Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blind Chance, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)
Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
hrUssI (2012)

Издание:

Мерил Сойър. Танцът на късмета

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Анелия Христова


На Джефри

„За да обичаш каквото и да е, трябва да съзнаваш, че може да го загубиш.

Дж. К. Честъртън“

Глава 1

— Спокойно можеше да идеш в режисьорския фургон и гола! — Алекса изпъшка и сведе поглед към банския си — три червени триъгълни парчета плат, придържани от тънки, преплетени шнурчета. Едва ли би изглеждала по-разсъблечена дори по бельо.

— Имам някаква дреха тук някъде. — Изсипа бележниците и химикалите от изтърканата си от употреба кожена торба и успя да открие на дъното прозрачна наметка.

— Невъзможно е да носиш само това! — настоя Линда с добре модулирания си английски акцент.

— Друго изобщо не ми е трябвало. По цял ден съм на плажа. — Посочи с ръка към ивицата бял пясък и накъдрените от вятъра води. — Ще изтичам до гардеробната и ще взема…

— Не! — Линда поклати глава и тръсна дългите си, тъмни коси. В сините й очи се четеше недоумение. — Нямаме време. Загубих двайсет минути, докато те открия. Всички чакат.

— В такъв случай, ще се наложи да се явя на срещата с тази наметка. — Алекса замахна с крак към малко гущерче, което притича наблизо. — Господата са виждали далеч по-оскъдно облечени жени — добави нехайно, макар изобщо да не се чувстваше така.

— Вътре са. — Линда посочи специално оборудвания за снимките режисьорски фургон. — Дай да ти взема чантата. — Вдигна претъпканата торба от пясъка и я преметна през рамо, като за пореден път се зачуди защо режисьорът я беше изпратил да намери Алекса.

Линда нямаше и най-малка представа, но тази работа не й харесваше. Още от пристигането им в Мексико работата се обърка. Започна се с дребни неща — неща, които лесно можеха да се припишат на обичайните усложнения при уреждането на външни снимки, и то в толкова отдалечен район на една чужда страна. По-късно обаче Линда започна да подозира, че проектът е нещо кутсузлия. Понякога се получаваше така. На нея самата никога не й се беше случвало през двете години, откакто работеше като помощник-режисьор за „Хънтър Филмс“, но беше чувала достатъчно суеверия в бранша, че веднъж поемат ли нещата в лоша посока, обикновено изобщо не успяват да се оправят. Дали нещо такова се случваше и сега? Заради Алекса, искрено се надяваше да не е така.

— Ще се видим по-късно — подхвърли през рамо Алекса.

Докато наблюдаваше как приятелката й се отдалечава, Линда мислено си каза, че на мъжете във фургона ще им бъде трудничко да се съсредоточат върху проблема си, след като оскъдно облечената блондинка се присъедини към тях.

Алекса спря пред фургона и чу мъжки гласове, които се извисяваха гневно. Почука на вратата, но гласовете продължиха разгорещената размяна на реплики. Пое дълбоко дъх и похлопа силно с юмрук. Този път разговорите секнаха и вратата се отвори. Докато влизаше в оборудваното с климатик помещение, сякаш я лъхна струя арктически въздух. Стреснатите им физиономии я смутиха. Защо не си беше взела някаква друга дреха? Усети как шията и ушите й пламват, как глупава червенина плъзва под слънчевия й загар. Огледа застиналите им лица и потърси с поглед режисьора, Джайлс Актън — единствения в стаята, когото познаваше.

Джайлс вдигна очи от бюрото си и й се усмихна измъчено. Дребничкото му тяло се губеше във въртящия се кожен стол. Нервно прокара пръсти през короната от редки, сиви къдрици, които покриваха темето му. Дебелите му черни вежди се смръщиха и още повече подчертаха проницателните му кафяви очи.

— Алекса, това е Стивън Хънтър от „Хънтър Филмс“ — заяви Джайлс и посочи мъжа на видима възраст около четирийсетте, с лице, мечта за всеки скулптор — сини очи и пепеляворуси коси, безупречно сресани над челото.

Убийствено красив, помисли си тя и посегна към протегнатата му ръка.

Очите му се плъзнаха по нея, оценявайки онова, което разкриваше прозрачната й наметка.

— Здравей, скъпа. Явно съм пренебрегнал задълженията си на продуцент, като не се запознах с теб по-рано. Книгата ти е страхотна, скъпа. По нея със сигурност може да се направи филм, достоен за награда на Академията.

Възнагради я с широка, любезна усмивка, достойна да засрами дори котарака от страната на чудесата. Алекса реши, че съдбата е предопределила Стивън Хънтър, безупречен в бледожълтия си костюм от „Армани“, точно за филмов продуцент. Ако не беше чула акцента му и как допълва всяко изречение със „скъпа“, никога не би предположила, че е британец.

— Здравей — отвърна на поздрава му и придърпа наметката си.

— А това е Марк Кимбръф от „Трайъд Инвестмънт“. Той осигурява финансирането на филма.

Алекса отправи поглед в другия край на стаята, където Марк Кимбръф стоеше, облегнат с гръб на стената. Очите им се срещнаха и той кимна почти незабележимо с глава. Студените му сиви очи и строгото, упорито изражение на лицето му подсказваха за неотстъпчив характер. Непокорните черни коси и височината над средния ръст му придаваха неподправена мъжественост, без да е от типа, който Алекса би определила като красив. След като го огледа изпитателно, му отправи стандартна усмивка.

— Голяма бъркотия е тук, Алекса. — Около очите на Джайлс се бяха очертали уморени бръчки, които допълнително подсилваха вечно измъченото му изражение — Мелани малко се затруднява с любовната сцена.

Алекса разпозна типичната британска деликатност в изразяването, но се запита как ли би могла да помогне на режисьора. Разбра, че работата е прекъсната, тъй като изпълнението на Мелани Терънхолт явно не удовлетворява Джайлс. Но защо е изпратил да повикат нея?

— Добър английски актьор като Колин Ейвъри би трябвало — при умело режисиране — Стивън замълча и погледна към Джайлс, — да е способен да изнесе някой недотам талантлив при тази кратка сцена.

Смехът на Джайлс прозвуча неестествено.

— Глупости! Мелани не може да играе. Дори и Колин няма да успее да й помогне. Би трябвало да си стои при глупавите сапунени опери в телевизията. — Очите му се вдигнаха към тавана изпод гъстите прошарени вежди.

Алекса непрекъснато навиваше кичур коса около пръста си. Докато двамата си разменяха тези реплики, очевидно забравили за присъствието й, тя остана мълчалива и замислена. Припомни си месеците, прекарани като консултант-сценарист. Работеше заедно с художествения директор, който най-старателно бе построил селището, и художника на костюмите, който прилежно бе пресъздал стотици костюми от епохата на действието. Но подготвителният период отдавна беше приключил и вече нямаха нужда от нея, освен ако някой не би искал да уточни някоя историческа подробност. Защо Джайлс я беше повикал сега, когато се водеше спор по режисирането на филма? Усети как в гърдите й се стяга здрав възел и побърза да се отпусне в най-близкия стол.

Стивън предпазливо погледна към Марк. Изглежда, всички очакваха той да се намеси. Дългите му крака бяха разкрачени в леко предизвикателна стойка. Едната му ръка придържаше разтворено спортното сако, а другата беше напъхана в джоба на панталона му. В него имаше някаква рязкост, която я смущаваше.

— Въпросът е — в спокойния му глас се долавяше силен британски акцент, — че трябва да работим с този състав. Вложил съм повече от осем милиона лири за пресъздаване на това… — замълча и презрително замахна с ръка — … на това мексиканско село от деветнайсети век, да не говорим за допълнителните разходи по пътуването на актьорите и целия екип до това затънтено място.

— Тази сцена има съществено значение за сюжета… — колебливо изрече Алекса. Наум си припомни, че е продала правата за филмиране върху книгата си. Вече не е нейна работа да се намесва. Тук беше като консултант. Нищо повече. — Не искам да се съсипва романът ми — довърши по-тихо.

— Защо трябва да се вдига такъв шум за една съвсем кратка сцена? — Стивън й се усмихна и в същото време очите му се плъзнаха от лицето към раменете и надолу към гърдите й. — Какво толкова ще се отрази? Става дума за почти статична игра — по-малко от пет минути филмово време. — Тръсна русата си глава и сви рамене. — Дайте да използваме нещо от вече заснетата лента.

Алекса с изумление установи, че Стивън Хънтър едва ли е прочел книгата й, в противен случай щеше да знае, че сцената е от жизненоважно значение. Ако продуцентът не го знае, така както вървят нещата, „Последна възможност“ ще се превърне в ужасна адаптация на най-добрия й роман. И тя нищичко не може да направи срещу това!

Джайлс изпъчи дребната си фигура и заговори важно:

— Твърде много държа на името си, за да използвам снимките, с които разполагаме досега. Бих предпочел да пропусна сцената, но знам колко е важна. Преди да ви позволя да я отрежете, бих искал Алекса да поработи с Мелани.

Думите му бяха толкова изненадващи, че на Алекса й беше нужна цяла минута, за да проумее значението им.

— Аз?

— Може би гледната точка на една жена ще помогне, особено след като ти си и авторът. — Джайлс се приближи до нея. — Господ ми е свидетел, че нищо друго не успя. Вече толкова изоставаме с графика, че ще махна сцената, ако не успее да я изиграе както трябва.

— Оп-п-итал ли си да я преработиш? Може би Мелани не…

— Седем пъти. И я снимахме колкото е възможно по-дълго. Сега трябва да вземем решение.

— Мили боже! — прекъсна го Марк. — Нима очакваш тя да ти свърши работата? — С две крачки прекоси стаята и застана пред прозореца с изглед към брега, където останалите без работа членове на екипа се приличаха на слънце. — Искам въпросът да се уреди. Нямам време да чакам някаква глупачка, която си няма друга работа, освен по цял ден да си прави слънчеви бани, да се пробва като режисьор. Трябва да си тръгна след два дни.

Глупачка? Алекса силно преглътна и се опита да не издаде обидата си. Нужно бе да напрегне цялата си воля, за да не му каже право в очите, че той пък е арогантен негодник. Не му ли е казал някой, че нейната работа е приключила? Докато чакаше „на повикване“ за технически уточнения, тя не само се припичаше на слънце. Денят й преминаваше в писане на плажа.

— Марк — изрече с понижен глас Стивън, — смятам, че дължим на Джайлс възможността да опита. Много време ли ще отнеме?

— Не — отвърна спокойно Джайлс, сякаш не бе забелязал избухването. — Можем да разчитаме на Колин Ейвъри за неговата част от сцената.

Алекса бе обхваната от внезапен прилив на страх.

— Не знам дали ще мога с нещо да помогна — измънка неуверено към Джайлс, който я изведе от фургона. После го последва през стълпотворението от осветителни кранове, фургони, каравани и микробуси, които обграждаха новопостроения филмов декор. Накрая стигнаха до сламената колиба, където трябваше да се заснеме сцената.

— Ще доведа Мелани — заяви Джайлс и я остави сама сред плетеницата от електрически кабели, камери, звукова техника и прожектори. Харесваше Джайлс и му имаше доверие. Често се беше допитвал до нея, възползвайки се от знанията й за мрачния отрязък от английската история, на фона, на който се развиваше действието във филма. Опита се да я включи и след това, макар че задълбочените проучвания на художествения директор и на художника по костюмите не й оставяха много работа, освен да одобри старанието им. Искаше да му помогне, но просто не виждаше как.

В колибата усмихнато влезе Колин Ейвъри и Алекса отвърна на усмивката му. Колин беше един от най-милите мъже, които някога бе срещала. Беше облечен с кафеникавожълти къси панталони и спортна риза с пагони и метални копчета. Трябваше му само коркова каска, за да заприлича на широко разпространената представа за ловец на едър дивеч в някое африканско сафари.

Когато проговори, в безупречния му, обработен британски глас прозвуча отвращение.

— Знаеш, че е безполезно. — Ясните му сини очи я огледаха внимателно и той сви рамене, при което кестенявите му коси леко потрепнаха. — Няма да стане, изобщо. Мелани просто не може да играе. Сапунените опери — там й е мястото. Знаеш ли, вие, американците, не сте единствените с такива блудкави програми. И ние си ги имаме.

— Какво смяташ, че ще направи Стивън, ако не успеем да помогнем на Мелани?

— Нищо. Той само се води продуцент. През цялото време стои на телефона и говори с Лос Анджелис, където баща му решава всичко.

— Найджъл не е идвал дотук. Това нормално ли е? — Алекса още не беше сигурна как точно е организиран филмовият бизнес. Когато продаде правата върху книгата си на „Хънтър Филмс“, смяташе за естествено, че продуцент ще бъде Найджъл Хънтър. Но той все още не се бе появил. Вместо това наоколо се разхождаха разни хора, включително и синът му Стивън, с прикачено към името им звание „продуцент“: помощник-продуценти, съпродуценти, асоциирани продуценти и изпълнителни продуценти. Къде по дяволите, е самият Найджъл?

— Джайлс е от режисьорите, които обичат да имат голяма свобода. Двамата с Найджъл имат няколко успешни съвместни филма. Но фактът, че Найджъл изобщо не се е появявал тук, е доста необичаен.

Алекса запази тона си безгрижен.

— Познаваш ли Марк Кимбръф, основния инвеститор? — Сигурна беше, че Колин го познава. Като актьор и звезда от първа величина, Колин познаваше всеки от британските филмови среди. Алекса още веднъж се почувства в неизгодно положение, защото тя, като една от малкото американци в състава, пък не познаваше никого.

Въпросът й, изглежда, развесели Колин.

— Повечето поданици на Обединеното кралство познават Марк Кимбръф. Той е това, което вие, американците, наричате магнат. Произхожда от бедно семейство, но е натрупал богатство от недвижими имоти. Не се сещам за друг, когото повече да уважавам.

— Но той… — Алекса спря, защото Джайлс се появи заедно с актрисата.

Мелани Терънхолт носеше тясна, прозрачна бяла рокля, която сякаш бяха излели по нея. Дългата й платиненоруса коса падаше на свободни къдрици покрай кукленското й лице и, както винаги, бе обвита в ароматен облак парфюм. Алекса забеляза, че обичайният й зноен поглед е изчезнал и големите й бебешкосини очи гледат враждебно. Изобщо не поздрави Алекса и Колин, а продължи да стои отстрани и да върти дългото стебло на някаква роза в ръката си.

Колин изви една от добре очертаните си вежди и прошушна към Алекса:

— Мелани ухае като парфюмерийния щанд в „Хародс“.

Алекса се изкикоти, но бързо млъкна, когато видя в колибата да влизат Марк и Стивън. Знойният поглед се завърна в очите на Мелани и засия в приветствена усмивка, предназначена за Марк.

— Здрасти, Марк… Стивън!

— Мелани — опита се да привлече вниманието й Алекса. — Ела да седнем. Нека обсъдим сцената. — Настани се в един режисьорски стол и придърпа наметалото в опит да прикрие горната част на бедрата си. Даде знак на Мелани да седне на мястото до нея.

Пищната блондинка стрелна закачливо Марк и без да бърза, се приближи и се отпусна в платнения стол. Кръстоса крака, лениво поклати ходилото си и лекичко потупа с розата по коляното си. Съблазнителното й изражение се замени от нацупено детинско раздразнение. Отказваше да погледне към Алекса и вместо това се взираше някъде отвъд нея.

— Мелани — повтори Алекса, напълно съзнавайки, че всички са в очакване. — Твоята героиня, Памела, знае, че е загубила мъжа, когото обича заради друга жена.

Мелани изпусна звучна въздишка, която прозвуча като отегчено пъшкане, и се раздвижи на стола, така че вече изобщо да не е с лице към Алекса. Тя на свой ред продължи, опитвайки се да запази професионалния тон.

— Героят на Колин, Томас, повече не желае Памела. — Алекса погледна нагоре и сивите очи на Марк неочаквано срещнаха нейните. Осъзна колко изтъркано и безвкусно вероятно звучи това за него. Заговори по-бързо. — Разбира се, твоята героиня е упорита. Тя не желае да пусне мъжа, когото обича. Опитала е всичко, за което се е сетила, за да си го върне. Накрая решава, че единствената й възможност е да го подмами в леглото си. В тази сцена тя е изпълнена с болка, а не със страст. Знаеш ли какво имам предвид? Чувствала ли си се някога така?… Аз, да. Мисля, че и повечето жени. — Алекса изчака за отговор.

Все така, без да поглежда към нея, Мелани само започна да клати по-бързо ходилото си. Съвършената някога роза, сега се удряше отпуснато в коляното й. Отчаяна от отношението на Мелани и от собствената си неспособност да се изрази, Алекса замълча, за да си поеме дъх. После й хрумна по-добър начин да обясни същността на замисъла си.

— През цялото време, докато го съблазнява, тя е готова да се разплаче, защото знае, че е безнадеждно. Това не е толкова съблазнявате, колкото акт на отчаяние. — Алекса се поколеба, удивена колко болезнено го усеща самата тя. — Защото в края на краищата всички жени могат да разчитат единствено на себе си.

Секундите минаваха, а Алекса продължаваше да очаква отговора на Мелани. Естествено, че сега вече го разбира, каза си наум. Или може би, тъй като сама бе изживяла нещо много сходно, само тя изпитва такава съпричастност към героинята?

— Ами аз точно така го играя — изсъска Мелани и хвърли войнствен поглед към Джайлс.

Неговият тон прозвуча безстрастно, но в кафявите му очи проблясваха искри.

— Искам в тази сцена да видя уязвимост и болка, а не самодоволно секси котенце, което непрекъснато се смее. — После се извърна към Алекса. — Можете ли двамата с Колин да покажете на Мелани какво имам предвид?

— Да й покажем? — повтори удивено Алекса. Изобщо не очакваше нещата да се обърнат по този начин.

— Глупости! — сърдито изсумтя Мелани. — Тя изобщо не е актриса. А аз непрекъснато играя любовни сцени в телевизията и съм най-добрата.

— Това са абсолютни безсмислици! Или избери един от записите, които вече сте направили — намеси се Марк, — или изобщо пропусни тази сцена. Защо да губим време да я повтаряме още веднъж? — Преднамерено натърти на „още веднъж“.

Марк Кимбръф очевидно мразеше да му губят времето. Поклати глава с израз, който искаше да каже, че всичко е безнадеждно. На кукленското лице на Мелани разцъфна тържествуваща усмивка.

— Алекса, направи един опит! — настоя Джайлс, а очите му я гледаха умоляващо.

Алекса разбра, че са в патова ситуация. Ако не успее да помогне на Мелани, на Джайлс не му остава нищо друго, освен да махне решителната сцена. Но как Джайлс очаква от нея да покаже на Мелани каквото и да е? Тази жена не желае да приеме никакъв съвет!

Колин зае мястото си и направи знак на Алекса да се приближи. Обля ги ярко петно светлина от включените прожектори. Устата на Алекса пресъхна. Мелани беше права — тя изобщо не е актриса. Внезапно усети, че не може да си спомни нищо от онова, което бе написала, а още по-малко как звучеше то според сценичната адаптация.

— Отпусни се — прошепна Колин, а красивото му лице бе изпълнено със съчувствие. — Ти само импровизирай, а аз ще те следвам. Искат да видят чувството, а не точния диалог.

Мисли за Пол, каза си Алекса. Спомни си как се чувстваше, когато те напусна. Беше готова да направиш всичко, за да го задържиш. Потиснатата обида и горчивина след развода й отново изплуваха на повърхността. При мисълта за Пол в съзнанието й с нова сила се разгърнаха натрапчиви картини, които възродиха болката от битката й да задържи любовта му. Безплодна битка.

Пръв заговори Колин, за да я въведе в сцената. Алекса съсредоточи мислите си върху миналото — върху Пол. Още веднъж преиграваше цялата унизителна сцена — къс от собствения й живот — но този път с актьор, когото едва познаваше, а не с мъжа, когото бе обичала в продължение на десет години. Докато се вмъкваше в кожата на създадената от самата нея героиня, забрави за всичко друго. Неуверено започна да го изкушава. Като някоя морска сирена тя го подмамваше с тялото си, принуждавайки го да се приближи още по-близо. След първоначалния опит да не й обръща внимание, героят на Колин постепенно се поддаваше на твърде завладяващите, за да бъдат отхвърлени, чувства. С жест на отчаяние, примесено с нежност, той я притегли към себе си и я целуна. Близостта помежду им нарастваше с всяка нова целувка. Докато Колин разкриваше чувствената страст, обзела героя му, Алекса неуверено се крепеше на тънкия ръб между любовта и сълзите. Когато ръцете му решително се обвиха около нея, в гърлото й се надигна ридание, а в очите й напираха сълзи.

Алекса разбра, че сцената е приключила едва когато Колин и подаде носната си кърпа. Вдигна поглед и действителността около нея я връхлетя с внезапна сила. Изведнъж усети, че камерата работи. Никой нищо не спомена, че ще снимат! Още по-стресната, тя осъзна, че в помещението цари пълна тишина — дълбока, отекваща тишина, подобно на неестественото затишие след гръмотевичен трясък.

Почувства се неловко и потърси с поглед режисьора, но Джайлс и Стивън бяха скрити зад една от камерите. Очите й срещнаха тези на Марк. Небрежно облегнат на една от стойките, той напрегнато се взираше в нея. Алекса рязко се извърна с лице към Колин. Той помилва ръката й и в топлите му сини очи, прочете удивление и уважение.

— Това ли искаш? — остро възкликна Мелани към Джайлс. — Я си гледай работата! — Захвърли розата и изхвърча от колибата.

Колин се разсмя беззвучно на драматичното напускане на Мелани.

— Страхотна беше — обърна се той отново към Алекса.

Алекса погледна към мъжете, за да види реакцията им от поведението на Мелани. В единия край режисьора и продуцентът продължаваха да обсъждат нещо с приглушени гласове. Марк стоеше застинал до камерата, с безизразно лице, а сивите му очи бяха приковани в нея. Усети как шията й пламва от залялата я силна червенина, след като светлините угаснаха без предупреждение и помещението потъна в мрак. Примигна с очи, за да свикне с тъмнината.

Гласът на Джайлс прозвуча далечен и прозаичен.

— Благодаря, получихме, каквото ни трябваше.