Виктор Суворов
Ледоразбивачът (47)

3

Докато събирах материали за съветските въздушнодесантни войски, които били разгърнати през първата половина на 1941 година и които се готвели за разгръщане през втората половина на същата година, ми направи впечатление една интересна подробност. Всеки съветски десантен командир, особено на равните полковник или генерал, имал в най-близкото си обкръжение войник или сержант от немски произход. Същата картина се наблюдава и в съветската кавалерия. Впрочем (и това ще го видим по-нататък) между въздушнодесантните войски и кавалерията съществувала пряка връзка: и десантниците, и кавалеристите са предназначени за решителни настъпателни действия, за смели рейдове и внезапни удари по тиловете на противника. И двата рода войски изискват инициативни командири, способни да действат самостоятелно, без връзка със съседи, щабове и тилове. Кавалерията отмирала, а личният й състав се насочвал към танковите или десантните войски. Същото ставало и в Германия.

Та старшите десантни командири или онези, които се канели да се прехвърлят във въздушнодесантните войски от кавалерията, изведнъж се сдобили със съветски войници германци. На един германец му е шофьорът, на друг — ординарецът, на трети — свръзката. Всеки бивш съветски командир десантник (или кавалерист) съобщава като забавна подробност: вече воювахме с германците, но личният ми радист какъв, мислите, беше? Германец! Вярно, много добър момък, дисциплиниран, проверен. Полковник К. Щейн, командир на 2-ра въздушнодесантна бригада от 2-ри въздушнодесантен корпус, си взел германец за ординарец, на командира на 5-а ВДБр^[1] от 3-ти ВДК^[2] полковник А. Родимцев шофьорът му бил германец. Между другото, това е същият онзи Родимцев, който през 1939 година на конгреса на партията си дерял гърлото, че уставите на Червената армия ни предписвали да воюваме само на територията на противника! Имал съм възможността да слушам Родимцев, когато той вече беше не полковник, а генерал-полковник. Много свестен генерал. Не си хвърля думите на вятъра и не прилича на дърдорко. През 41-ва се наложило неговата въздушнодесантна бригада спешно да бъде преправена на обикновена пехота, наложило се да й се приберат (както и на всички останали) парашутите, а вместо тях да й се даде повечко отбранително въоръжение и неговите момчета, след като дали големи жертви и придобили под огъня на противника отбранителни навици, в края на краищата се представили в отбрана доста добре. Именно той със своите гвардейци през 42-ра удържал най-последните къщи в Сталинград на самия бряг на Волга. Само че в началото на юни 41-ва Родимцев и момчетата му не си помисляли за отбрана. Скатавали парашутите си и учели езици, като наблягали най-вече на немския.

Въздушнодесантните войски набъбват, нови и нови кавалерийски офицери и генерали вечерно време зубрят немския език, защото очакват да бъдат прехвърлени в десантните войски. Между другото нашият герой другарят Родимцев току-що бил дошъл от кавалерията. А кавалерийският полковник (по-късно генерал-майор) Лев Доватор все още не бил станал десантник, но и той се поддал на модата: започнал да учи немски и си намерил войниче германец. Вдовицата на генерала си спомня началото на 41-ва година: „В нашия полк имаше един германец. И Лев Михайлович взе да го води вкъщи кажи-речи всеки ден, да се упражняват в разговор значи и до започването на войната вече свободно говореше на немски“ („Красная звезда“, 17 февруари 1983 година). Я колко предвидлив излязъл. Цял живот все някак я карал без езици, а непосредствено преди войната ненадейно изпитал влечение към тях, и не само той.

Връзките на Червената армия с германските комунисти били отдавнашни и тесни. Лично Телман, когато пристигнел в Съветския съюз, без да се стеснява, открито се появявал със съветска военна униформа. Валтер Улбрихт се водел в списъците на 4-та стрелкова дивизия „Германски пролетариат“. Но това е, така да се каже, видимата част, а имало и друга част, не толкова забележима. Още през 1918 година, след като подписал с Германия Бресткия „мир“, другарят Ленин наредил да бъде създадено учебно заведение за подготовка на командири на бъдещата Германска Червена армия. Школата била създадена под наименованието „Специална школа за немски червени командири“. Първият началник на школата бил Оскар Оберт. Школата сменяла наименованията си, ставала ту тайна, ту явна, ту пак тайна. Завършили я доста командири, но поради липсата на Германска Червена армия им се наложило да служат в съветската. Някои от тях стигнали и до генералски звания. В началото на 1941 година голяма част от абсолвентите на тази и други подобни школи се озовали под бойните знамена на съветските въздушнодесантни войски.

Изучаването на публикациите за създадените през 1941 година съветски въздушнодесантни корпуси ни доведе до извода, че броят на войниците, сержантите и офицерите с явно германски фамилни имена в тези формирования, меко казано, е бил над стандартния.