Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
hammster (2012)
Корекция
taliezin (2013)
Допълнителна корекция
moosehead (2013)

Издание:

Георги Караславов

Мравчо-Главчо

 

Съставител: Слав Г. Караславов

Редактор: Методи Бежански

Художник: Тоня Горанова

Художествен редактор: Мариана Белопитова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Мария Бозева

 

Библиотека „Дъга“

Български писатели за деца и юноши

 

Дадена за набор на 27.II.1979 година.

Подписана за печат на 21.IV.1979 година.

Излязла от печат на 13.V.1979 година.

Поръчка №107. Формат 60×84/16. Тираж 30 141 броя.

Печатни коли 10. Издателски коли 9,33.

Цена на книжното тяло 0,76 лв. Цена 1,20 лв.

Българска. Първо издание. ЛГ V.

Тематичен №13/9537272211/6054-13-79

 

Издателство „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Дим. Благоев“, София, 1979 г.

История

  1. — Добавяне

Най-сетне дъждът заваля тихо и равномерно. Страшните тътнежи от запад заглъхнаха. Небето натегна от гъсти, ниски, дъждовни облаци. Жътвари, орачи и овчари се проточиха към селото и се занизаха по дългия дървен мост. Привечер обаче мостът хлътна по средата и мътните вълни, които продължаваха да прииждат, види се, от усилените валежи в планината, отнесоха разкъртените дървени части надолу. Те бяха по на стотина-двеста разкрача от домовете си, но нямаше как да минат, та свърнаха назад и се прибраха да прекарат тежката нощ в кантона и по близките воденици. Последен от всички пристигна Панко Ваклето, малкото селско говедарче. Той беше преметнал дълга чомага[1] през раменете, спокоен, усмихнат и бодър, макар целият да беше вир-вода. Той се спря до моста, погледна пропастта между трите ракли по средата, развърна говедата надолу към първата махала, гдето брегът беше снишен, прекара ги през бързата мътна вода и се загледа мечтателно отвъд. До него клекна Божан, едрото му рунтаво куче.

— Хайде, Вакле, хайде на Миджоровата воденица, па като се посмъкне тая хала, ще пребъркаме — обади му се пътем млад момък.

— Ба, ще видя, може и сега да мина — отвърна Панко.

— Ако се хванеш за опашката на твоя храненик! — подхвърли му подигравателно момъкът и се спусна по насипа на шосето към срещната воденица.

Храненик, тъй казваха на кучето му. „Хляб няма да яде, пасе на цяло село говедата за една кола царевица — смееха му се хората, като го гледаха как дели залъка си със своя Божан, — а виж го какъв пес храни, едър като мечка!“ Панко дочуваше тези хорски одумки, усмихваше се само и нищо не им отвръщаше.

— Защо водиш навсякъде това куче? — питаха го воловарчетата.

— За другар — казваше тихо и кротко Панко.

Кучето беше едро и страшно, но върху хората не се нахвърляше, поглеждаше само Панко и като че разбираше какво мисли неговият верен стопанин. Ако Панко го насъскваше, тогава то се спущаше пъргаво, смело и ловко. Когато чердата закъснееше, то обикаляше на всички страни, щръкнало уши, и като че пазеше да не се отдели някоя глупава и лакома крава. Инак денем то следеше тихо Панка, поглеждаше го от време на време и ако Панко застанеше някъде, и то клякаше отстрани. Така и сега на брега на мътната поройна река то клечеше зад него и чакаше търпеливо.

Когато говедата минаваха реката, на места поизтласкани надолу от вълните, и се пръснаха по разните махали нагоре, Панко тръгна по брега, вгледан внимателно във водата. По калпака му се стичаха капки вода, падаха върху веждите и загорелите му бузи и се разливаха надолу. Но той беше мокър до костите, та не се пазеше от ситния дъжд. Мислеше само откъде е най-лесно да се прехвърли оттатък. Не му се оставаше по прашните схлупени воденици да се припича цяла нощ край огнището и да се суши. В къщи е друго — там майка му ще го посрещне, ще му даде сухи дрехи да се преоблече, ще му стъкне нещо топличко и вкусничко да си похапне. И без това му е омръзнало да скита по цял ден след немирните крави с един сух комат в торбата и с по една-две глави лук.

— Божан! Тук! — извика Панко и се извърна. Божан щръкна уши и завъртя опашка. „Ето ме!“ — като че ли искаше да каже той с радостния си светъл поглед. Като видя кучето си, Панко като че се осмели още повече, свали тоягата си и се спусна точно под брода срещу долната улица. Водата тук се разливаше по-нашироко и като че ли беше по-тиха и по-плитка.

Като стисна здраво тоягата си, Панко нагази в мътната вода. Божан скочи, изтича до водата, но не влезе, само гледаше внимателно как стопанинът му нагазваше полекичка и предпазливо навътре. Божан разтърси едрото си рунтаво тяло и ситни капки вода полетяха на всички страни. Той се накани да се хвърли във водата, дори стъпи с единия си крак в реката, но се дръпна пак и се загледа внимателно в стопанина си. А Панко пристъпваше полекичка и предпазливо, силни водни струи го блъскаха вече по краката, заливаха го до над кръста. „Най-много да ме хване до гърдите — мислеше той. — Нищо, ще мина, като се подпирам на тоягата…“ Водата стигна до кръста, стигна и до гърдите му, студени тръпки го побиха по цялата снага. Той усещаше вече как буйни и опасни вълни го блъскаха, чувствуваше как тоягата не може да намери здрава опора в дребния чакъл на дъното. Панко помисли да се върне назад, но нямаше как да се извърти, пък и срам го беше да се връща, след като беше нагазил близо до средата. Къде ще иде да спи мокър до костите и какво ще кажат ония, на които той се похвали, че как да е ще се прехвърли оттатък? „Ще мина, пък каквото ще да става!“ — реши той и направи още една стъпка. Тази стъпка беше толкова несигурна, че той без малко щеше да се катурне настрана. Като се задържа, блъскан в хълбока от буйната вода, той премести внимателно тоягата напред, закрепи я и чак тогава потътра с другия крак. „Ето, още един разкрач, и ще мине опасното“ — утешаваше се сам Панко. Сега вече не можеше да се върне назад — едно извиване, и водата ще го събори. Вълните го блъскаха не само по бедрата и по хълбока, но и по гърдите, и по гърба. „Водовъртеж! — трепна той, но не се уплаши. — Ето го, тук е най-страшното!“

Божан гледаше неспокойно от брега и не изпущаше нито една стъпка на стопанина си. Той ситнеше ту напред, ту назад, но не издаваше нито един звук, като че ли се страхуваше да не стресне Панка на най-опасното място от брода. А в тоя миг Панко беше забравил и за кучето си, и за сухите дрехи в къщи, и за топлото ядене, което майка му щеше да приготви. Водата го блъскаше толкова силно, че той стоеше като закован на едно място и не смееше да пристъпи. Разбра той, че дълбокото не е точно по средата и че най-опасното място е малко по-нататък, към другия бряг. Но да стои така и да чака не може. И той реши да върви, па каквото, такова. И пристъпи. Чантата, която висеше настрани само с една празна кутелка вътре, се изви, една силна водна струя я завъртя. Панко направи една несигурна стъпка напред, сплете си краката, изтърва тоягата и като дигна дясната си ръка, за да запази равновесие, катурна се настрана и потъна. Мътната и разбунтувана вода го блъсна, прекатурна го и започна да си играе с него като с топка, като че ли искаше да си отмъсти, загдето той толкова дълго се крепи по средата. Панко се уплаши и едничката мисъл, която мина през съзнанието му, беше, че няма кой да го зърне и няма кой да му помогне.

Като видя, че стопанинът му изчезна, Божан се спусна и с всички сили се бухна в мътните води на реката. Вълните го заляха, блъскаха го, но той се държеше здраво и сигурно; виждаше се острата му муцуна щръкнала нагоре. На едно място се скри под водата, завъртя се, рунтавата му опашка се мярна само за миг и сетне пак изчезна. Но в миг главата му се показа пак, а заедно е нея и нещо пъстро. С голяма мъка той се приближаваше към другия бряг. За по-лесното изплаване му спомагаше течението, което там извиваше към срещния бряг. Най-сетне той докосна земя, закрепи се здраво за ситния чакъл и помъкна Панка. Той го остави чак, когато стигна на другия бряг, гдето водата се разливаше нашироко и на плитко. Панко беше глътнал малко вода, та скоро се освести. Но оттогава никой в селото не го закачаше за кучето му и не се чудеше, че го гледа така хубаво, като същински другар.

Бележки

[1] Чомага (тур.) — сопа, дебела тояга с топка на края.

Край