Читателски коментари (за „Размяната “ от Роджър Зелазни)

  • 1. Марин (11 септември 2008 в 11:59)

    Да, изглежда е вярно това, което казват, че повечето писатели разработват един основен мотив творчеството си през целия си живот, независимо че неговата форма може да не е съвсем еднаква в различните им книги.

    Същото важи и за мистър Роджър.

    На практика света Размяната е нещо като по-стар вариант на идеята за Амбър, като в случая Амбър е наречен Рондовал. Отново както и в Амбър имаме два свята, единия обикновен, земния, технологичния, представен от САЩ (тъй като за американците целия свят е само и единствено Америка) т. е. това е сянката Земя в Хрониките, и другия приказния свят, света на магията и фантастичните същества. Отново имаме често преминаване от единия свят в другия.

    Книгата е хубава. Роджър пише фентъзи за възрастни, а не за деца, тоест при него взаимоотношенията между героите са отношения на възрастни с проблеми на възрастни, а не наивни детски взаимоотношения, както при някои други автори (в това число и български), поради които фентъзито се приема като несериозно.Роджър утвърждава фентъзито като съвременен динамичен роман с бърз и остроумен, забавен диалог, екшън и напрежение, с лек привкус на съспенс и боравене с най-различни митологии. Благодарение на него фентъзито вече далеч не е детска приказка. Но това, което отличава неговото фентъзи е характерното чувство за хумор, забавното описание на ситуации, които в други произведения се описват досадно и скучно, забавните еротични елементи които използва. В неговите романи героите правят секс и имат нужда от интимност, не се размножават с клетъчно делене. Сексът е едно от нещата, които ги мотивира, точно както в реалния живот. Героите му не се мотивират от кухи идеалистични мотиви (спасяване на света и принцеси), а от желанието си за личностно усъвършенстване, собствено развитие, притежават философски поглед върху нещата (тъй като явно самия Роджър е философ) пак за разлика от десетки други наивни, детски фентъзита (Повелителя на Зората на Питър Дж. Тайлър е кошмар, а Хрониките на Ралмия, направо ужас, нищо лично, но не ставате за писатели хора; Тайлър толкова е окепазил Конан, че направо… а Хрониките на Ралмия са толкова наивни, Боже Господи, наивно детско фентъзи, никога не бих си го купил). Просто когато авторът е интелигентен и с въображение като Роджър, книгите му са интересни (макар че и той разбира се има и слаби книги). Предпочитам Коруин и Мерлин пред Конан Варварина, защото те винаги първо мислят, после действат, използват интелекта си, а Конан не мисли, действа като мутра, избива всичко наред (не ме разбирайте погрешно, оригиналните разкази на Р. Хауърд са страхотни също).

    Но ставаше въпрос за Размяната, ами прочете я, за да вникнете в ранните идейни замисли на Роджър. Едва ли скоро ще се появи някой който да пише като него.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.