Лори Фостър
Сърце на жена (7)

7.

Джо остави чинията си и тръгна решително напред. Когато стигна до Остин, момчето се дръпна крачка назад, леко разтвори крака и го погледна. Отбранителната му поза накара Джо да спре. Поколеба се, усети тишината зад себе си. Докосна брадичката на детето и наклони главата му. С мъка запази тона си спокоен и сдържан. — Какво стана?

Брадичката се вдигна още малко и огромните очи на момчето се присвиха.

— Нищо.

Патриша скочи от стола си.

— Остин Колдер! Пак си се бил с някой, нали?

Остин я погледна гневно.

— Не.

Дайна изрече буйно:

— Непокорен лъжец!

— Достатъчно — Луна бутна стола си и отиде до Джо. Докосна рошавата коса на детето. — Остин, аз съм братовчедка ти Луна Кларк. Радвам се, че дойде.

Остин вдигна враждебен поглед към нея.

— Така ли? Защо?

Тя се усмихна на предизвикателството в гласа му.

— Просто искам да те опозная, ето защо. Не мислиш ли, че е добра идея, след като ще живеем заедно?

— Знам ли…

Едно младо момиче застана на прага на кухнята. За разлика от Остин то бе спретнато, а дългата, права, руса коса бе изрядно сресана, не чорлава. Носеше къси панталони, потник и сандали. Очите й обаче бяха тъмни и неуверени като на брат й.

Луна я погледна изненадано.

— Уилоу?

Момичето кимна и влезе навътре в кухнята, като хвърли бърз, преценяващ поглед на останалите. Спря пред брат си, подобно на Джо вдигна брадичката му, после изцъка:

— Остин, никога няма да се научиш.

Момчето размаха юмрук.

— Той получи повече синини от мен.

Джо потисна усмивката си. Божичко, малчуганът го забавляваше. Малко му напомняше за самия него на тази възраст. Остин бе дребен за деветгодишен и тънък като върлина, но с пристигането на Луна несъмнено ще сложи някое килце.

Уилоу въздъхна. Хвана брат си за ръката, заведе го до порцелановата мивка и намокри парче плат с много студена вода. Изстиска го и го притисна върху насиненото око. Той послушно го задържа там.

Джо не знаеше какво да мисли за момичето. Ако Остин изглеждаше малък за деветгодишен, то Уилоу изглеждаше доста развита за четиринадесет. Потръпна, като си представи задачата на Луна да държи настрана момчетата от нея. Без съмнение тя бе голяма сладурана, а за жалост Джо познаваше мислите на момчетата, та нали и той е бил някога на тази възраст.

Уилоу го погледна.

— Кой си ти?

Извънредно учтиво Джо подаде ръка.

— Аз съм Джо Уинстън. Пристигнах с Луна.

Малката й ръка бе хладна и мека, но го стисна здраво.

— Гадже ли си й?

— Работя по въпроса.

Луна се засмя прекалено силно и така издаде колко неудобен е въпросът за нея.

— Той е приятел, Уилоу. Ти спомена за проблеми в района, а Джо е много добър да се оправя с проблеми.

— Точно като малкия ти брат — Джо стисна рамото на Остин.

Патриша изглеждаше скандализирана.

— Господи, не ги поощрявайте!

Джули измърмори:

— Пази боже някой да е поощрителен…

С всяка изминала минута Джо започваше да харесва Джули все повече и повече. Тя бе пряма, непоколебима и истински загрижена за децата, също като Луна. А в този момент съюзник звучеше като добра идея.

Луна клекна до Остин.

— Е, хлапе. Изплюй камъчето. Как ти насиниха окото?

— Вероятно е досаждал на някого — избъбри Дайна с насмешка, но млъкна, когато златисто кафявите очи на Луна я смразиха с един от своите погледи.

Остин прояви нерешителност и накрая Уилоу се съжали над него.

— Прибирах се у дома, когато едни момчета започнаха да ме закачат. Остин има навик да ме следи, играе ролята на граничарско куче — момичето хвърли укоризнен поглед на брат си, но той съзнателно го пренебрегна.

Джо скръсти ръце на гърдите си.

— Защо трябва да те пази?

Тя сви рамене:

— Откакто… откакто мама умря… — огледа се из стаята, с неудобство, но непоколебима. — От онзи момент момчетата решиха, че съм лесна плячка.

— Така е, защото ти си създала това впечатление.

Презрителният поглед, който Уилоу отправи към Патриша, бе прекалено несвойствен за момиче на нейната възраст.

— Срещах се с едно момче, а после той започна да се фука. По-голяма част от думите му са лъжа, но всички му вярват — отново погледна леля си. — Включително и тя.

Преди Патриша да направи коментар, Джо изрече очевидното:

— Прекалено малка си за срещи.

— Скоро ще стана на петнадесет.

Джо кимна:

— Прекалено малка.

Луна го докосна по китката и го накара да замълчи.

— Значи тези момчета се приближиха до теб, казаха ти нещо грозно и Остин се намеси?

Уилоу огледа Луна, сякаш взимаше мерките й, после въздъхна:

— По-добре да седнем, ако искаш да чуеш цялата история.

Дайна се възпротиви:

— Прекъсваш обяда ни, млада госпожице.

Джо зяпна, после бързо стисна устни. Достатъчно.

— Дайна, мисля, че няма да се нуждаем от услугите ти повече. Луна е чудесна готвачка, а аз ще й помагам да поддържа къщата.

Дайна изломоти:

— Моля?

Луна не бе така тактична:

— Уволнена си.

Изключително изненадана, Дайна се вторачи в Джо, после бързо премести погледа си към Луна.

— Това е абсурдно!

Уинстън изчака да види дали Луна ще й отговори злобно или ще се разсмее. Въпрос на шанс по кой път ще поеме. Луна не направи нищо подобно, просто попита:

— Имаш ли нужда от помощ при опаковането на багажа?

За миг лицето на Дайна стана яркочервено и Джо си помисли, че може да експлодира. После хвърли мръсен, изпълнен с омраза поглед към децата и излезе.

Патриша притисна ръка до гърдите си.

— О, господи! Това бе наистина неприятно и може би прибързано — тя се опита да се хареса на Джо, а той знаеше, че това отново ще отприщи Луна. — Понякога Дайна е настъпателна, зная, но дойде при мен с изключително добри препоръки. Не пропуска ден и само дето малко се оплаква от хлапетата. Може би не осъзнавате колко разхвърляни и лоши могат да са децата. Ами те носят кал от езерото, имат безкрайни купчини пране и винаги са гладни…

— Да — прекъсна я той, докато внимателно следеше Луна, толкова дяволски непредсказуема жена. — Ти спомена, че бързаш, нали?

И двете деца се бяха втренчили в него с огромни очи. Луна го изненада, разсмя се. Тя хвана ръката на Патриша и я потупа съчувствено.

— Така ще е най-добре. Искаме да се настаним и да се опознаем с децата. А ти каза, че бъдещият ти съпруг те чака. Наистина, защо да го караш да чака?

Доволна от развитието на събитията, Джули стана от масата.

— Ела, Патриша. Ще те изпратя.

Двете жени се изнизаха и оставиха Уинстън и Луна сами с хлапаците.

Джо потърка ръце. Доста вълнуващо бе да види Луна в действие. Поднасяше му изненада след изненада и той се наслаждаваше на всеки миг.

Сега нека разберем какво, по дяволите, става тук.

 

 

На Луна й се искаше да се хвърли на врата на Джо заради безрезервната му подкрепа. Първоначално си бе помислила, че може да е полезно Патриша да поостане още малко и децата да свикнат с поредната промяна. Ала не й отне много време да усети, че те не се разбират и Патриша не се интересува от чувствата им. За всички щеше да е по-добре да се справят сами.

Джо кимна към двете деца.

— Вече ми е по-хубаво. Някой от вас да е гладен? Можем да поговорим, докато хапваме. Сядайте и нападайте.

Той се отпусна на мястото си, хвърли един малък сандвич в устата си и се усмихна, докато дъвчеше. Луна побутна Остин към стола. Не искаше да задушава момчето с грижите си, но не можа да се въздържи и примигна при вида на насиненото око.

— Боли ли?

— Кое? Окото ли? Не. Няма ми нищо — киселият тон разкри на Луна отношението му към загрижеността й. Момчето се завъртя на стола и се измъкна от ръцете й.

Джо размаха пръст към него.

— Зная, че е мъжка постъпка да се отрича болката. Аз самият го правя непрекъснато. Но когато наоколо има жена, която наистина е загрижена за теб, съвсем естествено е да я оставиш да те поглези малко.

Остин направи гримаса.

— В никакъв случай. Това е за мамините синчета.

Джо се засмя:

— Ти май току-що ме обиди, а?

Хлапакът изглеждаше така ужасен от идеята, че Луна побърза да му вдъхне увереност.

— Пребиха Джо неотдавна. Той ми даде възможност да се погрижа за него.

И двете деца премигнаха изненадани, първо погледнаха нея, после хвърлиха скептичен поглед на Уинстън.

Уилоу предпазливо попита:

— Защото ти наистина си загрижена за него?

Това остави Луна безмълвна и с отворена уста. Тя наистина бе загрижена за Джо, но да го признае, означаваше да го окуражи.

Остин я спаси с въпроса си.

— Джо, вярно ли са те пребили? — идеята му звучеше съмнително. Луна не го винеше. Трудно бе да се преглътне изказването, че някой е пребил един толкова огромен, решителен и твърд мъж като Джо.

— Да — той стана и вдигна ризата си. — Подъл главорез ми нанесе няколко съкрушителни удара.

Остин подсвирна със страхопочитание. Синините на Уинстън бяха станали морави, черни и тъмно зелени.

— Уха, сякаш съкрушителните удари са били многобройни.

— Това е, защото той е припаднал.

Джо метна парченце кисела краставичка към Луна.

— Не съм припаднал. Нокаутираха ме. Има голяма разлика, момиче, и ще съм ти благодарен, ако го запомниш.

Уилоу ги наблюдаваше с огромно, предпазливо любопитство.

— Струва ми се, че и двамата сте смахнати.

— Луна определено е смахната, но това е част от чара й — Джо хвана краставичката, полетяла обратно към него, и я изяде. — А сега ни разкажи какво се случи. Искаме да помогнем.

Остин скочи от стола и размаха малкото си юмруче.

— Един задник нарече Уилоу курва и аз го цапардосах.

Луна и Джо останаха безмълвни от емоционалното, цветисто изявление, излязло от устата на едно деветгодишно момче.

На Уилоу й секна дъха, лицето й поруменя.

— Остин! Мери си думите.

— Той е задник — заяви Остин. — Мразя го. Следващия път ще му счупя носа.

Луна едва сдържа смеха си. Тя се прокашля и прогони усмивката си.

— Ами, ако е нарекъл сестра ти така, съгласна съм. Но ти пък не е необходимо да произнасяш такива думи.

Уилоу кисело се облегна на стола.

— Мама никога не му позволяваше да говори такива неща, но Патриша през повечето време просто не му обръща внимание.

Брат й погледна гневно.

— Тази Патриша е…

Джо прекъсна думата, която вероятно също щеше да е ужасна обида, и каза:

— Знаеш ли как аз наричам такива хора? — той се облегна назад. — Освен главорези, разбира се?

Остин веднага започна да слуша внимателно.

— Как?

— Червей, мазник, гадина…

— Гъз — предложи Остин.

Джо се разсмя отново. Хвърли поглед на невинното изражение на момчето и се смя, докато не се наложи да избърше очите си от сълзите. След като бе направила всичко възможно да се пребори със собствения си кикот, Луна го погледна ядосано и изрече предупредително: Джо…

— Извинявай — лека усмивка все още трептеше в ъгълчетата на устните му, но той се обърна към Остин: — Не, това е толкова лошо, колкото и задник. Освен че си много малък за подобен език, много е невъзпитано да се говори така пред дами. Ти не искаш да бъдеш невъзпитан, нали?

Остин погледна към двете жени и равнодушно сви рамене.

— Сигурен съм, че не искаш. Значи ако искаш да обидиш някой, използвай въображението си.

Остин се почеса по ухото, съсредоточи се за миг и попита:

— Какво ще кажеш за краставо магаре, мекотело или мерзавец!

Уилоу изпъшка, но Джо кимна, очите му блестяха от закачките.

— Чудесно! Виждаш ли, можеш мъжката да се откажеш от ругатните и въпреки всичко да го поставиш на мястото му.

— Не е проява на мъжественост да го нападаш всеки път, когато той ми каже нещо грозно — намеси се Уилоу.

— Следващия път ще взема една голяма тояга. Или камък. Или…

Уилоу изпухтя, изгубила търпение. Обърна се към Луна:

— Ходя до града всеки ден и по един или друг начин момчетата винаги ме откриват, дори когато се опитам да мина напряко през гората, както днес. Обичат да ме дразнят, защото Остин винаги се пали.

— Закачат те, защото си хубава и искат да ти направят лоши работи — проницателният поглед на Остин се обърна към Джо за потвърждение. — Нали е хубава?

Изражението на Джо се смекчи и той кимна:

— Много.

Доволен, Остин се обърна отново към Луна.

— Уилоу прилича на мама.

Джо изрече сериозно:

— Тогава майка ви трябва да е била голяма красавица.

Двете деца се умълчаха, а Луна се опита да продължи разговора.

— Защо ходиш до града?

Веднага щом зададе въпроса, Уилоу се опита да го избегне и погледна встрани. Луна настоя:

— Уилоу?

Остин се включи:

— Взима уроци по пиано.

Защо ли е толкова потайна за тях, зачуди се Луна.

— Наистина ли? Значи си музикантка? Впечатлена съм — никаква реакция. Луна въздъхна. — А защо вървиш до там, Уилоу? Особено като знаеш, че можеш да си навлечеш беля.

— Защото никой не иска да я закара.

Уилоу изглеждаше готова да схруска брат си.

— Аз си имам уста, гризачо, престани да говориш вместо мен.

Остин се обърна към Джо:

— Гризач е също хубава обида, нали?

— Разбира се, зависи как я използваш. Сестра ти я произнася с обич, но ако я кажеш на някой хулиган, ще бъде доста зложелателна дума.

Остин се замисли.

— Добре — сбърчи подозрително вежди, — но мисля, че и Уилоу не го каза мило.

— Така е — тя се пресегна и разтърси ръката на брат си. — Тези момчета са прекалено големи, за да се разправяш ти с тях.

Остин вирна брадичка:

— Ритнах му задника… — погледна към Джо. — Искам да кажа д-то.

— Ритна го и избяга. Но не достатъчно бързо — Уилоу потупа с пръст насиненото място под окото му, а той се отдръпна.

Джо внимателно раздели децата.

— Колко големи са тези момчета?

Уилоу се върна на мястото си и отговори.

— На шестнадесет.

Луна видя как Джо настръхва, после как гневът вдървява гърба му. Скочи от мястото си за секунда.

— Мамка му!

Остин вдигна вежди:

— Не говориш възпитано в момента — обясни нападателно — Каза мамка му.

— О-о… — Джо прокара ръка през тъмната си коса, изражението му бе глуповато. — Така е. Извинете.

— Няма защо. Аз нямам нищо против — всъщност Остин дори сякаш одобряваше.

Джо погледна към тавана, за да получи вдъхновение, но оттам не му дойде никаква помощ.

— Къде мога да видя тези младежи?

Уилоу го погледна, мълчаливо взе някакво свое решение и сви рамене равнодушно.

— Обикновено се появяват у дома малко след мен. Винаги се оплакват на леля Патриша, че Остин се бие с тях и тя винаги го наказва.

Този път Луна се вцепени.

— Какво прави?

— Не действа — изпухтя Остин гордо. — Аз просто се измъквам. Добър съм в измъкването.

— Бог да ни е на помощ — намръщи се Джо, после дръпна Остин от мястото му, за да застане с лице към него. Не отмести ръцете си от слабичките рамена на момчето, а продължи със сериозен, но не зъл тон. — Ето някои нови правила. Първо, сестра ти вече няма да ходи пеша до града. Луна или аз ще я караме.

Погледна към Луна: Нали?

Разбира се. Коремът й се свиваше при мисълта как Уилоу върви сама по пътя, със или без Остин по петите й. Луна бе живяла самостоятелно доста дълго и знаеше за опасностите, дебнещи младо красиво момиче. Тя преглътна безпокойствата си и се обърна към Остин:

— Нямаме нищо против да идваш с нас, но вече и ти няма да се движиш сам.

— Как така?

Как така? Луна се зачуди дали на децата им бе упражняван някакъв контрол след смъртта на майката.

— Опасно е.

— Не се страхувам от тези зад… ъ-ъ, хулигани.

— Знаем, че е така — Джо стисна рамото му. — Но има и други опасности. И двамата с Луна не искаме да бъдете наранени.

Уилоу предпазливо бе прикрила емоциите си, гласът й бе глух, почти хладен.

— Вие дори не ни познавате.

— Няма значение — бързо я прекъсна Луна. — Възрастните трябва да пазят децата и ние възнамеряваме да направим точно това.

Уилоу обърна поглед настрани. Без думи показа ясно скептицизма си.

На Луна й се искаше да знае вълшебни думи, с които да облекчи болката. Искаше й се да е истински медиум, за да узнае мислите на Уилоу. Протегна ръка и докосна момичето по рамото.

— Уилоу, вече те познаваме малко, и двамата те харесваме.

— Точно така.

Сърцето на Луна се сви при тази саркастична забележка.

— Ще ти кажа, че съм много добра в разгадаването на хора.

— Това е факт — Джо се съгласи така бързо, че я накара да се усмихне.

— Вече знаем, че брат ти е благороден и иска да те защитава и пази, дори срещу по-големи и по-едри момчета от него. И знаем, че ти си достатъчно зряла и искаш той да не пострада в тези схватки. Вие и двамата сте много смели, верни и загрижени един за друг. Това са изключителни качества, особено у толкова млади хора. Познавам страшно много възрастни, които не ги притежават.

— Като леля Патриша.

На Луна й се искаше да се съгласи с Уилоу, но не бе сигурна дали е правилно. Да потвърдиш пред дете, че роднините му не са се грижили достатъчно за него, може да доведе до неприятни последици.

— Мисля, че Патриша не е родена за настойник на деца. Не можем да избягаме от себе си. Сигурна съм, че се е постарала много.

Остин погледна към Луна с надежда и мъничко страх.

— Ти родена ли си за настойник на деца?

Сърцето й се разтуптя.

— Никога не съм поемала отговорност за друг, освен за себе си. Но съм упорита и не приемам провала. Ако реша да свърша нещо, божичко, правя всичко възможно то да стане. Все пак не съм съвършена, Остин. Когато направя грешка, очаквам ти и Уилоу да ми кажете, заедно да я обсъдим и да видим дали има решение, от което всички да са доволни. Става ли?

Джо кимна:

— Същото се отнася и за мен.

Луна примигна. Какво, по дяволите, обещава той? Няма да се мотае наоколо чак толкова дълго.

Ала Джо не го бе грижа за това.

— Ако някой обиди сестра ти, по какъвто и да е начин или направи нещо да те обиди, искам да зная.

— Защо?

Луна не знаеше, че децата задават толкова много въпроси. На всяка нейна или на Джо дума, те питаха с двеста. Изчака Джо да отговори.

За разлика от нея въобще не изглеждаше несигурен за отговора си.

— Защото аз ще се оправям с тези неща.

Уилоу започна да върти края на късите си панталони.

— Как ще се оправяш?

И Луна бе любопитна да узнае. Ако нападателите бяха възрастни, Джо няма да има проблеми да се справи с тях. Ала той няма да посегне физически на деца. Както току-що спомена, възрастните пазят децата. Шестнадесетгодишните бяха на ръба на света на големите, но все още достатъчно млади, че да им се прощават грешките. Какво може да направи Джо?

— Първо ще си поговоря надълго и нашироко с момчетата и ако не се разберем, ще се заема с бащите им.

Аха, помисли си Луна, ще заобиколи малките, като отиде при възрастните. Звучи разумно. Все пак доброто поведение на синовете бе задължение на бащите. Джо умееше чудесно да сплашва. Ето защо го бе довела със себе си.

Смутен от отговора на Джо, Остин се загледа в краката си и провлече мръсните си пръсти по пода.

— Родителите им въобще не ги е грижа. И те не ни харесват.

Джо повдигна брадичката му.

— И защо?

Остин сви рамене:

— Не зная.

— Лъжец! — доста пораснала за възрастта си, Уилоу въздъхна. — Остин се забърка в не една каша тук и там.

— Така ли? Какви каши?

Уилоу започна да брои греховете му на пръстите си.

— Сложи кучешки изпражнения на стола на директора, с камък счупи прозореца на колата на библиотекарката, стъпка най-ценните розови храсти на бакалина…

Луна се загледа в Остин с недоверие. Господи, как е възможно едно дете, което изглежда толкова сладко и невинно, да направи толкова много бели?

Готов да се защитава, Остин подпря здраво стиснати юмручета на бедрата си и заговори за всеки поотделно:

— Хвърлих камък срещу колата, защото синът на библиотекарката ме наплю, когато профуча с нея покрай мен. Мислех си, че е неговата кола, а не на майка му… — после измърмори: — Надявах се, че това ще го накара да се върне и ще мога да сритам задника му… ъъъ… д-то му. Но той просто продължи, голям страхливец.

Джо изненадано вдигна вежди:

— Изплюл се е върху теб?

Доволен от реакцията на Джо, Остин кимна сериозно:

— Точно така. Голяма плюнка. Уцели ме точно по главата. Трябваше да го сритам, нали?

Джо хвърли поглед към Луна, за да се ориентира, но тя само сви рамене. Ако някой я бе наплюл нея, нямаше само да хвърли камък. Като видя, че няма да му помогне, Джо попита:

— Каза ли на Патриша?

— Тя не се интересува. Щеше просто да ме накаже. Това направи, когато без да искам, стъпих върху глупавите цветя.

— Без да искаш?

— Да. Само се опитвах да погледна през прозореца.

Луна с неудоволствие попита:

— Защо искаше да погледнеш през прозореца?

Остин не отговори, а Уилоу хвана ръката му.

Преди секунди го бе нарекла лъжец, но сега го подкрепи.

— Бяха организирали купон. Всички деца бяха поканени, освен Остин.

— Аз и без това не исках да ходя на глупавия им купон!

Нахаканите думи не можеха да прикрият болката в очите му. Божичко, ставаше все по-лошо и по-лошо. Горкият Остин! Това сигурно го е съкрушило, но тя не оправдаваше постъпките му. Точно от такива ситуации се ужасяваше, защото се чувстваше безпомощна и невежа. Най-накрая реши, че е по-добре да се изкара всичко наяве и да реши как да действа по-късно.

— А това, дето го сложи на стола на директора?

Остин се опита да прикрие дяволитата си усмивка и потърка носа, след това и ухото си.

— Той седна върху него. Намокри панталоните и стигна чак бельото му — кикот се промъкна през стиснатите му устни. — Трябваше да го чуете как вика. А вонята… Разнасяше се около него цял ден.

Джо се засмя, но замълча, защото Луна го погледна гневно. Тя не разбираше много от деца, но знаеше, че ако Остин разбере как се забавляват с белите му, няма да могат да го спрат.

— Да чуем, Остин. Защо го направи?

И двете деца заключиха устата си.

Джули влезе в стаята и изтупа ръце, за да покаже, че са се отървали от Патриша.

— Аз мога да ви отговоря — тя се приближи, сякаш бе поканена, и седна. — В града съм само от няколко седмици. През учебната година преподавам в много престижно, частно училище на час път в източна посока. Когато видях, че тук имат нужда от учители доброволци за през лятото, се записах.

— Много великодушно.

Тя се присмя на коментара на Джо:

— Ами, просто затова съм избрала да бъда учител, а не да бавя богаташите — сключи ръце на масата пред себе си. — Освен това имам нужда да се отделя малко от годеника си.

След това непресторено откровение, Джо и Луна се спогледаха безпомощно объркани. Джули Роуз сгодена? На Луна й изглеждаше от типа стари моми. Може би Джули притежаваше скрити дълбини.

— Съжалявам за проблемите ви…

Жената махна с ръка пред загрижеността на Луна.

— Годеникът ми е голяма консерва, но оставете това. Искам да кажа, че за по-малко от три дни открих, че Клей Оуен е много заблуден младеж. По свой собствен начин прави всичко възможно, за да привлече вниманието на Уилоу.

— Нарече я курва! Говори отвратителни неща за нея.

Джули наклони глава към Остин; въобще не бе отблъсната от езика му.

— Да, зная, Остин, и за това няма никакво извинение, разбира се. Но за жалост никой не го е научил на нещо по-добро. Ако той направи беля, вторият му баща просто го прикрива и му измисля извинения.

— Този ли младеж насини окото ти? — попита Луна.

— Той е мухльо — заяви Остин. — Беше приятел на Уилоу. Играеха заедно през цялото време, докато мама бе тук. А сега я кара да плаче.

Уилоу кресна задъхано:

— Млъкни, Остин!

Джо скръсти ръце на гърдите си.

— Няма да си намери извинения пред мен.

Джули не изглеждаше много впечатлена от увереността на Джо.

— Мъже — изрече тя презрително. — Ако искаш да се разбираш с хората в този град, ще трябва да се разбираш с Куинси Оуен.

— Защо?

— Очевидно е лидерът на града, много уважаван от почти всички в района.

— Почти всички?

Тя изсумтя:

— Все още не съм убедена в почтеността му, затова се въздържам от мнение.

Уилоу бе още сърдита на брат си заради издайничеството му, но накрая престана да му хвърля гневни погледи и обясни:

— Вторият баща на Клей набира средства за пожарната, участва в общинския съвет и училищното настоятелство. Спонсорира футболния отбор на гимназията и раздава стипендии за колеж. Всички в града се обръщат към него, когато се нуждаят от нещо. Е, освен ние. Той не ни харесва.

— Целува всички бебета и флиртува с всички стари жени — допълни Остин с отвращение.

— Куинси контролира по-голямата част от града — добави Джули. — Притежава малък пазар с няколко магазина, както и фабриката, което означава, че е работодател на хората тук по един или друг начин. Те зависят от него. Заради това завареният му син разполага със свобода на действие.

— И значи — предположи Джо — директорът оставя Клей да се измъкне, когато върши нещо нередно, като например да обижда Уилоу.

Джули вдигна рамене с философско пренебрежение.

— Куинси Оуен не е без влияние.

Джо оголи зъби в нещо, което леко наподобяваше усмивка.

— И аз имам влияние, вярвай ми.

Точно в този миг мобилният телефон на Джо иззвъня и намали въздействието на изявлението му. Той го изрови от джоба си, отвори го и изрече:

— Уинстън.

Луна зачака затаила дъх. Дали полицията бе открила човека, който ги шпионираше? Надяваше се да е така. Ще е добре да имат едно безпокойство по-малко.

— Така ли? — Джо стисна зъби и изръмжа. — Сигурен ли си, че са били фалшиви? Открадната кола? — после с едва сдържано смущение изруга: — Мамка му.

Остин присви очи и се обърна към Луна и Джули:

— Много е неучтив, а?

Джо потърка глава, отдалечи се от масата, после се върна отново.

— Да, добре. Благодаря, все пак — затвори телефона и го пъхна обратно в джоба си. — Извинявайте, дами. Разочароваща новина.

— Някой да не е откраднал колата ти? — поиска да узнае Остин и май не звучеше обещаващо.

— Не съвсем — бледосините очи на Джо приковаха погледа на Луна. — Номерата на колата са били откраднати, така че не могат да ни помогнат. Странното е, че колата отговаря на описанието на една зарязана кола и тъй като го съобщих, моят приятел уредил патрулката да обиколи района. Там намерили колата, отговаряща на описанието, но с оригиналните си номера — Джо потърка брадичката си. — Мисля, че мъжът в кафявия седан е същият, който видях тази сутрин. Той просто е сменил автомобила, с който ни преследва.

Джули седеше мълчалива и неразбираща. Остин и Уилоу бяха замръзнали от благоговение.

Луна не искаше да знае колко смъртоносно опасен може да е Джо. Тонът й се оживи и тя изтръгна фалшива усмивка от себе си.

— Е, можем да поговорим за това после.

Не виждаше защо да плаши и другите. Предполагаше се, че ще е авторитет, а не източник на нови тревоги.

— Сега бих искала да измислим програмата.

— Каква програма?

Луна се удиви как един малчуган може да е постоянно толкова подозрителен.

— Искам да се уверя, че уроците на сестра ти по пиано ще се вместят в програмата на лятното училище.

Уилоу се наведе напред с внимателно премерена възбуда в очите.

— Лятно училище? Наистина ли?

Реакцията на Остин бе противоположна, изстена и се олюля крачка назад.

— Лятно училище!

Луна се захили на смешното му поведение. Заклати се така, сякаш някой бе застрелян срещу него.

— Бих искала да участвате и двамата — поясни Джули. — Вие сте изостанали малко от редовните си часове, но то не е по ваша вина. Прегледах оценките ви, тестовете и домашните. Заключението ми е, че не сте получавали достатъчно предизвикателства.

Остин се хвана за сърцето.

— Не искам предизвикателства! Това просто означава повече работа.

— Не. Повече работа си е повече работа. Достатъчно си схватлив, че да разбереш веднага как стоят нещата — тя погледна към Луна. — И двамата са изключително умни.

Луна грейна, беше горда, въпреки че току-що се бе запознала с децата.

Джули продължи съвсем равнодушно:

— Остин, знаеш ли, че имаш естествен талант за математика? В много случаи си две нива напред от децата на твоята възраст. Просто не се справяш на тестовете добре, но тази система на изпитване никога не е била любимия ми метод за измерване на успеха. Има известни гении, които са се представяли лошо на тестове. Мисля, че с малко помощ ще намериш начин да се справиш с проблема.

Остин спря да се клатушка и се изпъна от интерес:

— Наистина ли?

— Абсолютно. И мога да ти покажа как да използваш математическите си умения, за да овладееш другите предмети. Математиката е многостранен предмет, чиито най-общи принципи се прилагат във всекидневния ни живот.

— Тогава мога да изпреваря другите във всичко! — очевидно бе, че идеята му допада изключително много.

Джули кимна:

— С упорит труд е напълно възможно. А аз виждам, че ти не си против трудностите.

Остин измърмори:

— Хм?

Джо се наведе и поясни:

— Джули казва, че не си глезльо.

— Оо. Да — захили се. — Не съм.

— Уилоу, речникът и граматиката ти са удивителни. Преподавам вече няколко години и не се впечатлявам лесно, но бях впечатлена от есето ти за обществените стандарти. Много проникновено и предизвиква размисъл. Успя да ме научиш на някои неща с тази своя работа, защото излагаш мислите си много добре. С малко обучение лесно можеш да постигнеш отличен.

В началото Уилоу се изчерви от удоволствие и възбуда, но миг по-късно наведе глава и се загледа в краката си. Светло русата коса падаше като завеса около лицето й и скриваше изражението й, но тонът й бе изпълнен с несъмнено отчаяние.

— Директорът не ни харесва. Той ме нарече белята и казва, че Остин е хулиган. Дори съобщи на Патриша, че трябва да ни изпрати в частно, много строго училище.

— Няма да ходите никъде, не се безпокой за това — Луна сви устни. — А за тези обиди, ами, мисля да си поговоря с директора.

Джо изпъшка при тези планове.

Джули сложи ръце на коленете си и заговори с твърдо и успокоително убеждение:

— Остави директора на мен. Мога да се справя с него.

Луна вярваше и в собствените си способности, но на лицето на Джо се изписа такова облекчение от предложението, че тя само се усмихна:

— Благодаря, Джули. Оценяваме жеста.

— Значи решено. Ще преподавам и на двама ви и, Остин, преди да изохкаш отново, ще ти обещая, че няма да е като обикновеното училище. Дори се обзалагам, че ще се забавлявате. Умея да правя училището весело.

Луна наблюдаваше двете деца и разбра, че на тях им е трудно да го повярват. Все пак Джули изглеждаше праволинейна и приличаше на стара мома. Но Луна вече бе споменала, че може да разгадава хората, а според нея Джули Роуз бе борбена. Ще омагьоса децата, защото искрено обичаше учениците и работата си.

— Мисля, че звучи чудесно.

Уилоу кимна:

— Мога да вземам уроците си по пиано следобед. Ще стане, нали?

— Кой ти води уроците? — поиска да узнае Луна, за да може да изрази благодарността си на учителката. Уилоу поне бе получила известно градивно влияние в живота си. Да се надяваме така да се организира програмата, че да се вмести и училището, и уроците по музика.

Джули вдигна вежди.

— Ами, аз. Тя е отлична ученичка.

— Леля Патриша каза, че не можем да си позволим уроците — довери им Уилоу. — Госпожица Роуз ми дава безплатни уроци.

Удивително, но Джули поруменя. За да го скрие, стана по-благоприлична.

— За мен е удоволствие. Ти си приятна и талантлива ученичка. Каква учителка бих била аз, ако пренебрегна това?

Трогната, Луна й се усмихна:

— Очевидно си чудесна учителка.

— Да, иска ми се да мисля така.

— И от сега нататък ще плащаме.

Джуди не започна да спори, само каза:

— Ще е чудесно.

После кимна с глава към Уилоу.

— Доволна съм, че мога да продължа да работя с нея; все се тревожех, че ходи пеша от и до града. Въобще не ми харесваше. Днес реших, че за последно позволявам това да се случи и дойдох направо тук, за да поговоря с Патриша отново. Тя отказа да признае проблема.

Добре, че отпратиха Патриша, защото Луна кипеше от гняв срещу нея. Не й бе лесно да се усмихне, но успя.

— Аз въобще не приличам на Патриша.

Джули огледа пъстрите й паунови обици, бляскавата пурпурна разголена блуза и многобройните пръстени на ръцете.

— Да, съвсем очевидно е.

Думите не прозвучаха обидно и Луна само кимна.

— Ние ще се погрижим Уилоу да пристига с кола в най-удобно според теб време.

— Прекрасно. Да започнем училище следващия понеделник, да речем в девет часа? Това ще ви даде цяла седмица да се опознаете с децата и да се установите.

— Звучи чудесно.

Джули стана.

— Трябва да тръгвам — подаде ръка на Луна. — Беше ми много приятно да се запознаем.

— И на мен.

После тя подаде ръка на Джо.

— Господин Уинстън. Благодаря — след едно кратко, мъжко ръкостискане, Джули излезе. Луна с облекчение забеляза повърхностното й сбогуване с Джо, очевидно не проявяваше интерес към него.

Със съвсем леко накуцване и крива усмивка Джо тръгна с тях към вратата. Обсъдиха цената на учителката за час, Луна я сметна за разумна, и после покани Джули да ги посети, когато реши. Имаше чувството, че макар Джули да е отскоро в града, би могла да бъде добър източник на информация.

На предната веранда Уилоу се залепи за госпожица Роуз и нетърпеливо започна да задава въпроси какво ще учат, колко време ще изкарат заедно. Остин все още имаше резерви, докато Джули не го уведоми, че ще започнат с естествознание, което включва събиране на бръмбари от местността наоколо.

Джули отговори търпеливо на всички въпроси на децата и успя да си тръгне чак след петнадесетина минути. Колата й тъкмо се бе скрила от поглед, когато шумен спортен джип зави по алеята; хвърляше камъчета и прах след себе си и изпълваше въздуха със силна музика от стереото.

Уилоу, бдителна и предпазлива, погледна към приближаващия се автомобил. Замръзна на мястото си подобно на заек, уловен във фаровете на кола. Гласът й се снижи почти до шепот.

— Това са Клей Оуен и приятелчетата му, Дарън и Лий.

Луна постави ръка на рамото й.

— Момчетата, които са те безпокоили сутринта?

Уилоу кимна.

Очите на Джо заблестяха в очакване и той потърка ръце. Точно навреме. Слезе надолу по стълбите и мина през двора, за да поздрави младежите.

Луна знаеше, че Джо най-вероятно ще продължи да ругае и се обърна към децата:

— Вие двамата чакайте вътре.

— В никакъв случай — Остин прескочи стъпалата наведнъж и се приземи до Джо. Опита се да наподоби стойката му, леко разтвори слабичките си крака и скръсти ръце на голите гърди.

Уилоу поклати глава към брат си.

— Ще е цяло чудо, ако мога да го опазя жив, докато навлезе в юношеството.

Луна бе едновременно развеселена и изпълнена със съчувствие към страховитата задача на Уилоу; прегърна момичето и то се скова, но не се отдръпна. Луна оцени това като напредък.

— Свършила си страхотна работа. Аз съм тук сега и може би ще успея да ти помогна.

— Може би.

Джипът спря. Уилоу хвърли презрителен поглед към момчетата и се отдръпна към вратата.

— Ще изчакам вътре. — И без да се обръща повече, подхвърли на Луна: — Късмет.

Мрежата на вратата хлопна след нея.

Ще ми потрябва, помисли си Луна, докато гледаше как Джо се усмихва очаквателно. Реши да се присъедини, бавно слезе по стълбите и застана от другата страна на Остин.

Клей Оуен изключи двигателя, но все още не осъзнаваше надвисналата конфронтация. След разрушителната музика неочакваната тишина преувеличи трептящото във въздуха напрежение. Клей остана известно време зад волана и разгледа Джо с любопитство.

Луна трябваше да признае, че младежът бе хубавец. Тъмно кестенявата коса, загорялата кожа и силното, атлетично тяло вероятно го правеха доста популярен сред момичетата. Той носеше своята самонадеяност с надута гордост, сякаш бе колан на професионален боксьор.

До Клей седеше друго момче, разпростряло дългите си, мускулести ръце върху облегалката. Третото момче беше зад тях, без колан и с крака подпрени чак до ръцете на приятеля на седалката отпред. Младежите пиеха кола, бяха с тъмни авиаторски очила и бейзболни шапки, обърнати с козирката назад.

Най-накрая Клей свали очи от Джо и се огледа наоколо, очевидно търсеше Уилоу. Отвори вратата на джипа и излезе. С ръка направи сянка на лицето си и се вторачи в къщата.

— Тук ли е Уилоу? — попита той, без да се обръща към никой специално.

Остин се наду като петел, готов да защитава кокошарника.

— Загазил си, Клей.

Младежът свали слънчевите си очила и те видяха проницателни, тъмнозелени очи.

— Така ли, келеш? — засмя се и тръгна наперено към къщата, без да обръща внимание на гнева на Остин.

Клей се закова, когато Джо небрежно направи крачка и застана на пътя му. От внезапното спиране пепсито му малко се разсипа.

— Хей!

Клей бе висок, широкоплещест, но Джо се извисяваше над него, метър и деветдесет здраво мускулесто тяло. Клей бързо отстъпи.

— Какво става, човече?

— Името ми е господин Уинстън, а не човече — усмихна се Джо на невъзпитания тон. — И ти престъпваш границите ни.

Думите на Джо звучаха почти сърдечно, но Клей изглеждаше обезпокоен.

— Престъпвам границите? Ами! Патриша не се смущава от присъствието ми.

— Аз се смущавам.

Клей преглътна:

— Ъъ, къде е Патриша?

— Отиде си — усмивката на Джо въплъщаваше дяволската наслада. — От сега нататък ще общуваш с мен.

— И с мен — включи се Луна, не искаше да бъде изключена от играта. — Аз съм Луна Кларк, братовчедка на Уилоу.

Луна подаде ръка, а Джо се намръщи.

С широко отворени очи Клей се здрависа отсечено и бързо.

— Ще се грижите за Уилоу и Остин?

— Точно така — Джо изчака, без да помръдва.

Клей отново се огледа наоколо.

— Не разбирам.

— Много просто — сбърчи чело Джо. — Бил си груб с Уилоу и посягаш на Остин. Това е непростимо поведение. Докато не се научиш на добри обноски, не си добре дошъл тук. Сега ти предлагам да се качиш в колата си и да изчезнеш.

Той зяпна. Погледна към приятелите си, които шокирани наблюдаваха. Клей явно не можеше да повярва на всичко това и с доста бабаитство се обърна отново към Джо:

— Заплашваш ли ме?

Луна извъртя очи и се засмя:

— Не, разбира се. Джо не заплашва деца.

Джо не си даде труд да отговори.

Клей се задави, защото бе наречен дете.

— Но…

Луна усети обидата, която му бе отправила, и прогони усмивката си.

— Не искам Уилоу да бъде обиждана или Остин да получава синини. Видя ли окото му?

Остин разярено погледна Клей, въпросното око се присви гневно.

Вместо да отговори, Клей посочи с пръст към Остин.

— Тази невестулка започна боя сутринта. Само се опитвах да поговоря с Уилоу, когато той скочи върху гърба ми.

— Ти я обиждаше — обвини го малчуганът и тялото му се подготви за нова атака.

Клей нервно се засмя:

— Нищо, което да не е чувала преди, и освен това ние просто се шегувахме с нея.

Джо хвана Остин, преди момчето да успее да помръдне. Придърпа го до себе си и го задържа там.

— Тръгвай си, Клей, и не се връщай, ако не си получил покана от Уилоу.

Клей прояви нерешителност само за миг, после изпъна рамене и снижи гласа си.

— Първо искам да говоря с Уилоу. Трябва да говоря с нея.

Луна поклати глава.

— Не. Тя влезе, когато те видя, че пристигаш.

Смут помрачи очите му.

— Извикай я само за минута.

— Тя не иска да те види.

Клей изруга и хвърли на земята кутийката от пепси.

— Слушай, ако е заради този пикльо, всъщност не исках да насинявам окото му. Той скочи върху мен и си го получи в борбата. Не е моя вината, че попадна под лакътя ми.

Подкрепени от глупавата арогантност на Клей, приятелите му отново се захилиха.

Джо поклати глава. Наведе се, взе полупразната кутия и я хвърли върху седалката на шофьора на джипа. Пепсито се разпени върху скъпата кожена тапицерия и Клей изпадна в паника.

— Господи! — той бързо свали ризата си и изтича до колата, за да забърше. Двамата му приятели се забързаха да му помогнат. Опитаха се да не изглеждат обезпокоени, но Луна прозря настроението им. Вероятно за първи път се срещаха с някой като Джо Уинстън и не знаеха как да го възприемат.

И нейната реакция бе подобна, когато го видя за първи път, така че разбираше как се чувстват. Джо предизвикваше страхопочитание, ужас и, ако си жена, голям интерес.

Без да обръща никакво внимание на недоволството им, Джо се приближи към момчетата и джипа. Остин вървеше редом с него и се забавляваше напълно.

— Не хвърляй боклуци в двора и не обиждай Остин.

Клей, с мокра риза в ръка, стремително се завъртя, за да се изправи лице в лице с Джо.

— Вторият ми баща ще бъде изключително ядосан, само почакай и ще видиш.

— Така ли? Добре — Джо му отвори вратата на колата. — Може би ще ти срита дупето, както заслужаваш.

Комичен гняв заля лицето на Клей и той каза:

— Не на мен. На теб!

Джо кимна към джипа.

— Качвай се.

Сърдечността в гласа на Уинстън отдавна бе изчезнала. Луна въздъхна. Клей очевидно нямаше друг избор и направи както му бе заповядано.

Джо хлопна вратата, после се наведе и нареди:

— Кажи на баща си да ми се обади. С нетърпение очаквам да си поговорим.

— Той ми е втори баща — поясни Клей.

— Който и да е. Междувременно мисля да се обадя в областната ви полиция. Мога да се обзаложа, че сте нарушили някои от наредбите днес.

Очите на Клей се стрелнаха от Джо към Луна и обратно. Той опита да отговори с една надменна насмешка, но не се получи.

— Не съм.

— Оглушителна музика, превишения на скоростта, пътуване без колани, псуване, замърсяване. Вероятно бих могъл да измисля и още някои. Знаеш ли, бил съм ченге, така че познавам законите и от мен става дяволски добър свидетел — Джо се изправи и погледна всяко едно от момчетата поотделно. — Ако се оплача, те ще се появят на прага ви и ще ви разпитват.

Клей си пое дълбоко дъх и се намръщи.

— Може просто да ви глобят, а може да ви изведат с белезници. Което и да е, мислиш ли, че на втория ти баща ще му хареса?

Клей не пророни и дума. Джо поклати глава:

— Знаеш ли, Клей, достатъчно голям си, а може би и достатъчно умен, за да започнеш да се държиш като мъж, не като боклук. Животът ще ти се стори по-лек, ако го направиш.

Луна се приближи.

— Но докато това стане, докато успееш да дойдеш, без да държиш мръсен език и отвратително поведение, стой настрана.

Клей започна да дъвче горната си устна. След миг обърна глава и се загледа към къщата. Секундите тиктакаха, той измърмори под носа си някаква ругатня, запали джипа и потегли. Луна забеляза, че младежът не подкара с превишена скорост и веднага намали музиката.

Остин ритна едно камъче след тях.

— Страхливци.

С буреносен вид Джо се наведе, хвана малчугана под мишниците и го вдигна до нивото на очите си. Луна знаеше, че ребрата на Джо най-вероятно го болят много и се раздразни, но не се намеси. Уинстън изглежда се справяше съвсем добре и сам. Ръцете му не трепереха и у него не личеше никакво напрежение.

— Слушай — поде Джо, съвсем сериозен, — истинските мъже не злорадстват.

Остин висеше безпомощен в ръцете му, краката на хлапака се клатеха доста над земята.

— Какво означава това?

— Означава, че когато някой е победен, ти не риташ камъни след него и не го обиждаш. Ако го направиш, оставаш без достойнство и се превръщаш и ти в страхливец.

— Не съм страхливец.

— Не си ли? Тогава не се принизявай до тяхното ниво и не се дръж като тях. Когато говоря с ченгетата, искам да мога да ги уверя, че ти имаш възможно най-добро поведение. Те ще започват и свършват всички кавги, не ти. Разбрахме ли се?

Сериозен и искрен, Остин кимна, ала накрая голяма усмивка се появи на мърлявото му лице.

— Все пак ми бе много забавно да ви наблюдавам.

Джо запази сериозното си изражение още три секунди, после се разсмя. Гризач. Пусна Остин долу и разроши мръсната му коса. Прах се разлетя около него.

Джо погледна ръката си, после праха, който продължаваше да лети из въздуха, и попита:

— Можеш ли да ми помогнеш да откачим колата на Луна от моя камион? След това ще отидем да проверим езерото, да поплуваме и да ловим риба. Какво ще кажеш?

— Разбира се! Ще трябва да изкопаем малко червеи за стръв.

Луна сбърчи нос при тази перспектива, ала Джо се обърна, хвана я отзад за тила, приближи я и я целуна по челото.

— Ти съгласна ли си?

Ако Джо продължава с тези небрежни, собственически докосвания, тя скоро ще се разтопи. Усети как Остин мърда нетърпеливо до тях и кимна:

— Звучи чудесно.

Джо не я пусна. Вместо това бързо докосна устните й и се усмихна:

— Искаш ли да дойдеш с нас? — после промълви в ухото й: — Ще ми е приятно да те видя по бански.

Луна го потупа по гърдите.

— По-добре да се ориентирам наоколо. Но вие двамата вървете и се забавлявайте.

— Сухарка… — след още една целувка Джо потегли.

Видът на мъжа и момчето, които вървяха рамо до рамо, й подейства особено. Тя дочу смеха на Остин и й се прииска да се разсмее.

По дяволите, Джо Уинстън, защо трябва да си толкова добър във всичко? Не само изключително секси, но мил и добър, силен и смел, отзивчив и разумен… Преглътна. Той бе всичко, което според нея един мъж трябваше и можеше да е.

Но не е за нея.

Тя обърна глава към къщата и видя как едно перде се спуска на прозореца. Охо! Значи Уилоу не бе така незаинтересована от Клей, както твърдеше. Дали младежът я е видял да надзърта? Луна имаше чувството, че Клей няма да се предаде.

Тя примигна. Не бе нужно да си медиум, за да усетиш бъдещи проблеми. Но така двете с Уилоу поне имаха нещо общо.

Интересуват се от неподходящия мъж… Да, специалитетът на Луна. Двете с момичето могат да си поплачат на рамото. Вероятно при Уилоу това не бе нещо повече от увлечение.

За Луна бе нещо много, много повече.