Иван Гранитски
Фантастична реалност

Читателят ще се излъже, ако очаква да намери в тази книга разкази за главозамайващи космически приключения, за звездни катастрофи и драматични пътешествия към неизвестни светове. Много по-привлекателни за автора са пътешествията в неизследваните пространства на човешката душа. Там той търси измеренията на фантастичното. За Атанас Наковски фантастичните елементи в сюжета са само форма за надникване в реалното. В отличие от някои съвременни прозаици, които подменят в книгите си действителните социални противоречия с мними и създават някакъв измислен свят, Наковски избира по-трудната задача — да рисува от натура, да пресъздава в художествени образи сложното кълбо от противоречия и конфликти на реалния човек и неговия живот. Ето защо вниманието на белетриста е насочено предимно към нравствения свят на героите му.

Какво става със социалната чувствителност на съвременника? В каква посока са измененията в индивидуалното и общественото съзнание на човека от края на века? Може ли съвременникът да постигне вътрешно морално равновесие, да устои на атаките на резигнацията, скепсиса, отчуждението, да се пребори с всемощната хидра на злото?

С романите си от последните години — „Светът вечер, светът сутрин“, „Да достигнеш края“, „Катастрофата“ — Атанас Наковски търси художествен отговор на всички тези въпроси. И го намира, като ни поднася своеобразна художествена кардиограма на душевността на своите герои.

Новелите от „Без сенки“ засягат близка проблематика. Въпреки че са разнопосочни по своите внушения, те са обединени от общия стремеж на автора да огледа със социално критично око един отрязък от действителността. А фантастичното се оказва условна рамка за развитието на действието, катализатор за свободното разгръщане вътрешната истина на типажите.

На пръв поглед хирургически хладен е методът на белетриста да надзърне и в най-тайните кътчета от вътрешния свят на своите герои, да ги покаже в цялата диалектически сложна и многостранна обстановка, в която те се формират като личности, развиват се или деградират. Тук Наковски е суров и точен при художественото претворяване натурата на персонажа. Той се стреми към истината, към нейните разнопосочни проявления. В известен смисъл той е безпристрастен наблюдател. Безпристрастен, но не и безстрастен. Напротив — в повествованието на всяка от новелите подтекстово ще усетим сдържаната емоционалност на автора. Слабост и пристрастие той може да си позволи само към художествената истина за разгръщането образа на героя. Авторът страда, ако героят му деградира, ако не издържа нравствената проверка на времето, но главната си задача той вижда в това да пресъздава правдиво движението на образа, да следи саморазвитието на характера, а не да подменя действителните противоречия и колизии с мними. Тук е заключено и едно от основните послания на белетриста — героят и неговата чувствителност, времето, в което живее, трябва да бъдат показвани такива, каквито са, а не такива, каквито ни се иска да бъдат. Само истината ще ни помогне да променим човека и обществото. И в постигането на тази истина писателят е призван да играе изключителна роля.

Новелите „Невъзможни срещи“, „Купувачът на ябълки“, „Заключено недоволство“ и „Без сенки“ ни убеждават колко труден и нееднозначен е пътят към разкриването вътрешната истина на героите. Белетристът избира различен подход. Ако в „Заключено недоволство“ и „Невъзможни срещи“ повествованието е реалистично, на отделни места с гротескни оттенъци, в „Купувачът на ябълки“ авторът си служи предимно с оръжието на пародията. Той пародира фантастичното повествование, за да подложи на безжалостна дисекция нравствени слабости на съвременния човек. И трябва да отбележим умението на Атанас Наковски да се превъплъщава, да променя стила си в съответствие с обекта на художествено „изследване“.

Разбира се, това не е случайно, не е авторова приумица или артистичен каприз. Наковски иска да види героя си отвътре, да погледне на света с неговите очи, да се превъплъти в неговата душевност и да разбере и най-скритите мотиви за постъпките му. Оттук идва и привидната безстрастност при разгръщането образите на героите, за която вече споменахме. Сякаш авторът е само хроникьор на живота на създаваните от него персонажи. Тъкмо това максимално доближаване до вътрешната истина на образа помага на писателя да бъде автентичен, правдив. Ето защо по-точно е да наречем фантастичните новели на Атанас Наковски реалистични новели. „Без сенки“ всъщност представлява реалистичен поглед към фантастичната действителност, наречена живот. А доколко авторът е дълбок, точен и завладяващ в този си поглед, това вече ще прецени читателят.