Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (35)

35.

Не можеше да се насити на новите истории в медиите за останалите три момичета — Емили, Розмари и Вирджиния. Спомняше си ги и трите толкова ясно. Емили беше първата. Отначало вестниците не се заинтересуваха особено от изчезването й. Вече бе бягала от къщи, затова, когато отново не се прибра у дома в Трентън, Ню Джърси, дори родителите й решиха, че е възможно просто да е избрала да се махне.

Когато обаче изчезна Розмари, три години по-късно, започнаха да мислят, че е възможно и Емили да е била похитена. А после, когато преди четири години Вирджиния се стопи от лицето на земята, медиите имаха голям ден, докато свързваха трите случая.

Това, разбира се, не продължи дълго. От време на време някой мераклия да спечели „Пулицър“ пишеше статия, в която свързваше трите млади жени, но тъй като нямаше нови следи, интересът на публиката заглъхна.

Лизи бе променила всичко това. „Къде си, Мак?“ бе въпросът, който бе на устата на всички.

Облечен в екип за бягане с качулка, с тъмни очила на очите, той тичаше покрай Сътън Плейс. Както очакваше, бе претъпкано с вановете на разни медии. „Чудесно — помисли си той, — чудесно.“ Извади малката метална кутийка от джоба си, отвори я и извади клетъчния телефон на Лизи. Сега, когато набереше, полицаите щяха да успеят да засекат местоположението му някъде в този район. „Но нали точно това искам?“ — каза си с усмивка, докато набираше телефонния номер на апартамента, чакаше Каролин да вдигне и после прекъсваше връзката. След това, ускорявайки крачките си, той изчезна по задръстения от пешеходци тротоар на Петдесет и седма улица.