Лори Фостър
Сърце на жена (12)

12.

Върнаха се в къщата за рекордно кратко време. За щастие движението не беше натоварено, Джейми не се появи загадъчно пред тях и нямаше прекалено много знаци STOP. Джо едва бе успял да паркира, когато Луна изхвърча от камиона и понесе сексапилното си дупе към верандата. Нейната нетърпеливост разгоря двойно повече желанието му.

Стигна до вратата само секунди преди нея. Отключи и дръпна Луна вътре малко по-силно, отколкото възнамеряваше. Тя не се оплака. Веднага след влизането им се озова в прегръдките му, прилепи се плътно и ръцете й се плъзнаха нагоре по раменете му, шията и се заровиха в косата му.

— Луна…

Тя вдигна поглед. От мига, в който я срещна, Джо бе изпълнен с постоянно разяждащо го сексуално желание. Откри, че не се владее, но с Луна един мъж просто нямаше друг избор.

Джо завладя устните й прекалено грубовато, прекалено бързо, но тя бе готова, възбудена и изпълнена със също толкова копнеж. Струваше му се невъзможно да забави.

Прикова я към стената и обви гърдите й с ръце. Прилепналата рокля и сутиен не представляваха никаква пречка. Усещаше зърната й до дланите си и това го подлуди.

Луна отдръпна устни, за да вдиша въздух, изви се към него и изстена. Очите й бяха затворени, главата наведена назад.

Джо хареса ответната й реакция и промърмори:

— Усещам зърната ти, Луна, вече са набъбнали и твърди. Харесва ли ти така?

Той целуваше меката шия и движеше палеца си напред-назад по тялото й, а когато това не бе достатъчно, се наведе и затвори устни около нея, смучейки я през роклята и сутиена.

— Джо… — ръцете й се заровиха в косата му.

— Днес облече тази проклета рокля-убиец, за да ме дразниш, нали?

Тя поклати глава, но прошепна:

— Не зная…

Тази сутрин Джо беше влязъл в кухнята все още полузаспал, но с пълна утринна ерекция и само след един поглед към Луна разбра, че е загубен.

Тя играеше ролята на сексапилна Марта Стюарт. Вече бе приготвила кафето, ароматните бисквити за децата бяха почти готови, а тя бе напълно облечена и гримирана. Видът й му повлия на толкова сетива, че усети как няма да се справи добре, не и толкова рано, не и преди кафето.

Само промърмори добро утро и избяга в банята горе за продължителен, студен душ, който само обузда страстта му, но не я намали. Оттогава желанието му да я има туптеше и се увеличаваше, докато не подивя от него.

Джо пъхна един крак между нейните и вдигна греховната рокля високо. Бледите й бедра обвиха обутия му с дънки крак и практически го яхнаха. Искаше му се вече да е гола, за да я почувства само нея до бедрото си.

Джо разтвори широко пръсти, придърпа я близо и я прилепи до себе си, притисна я към набъбналата ерекция и я раздвижи в примамлив ритъм.

Стон се откъсна от дълбините на гърлото й. Джо пое устните й, изтривайки звука с напористия си език. Вкусът й бе така приятен, че с мъка престана да я целува за миг и прошепна:

— Имаш прекалено много дрехи по себе си, момиче.

Ръцете й подръпнаха неговата риза.

— И ти.

Погледите им се сплетоха — неговият беше смел и решителен, а нейният мек и изпълнен с копнеж.

Джо се наведе и я вдигна.

— Ребрата ти!

— Какви ребра? — изсумтя той и я понесе нагоре по стълбите.

С обвити около врата му ръце, тя попита:

— Къде отиваме?

— Към леглото ти. То е по-голямо…

 

 

Тежката, мускусна миризма на секса пропиваше въздуха. И двамата бяха влажни от пот.

Джо с усилие се изправи, свали презерватива и го зави в две салфетки, които взе от нощното шкафче на Луна. Подпрян на скованата си ръка, той се обърна да я погледне. Очите й бяха затворени, косата чорлава, краката леко раздалечени. Зърната й вече бяха меки, но гърдите й се издигаха и спускаха от дълбоките вдишвания. Чувствата му специално към тази жена не можеха да се измерят или да се облекат в думи. Тя бе невероятно красива — тялото й, духа, сърцето.

— Готова ли си вече?

Луна преглътна, отвори очи. Попита хрипливо:

— Готова?!

— Да не си помисли, че съм свършил?

Очите й се ококориха и тя се задави.

— Но…

Джо се обърна и се плъзна върху нея. Гърдите й образуваха хубава, мека възглавница, която незабавно разпали кръвта му.

— Ти ме държеше настрана толкова дълго, че не е възможно да приключа така бързо. Може би след седмица на ненаситни удоволствия, ще мога да се успокоя достатъчно и да бъда с теб само веднъж или два пъти на ден. Но ще трябва да приберем децата чак след няколко часа, аз имам доста презервативи и ти си много апетитно парче. Отново.

Очите й станаха по-тъмни и тя с мъка преглътна.

— Ами… след като така поставяш въпроса.

 

 

До края на седмицата те си създадоха установен ред, който чудесно пасваше на Луна. Всяка сутрин караха децата до училище, после се връщаха у дома, за да правят любов. Всеки път Джо беше по-страстен, по-интимен. Той бе ненаситен и тя не можеше да му откаже. Обладаваше я по невъзможни начини, но винаги я караше да крещи от удоволствие. Луна се пристрасти към миризмата му, огромното красиво тяло и възбуждащото му докосване. С всеки изминал ден се влюбваше все повече в него и искаше да остане завинаги при нея.

Знаеше, че е невъзможно. Най-накрая той ще трябва да се върне в апартамента си, при семейството си и при сексуалното си разнообразие. У тях обаче го дебнеше опасност и Луна се молеше Джо да поиска да остане, докато не заловят и тикнат Бруно Колдуел зад решетките. Досега Уинстън не даваше знак, че желае да си тръгва.

Прекарваха следобедите в дребни занимания по къщата и сега дворът изглеждаше по-добре от всякога. Вечерята бе време за семейството с много разговори, шеги и неизбежното джавкане между Уилоу и Остин. След това, преди да си легнат децата, те играеха или гледаха филм заедно. Остин нямаше никакви скрупули да се сгуши до Джо и да говори през целия филм, но те го търпяха и само Уилоу мърмореше.

След лягането на децата Джо сядаше на кухненската маса и преглеждаше плановете за отварянето на езерото, пресмяташе разни числа и измисляше стратегии часове наред. Вече беше подал документи за разрешителните, така че началото бе положено.

Освен това двамата с Луна работеха по бюджета, решаваха колко ще струва да оправят фасадата на къщата и колко ще струва да я поддържат. Луна никога до сега не се бе грижила за друг, освен за себе си и оцени усилията му да й помогне. Удивяваше я до къде е готов да стигне Джо, за да я улесни.

Когато някой излизаше от къщи, Джо настояваше да го придружи. Въпреки че нямаше нови инциденти, той разправяше как инстинктите му настояват да е нащрек, значи трябваше да бъде нащрек и никой нямаше право да спори. Всички се разбираха така добре; Луна имаше голямо доверие на Уинстън и не искаше да се сърди заради прекалената му загриженост за тях.

Всъщност Луна разбираше чувствата му, защото самата тя вече бе придобила покровителствения инстинкт — към Уилоу, към Остин… и към Джо. Опитваше се да го крие от Джо. Той не е мъж, който би търпял да го глезят. Уинстън високомерно вярваше в способността си да защитава и се спускаше по пътеките на опасността, за да защити напълно непознати хора. Това работеше, такъв беше като характер.

А сега бе поел отговорността за тях. Луна не бе имала намерение да му стори това, да го натовари със своите проблеми. Мисълта, че той с желание ще рискува себе си заради тях, я държеше будна през нощта. Проклетите синини по тялото му най-сетне бяха изчезнали. Те бяха заменени обаче от паяжина тънки, но дълбоки драскотини по врата и ръцете, получени от схватката в къпинака.

Драскотините не бяха нещо сериозно, вече избледняваха, но Луна си спомняше обзелата я ужасна паника, когато Джо така глупаво излетя навън, за да се изправи пред непознатата заплаха. Този мъж нямаше чувство за самосъхранение. Тя искаше да го сгълчи заради уплахата, но действията му имаха изненадващо въздействие върху децата, защото подсилиха увереността им, че имат значение за някого и че са обичани.

Вечерните разходки на Остин бяха станали по-кратки. Той се изморяваше през деня, защото преследваше Джо навсякъде, играеше много и се забавляваше по детски.

Уилоу намираше повече поводи за усмивка, особено когато Клей се обаждаше, а той го правеше често. Луна почти му съчувстваше, защото Уилоу още не му бе отвърнала на интереса, дори бе изключително студена към него. Луна знаеше, че сигурно не й е леко, защото не бе безразлична към момчето. Ала въпреки случилото й се, Уилоу имаше голямо чувство за себеуважение и нямаше да прости невъзпитаното отношение на Клей така бързо. Луна се гордееше много с нея и я обичаше все повече с всеки изминал ден.

Луна започна да приема по-спокойно ролята си на настойник. На четвъртата сутрин от лятното училище, тъкмо когато се подготвяха да излизат, Остин забеляза един надпис върху постройката до езерото. Малчуганът стоеше до прозореца и се развика към Джо, а това събра всички заедно, за да прочетат омразния надпис.

Тъмночервената боя, стичаща се надолу по стената подобно на прясно изцедена кръв, беше нелепа картинка на фона на спокойствието на тихото езеро. Изгряващото утринно слънце се отразяваше върху равната повърхност с множество цветове. Птичките чирикаха, щастливи от началото на новия ден. Едно пате се плъзгаше по езерото. Листата шумоляха от топлия бриз.

Спокойствието на природата не можеше да смекчи съобщението: „Боклук, махай се!“

— Защо? — извика Уилоу и се отдалечи от прозореца. Едри сълзи заблестяха в очите й. — Защо не ни оставят на мира?

Обезпокоена от тревогата на Уилоу, особено след като обикновено момичето беше толкова сдържано, Луна я прегърна и я придърпа към себе си.

Остин видя сълзите на сестра си, скова се и се развика:

— Ще го стъпча в калта!

— Кого? — попита Уилоу, прилепена към Луна. — Не знаем кой е.

Джо все още гледаше през прозореца, но тихият му глас успокои всички тях:

— Знаем, че е страхливец и не заслужава твоите сълзи или гнева на Остин.

Луна прокара ръка по гърба на Уилоу и в същото време се пресегна към печката, за да разбърка яйцата. Беше толкова бясна, че можеше да заплюе нахалника.

— Джо е прав. Само абсолютен страхливец и сополанко остава съобщения в тъмното. Иска да ви разстрои и успява. Не го оставяйте да ви победи, мила. Вие сте по-силни.

Уилоу се дръпна.

— Не, не сме — устните й се разтрепериха и големите тъмни очи се напълниха със сълзи. — Всички знаят, че сме незаконни деца, че никога не сме имали баща и мама не се е омъжвала.

Остин обърна гнева си срещу Уилоу.

— Млъкни!

— Вярно е — развика се срещу него тя. — Затова искат да напуснем града. Затова ни мразят. Собственият ни баща не ни е поискал.

Джо хвана Остин и го натисна да седне на стола.

— Достатъчно.

— И аз така мисля — гласът на Луна беше твърд, погледът й вторачен право в насълзеното лице Уилоу. — Никой не трябва да съди за хората по родителите им. И слава богу, защото моите не се интересуваха много един от друг или пък от мен.

Острият поглед на Джо отскочи към нея и Луна усети как той започва да я наблюдава така напрегнато, че кожата й настръхва. Физическата близост от последните няколко дни ги бе довела до емоционална близост. Луна не го бе очаквала. Тя си бе мислила, или може би страхувала, че когато Джо се задоволи сексуално, той ще се измори от нея и ще си тръгне по своя път. Случи се точно обратното.

Джо сякаш ставаше все по-жаден за нея и колкото повече любов правеха, толкова повече искаше да си говорят, да я опознае. Тя обаче не проявяваше склонност да споделя миналото си. Те бяха толкова различни и подобно на Уилоу, Луна не искаше Джо да я съди по миналото й. Тя искаше всички, включително и Джо, да я възприемат като силна жена, а не като наранена.

— Те не бяха добри родители, Уилоу, а това означава, че практически нямахме семейство. Започнах да се чувствам самотна, откакто станах на възрастта на Остин. Но при вас е различно. Майка ти е била по-добър самотен родител от много други двойки. Тя ви е обичала и това ви е правило семейство, най-доброто семейство, макар и без баща. Ако някой ви съди по вашата майка, ще разбере колко прекрасни сте вие с Остин.

Уилоу хвърли поглед към малкото си братче, пусна една сълза и кимна:

— Наистина ни обичаше.

— Зная. Явно е всеки път, когато си помисля колко специални сте двамата с Остин.

Уилоу погледна Луна продължително, после прошепна:

— Тя правеше много от нещата, които ти правиш. Говорехме си, прегръщаше ни неочаквано.

Остин кимна.

— Всички тези майчински работи. Патриша никога не действаше така, но аз бях доволен. И без това не я харесвах.

Луна усети, че ще се разреве. Ако погледне към Джо, ще се изпусне, затова се обърна към печката.

— Е, Патриша само е загубила, а също и баща ти, защото изпуска две много специални деца.

— Може би има други деца. Както баща ти има друго семейство.

Остин се начумери:

— Дали? Мислиш ли, че ще го срещнем някога?

Сърцето на Луна заби в гърдите й, но успя да свие рамене.

— Не зная. Искаш ли?

Уилоу се включи моментално:

— Не. Той не е подкрепил мама и аз не искам никога да се срещам с него.

Остин се намръщи:

— И аз също.

Луна знаеше, че те и двамата лъжат и болката им е много по-дълбока. Обърна се отново към тях и ги дари с няколко от онези прегръдки, за които я обвиняваха.

— Може би някой ден ще си промените мнението. Но засега ако някой е достатъчно глупав, за да ви съди по факта, че майка ви не се е омъжила, то тогава той не заслужава вниманието ви. Нали?

Джо постави една ръка на рамото на Остин, а с другата погали Луна по косата. Много нежно пъхна кичур коса зад ушите. Тя му хвърли бегъл поглед, а той й се усмихна. Преди Луна да успее да разгадае тази усмивка, той се обърна към Уилоу.

— Ще открия човека, който ви тормози, мила, обещавам. Безчинствата му ще свършат, но междувременно не му показвайте обидата си. Искам вие с Остин да продължите с работата си с високо вдигнати глави и да му покажете, че не може да ви нарани, че не е достатъчно важен за вас, за да се занимавате с него. Нали? Можете ли да го направите?

— Аз мога — обяви гръмогласно Остин и кимна енергично.

Уилоу въздъхна:

— И аз… — после допълни с тъничко гласче: — Но ми се иска да свърши.

— Ще свърши — Джо вдигна брадичката й. — Давам ти думата си.

А ако не свърши, помисли си Луна, може би ще трябва да обмисли преместването на децата на друго място.

Луна срещна погледа на Джо и усети, че той мисли същото. Те обичаха къщата, но важното е да имат дом, стабилност и по-малко грижи.

— Трябва да приключа със закуската, за да не закъснеем.

— Аз ще се обадя на Скот и ще го уведомя, после ще отида и ще измия надписа — Джо тръгна към стаята си, но се спря, когато Остин скочи.

— Аз ще ти помогна.

След няколко минути Уилоу видя как Джо и Остин тръгват към езерото. Тя стоеше потънала в мислите си, очите й бяха все още наранени. После поклати глава и се обърна към Луна със сърцераздирателна, но решителна усмивка.

— Ще ти помогна за закуската.

Те и двамата бяха толкова специални деца, че Луна се зачуди откъде бе извадила такъв късмет. Вече не бе самотна, имаше си Уилоу и Остин. Погледна през прозореца за последно и видя как двамата мъже вървят през тревата и Остин хваща ръката на Джо. Дали и Джо беше неин или го бе взела само назаем?

Нямаше особено значение за момента. Докато Джо Уинстън иска да остане с нея, тя ще е доволна да го има.