябва и кожух. Тънкото Пенчово палтенце не отива. До вълчите маски има дяволска глава с рогчета, с остър нос и с тънки, извити вежди.
Пенчо погледна нагоре. И изтръпна. От ъгъла го гледаше къдрокоса глава с дебели бърни, с едри бели зъби и големи биволски очи.
— Негър! — прошепна си Пенчо. — Ей, че е страшен!
Загледа се втренчено Пенчо, загледа го и негърът. Усмихна се страхливо Пенчо, усмихна се и негърът.
— Я виж ти! — отстъпи Пенчо. — Маска, пък като жива.
Нея ще купи. Ще помоли майка си за пари. Ако тя не му даде, ще се разсърди. И ще заплаче, ако щат, но ще я купи. Майчице! Как ли ще изглежда с нея! Негър, същински негър! Ще тръгне из улиците, а децата ще тичат след него и отдалече ще го сочат с пръст:
— Негър! Негър!
Пенчо ще мърмори нещо неразбрано и хората ще си мислят, че приказва по негърски.
Най-сетне Пенчо получи десет лева.
— По-добре книжка да беше си купил — гълчеше го баща му. — От книжката щеше да научиш нещо полезно…
Но Пенчо не го послуша. Той хукна навън и спря запъхтян в книжарницата. Страхуваше се някой да не купи страшната негърска маска. Но маската си стоеше и Пенчо я взе с разтреперани ръце.
— Ами чакай да ти я сложа — рече дебелият книжар и я завърза на главата му.
„Как ли ще ахнат, като се покажа!“ — мислеше си Пенчо.
На улицата той се загледа любопитно и тръгна победоносно.
Но чудно! Хората минаваха спокойно край него и рядко някой поглеждаше. Ето, насреща се зададоха две познати момчета.
— Сега ще хукнат! — рече си Пенчо.
Но момчетата спряха при него, без да трепнат.
— За колко купи тази маска, Пенчо? — попита едното.
— За десет лева.
— Скъпа е. Аз купих една свинска за шест лева.
Пенчо се просълзи от мъка. Той смяташе, че целият град ще хукне да го гледа, че децата ще тичат на тумби и ще го сочат с пръст. Пък те не му обръщаха никакво внимание и най-спокойно го питат за цената.
Пенчо реши да си иде и да се види в огледалото. Ако така не му отива, ще сложи книжен фес и пискюл. Нека видят тогава!
Той изтича и се навря в огледалото. Но се отдръпна. Насреща му се плезеше страшен негър, зъбите му тракаха като на вълк, очите му се въртяха заканително. Пенчо протегна ръка да се запази, негърът също протегна ръка и се помъчи да го хване.
— Олеле! — изпищя Пенчо, дръпна маската, скъса я и я захвърли в ъгъла.