Книстер
Лили Чудото и коледната магия (3)

Втора глава

През нощта на Лили й хрумнаха доста добри идеи за коледни вълшебства. За съжаление обаче, тя не можа да ги осъществи още на другата сутрин, защото трябваше да ходи на училище. Когато си поговори за Коледа със съучениците си, повечето от тях нищо не разбраха. Само Мона, най-добрата приятелка на Лили, се съгласи с нея. Тя също смяташе, че е жалко по Коледа повечето деца да се интересуват повече от компютри и видеоигри, а не от Дядо Коледа или раждането на Христос.

В междучасието двете момичета говориха с госпожа Грах, тяхната учителка.

— Може би трябва да украсим коледно класната стая — предложи тя.

— Да, утре всеки можа да донесе по нещо — каза въодушевено Мона. — Така ще има много неща и ще решим къде да ги подредим. Всеки ще представи нещо свързано с Коледа: някоя песен, картина или книга. След това ще ядем меденки и ще пеем коледни песнички. Аз мога да донеса и моята флейта.

Госпожа Грах се усмихна и прекъсна Мона:

— Не знам дали ще имаме толкова много време. Нали трябва и да учим?

— Мама каза, че преди са имали много повече време в училище и въпреки това са учили достатъчно — отговори Лили.

Учителката я погледна и каза:

— Майка ти сигурно има право. Но за съжаление сега нещата не са толкова прости както едно време. Мисля обаче, че трябва да поговорим за това с децата от класа.

Така и стана. В часа Лили и Мона разказаха на останалите какво са намислили. Изведнъж всички поискаха да участват. Решиха отсега нататък всеки ден да има по нещо свързано с Коледа. Например — да четат по някое стихотворение, да пеят песничка или да разказват историйки. Мона можеше да донесе дори и флейтата си. Това щеше да бъде страхотно.

Този ден Лили се прибра от училище наистина щастлива.

— Мисля, че коледното вълшебство те е обхванало — каза мама.

Лили забеляза, че майка й се гордее с нея.

Следобед Лили, Леон и мама излязоха из града. По улиците хиляди хора си проправяха път. Много от тях носеха тежки чанти и пакети. От повечето магазини се чуваха коледни песни, дори и от магазина за обувки, в който те влязоха.

— Не мога да издържам повече на този шум — оплака се мама. — Когато дойде Коледа, никой няма да иска вече да пее коледни песни.

— И как да пея, когато по цял ден трябва да слушам тези тъпи песни? — възмути се продавачката на обувки.

— А защо просто не спрете музиката? — попита мама.

— Тук не се разпореждам аз.

— А защо не говорите с шефа си? — предложи Лили.

— Какво ще правите? Обувки ли ще купувате или ще дискутирате с мен? — продавачката изглеждаше доста ядосана. — Не виждате ли какво става тук? Вие не сте единствените клиенти. Другите също искат да бъдат обслужени. Нали скоро е Коледа?

— Имам чувството, че за Вас Коледа няма да настъпи скоро — каза мама.

Тя хвана Леон за ръка и излязоха навън.

В следващия магазин за обувки имаха повече късмет. Продавачката беше по-любезна и майката на Лили и Леон им купи ботуши. После отидоха в големия търговски център. На входната врата стоеше Дядо Коледа.

— Играчките са на третия етаж — каза той, без да ги поздрави.

— А има ли коли с дистанционно управление? — поиска да знае Леон, но Дядо Коледа не му отговори. Той продължи да гледа към улицата.

— Имате ли коли с дистанционно управление? — повтори Леон въпроса си.

— Играчките са на третия етаж. Нали вече ви казах.

— Ела — каза мама. — Мисля, че Дядо Коледа е прекалено зает.

Вътре те едва се придвижиха между щандовете. И тук беше пълно с хора. Някои много бързаха и се блъскаха. Ако човек не внимаваше, можеше да бъде премазан. Мама пожела да отиде на четвъртия етаж, където са домакинските уреди, а Леон, разбира се, поиска да се качи на третия етаж при колите с дистанционно управление. Когато обаче стигнаха до етажа с играчките, той вече беше забравил за тях. Малкият започна да се оглежда с ококорени очи. Мама трябваше да внимава да не го изгуби в тълпата. Когато Леон взе в ръка един малък робот, за да го разгледа, една продавачка веднага се приближи.

— Моля те, не пипай нищо! Не можеш ли да четеш? — скара му се тя.

— Все още не, но скоро ще се науча.

Продавачката се сепна и каза надуто:

— Може да гледаш, но не и да пипаш! Освен ако майка ти не ти купи играчката.

— Имате ли коли с дистанционно управление? — попита Леон.

— Трябва да са някъде тук. Но помни, че не може да пипаш нищо!

Тя изведнъж изчезна.

— Тъпа крава — измърмори Леон.

Мама направи едно предложение:

— Знаете ли какво? Вече нямам никакво желание да пазарувам. Ще изтичам набързо до щанда с домашните потреби, за да купя кутията за сирене за баба ви и после се прибираме в къщи. Съгласни ли сте?

— Добре — каза Лили. — Ние ще чакаме тук.

След двадесет минути мама се върна. Лили и Леон бяха щастливи, че си тръгват от търговския център.

— Хората непрекъснато ни блъскаха — оплака се Леон.

Лили започна да разказва:

— Аз си харесах топчета за тенис на маса и исках да ги платя, но мъжът на касата непрекъснато позволяваше на възрастните да ме пререждат. „Децата разполагат с време.“, каза той. Какъв глупак! Оставих топчетата на касата, но ми се щеше направо да си ги бях пъхнала в джоба.

— Хайде, да си тръгваме — каза мама.

По пътя Лили се замисли за някаква коледна магия за търговския център. За да се почувства там коледното настроение, тя ще трябва доста да се постарае. Да се надяваме, че магическата книга ще помогне! Колко жалко, че не може да говори за това с мама и Леон. Но Лили е тайна магьосница и иска да си остане такава. Вкъщи Лили веднага отиде в стаята си и извади магическата книга от скривалището й изпод леглото. Започна да я прелиства, но за жалост думата „коледна магия“ липсваше. Тя не успя да намери и думата „търговски център“. Лили се замисли. Тогава се сети за магазина за обувки с нелюбезната продавачка. И там някоя магия не би била излишна, сметна тя. Така че започна да търси думата „обувки“.

И наистина намери един дълъг, дълъг списък. Никога не й беше хрумвало, че толкова много магии могат да бъдат свързани с думата „обувки“. В началото имаше една, която изглеждаше много трудна:

„Магия с обувки, която помага на момиче, което иска да се омъжи, да си намери добър съпруг. Момичето доброволно събува обувките си и в петък хвърля лявата от тях четири пъти над ябълково дърво, което расте някъде в полето. След това обува лявата си обувка на десния крак, а дясната на левия и чака със затворени очи, докато не чуе кучешки лай. Ако младоженецът, който пръв се появи от тази посока, също е разменил обувките на краката си, той има право да се ожени за момичето. (Внимание: Ако младоженецът е от Фрайбург, в никакъв случай сватбата не бива да се празнува в петък!)“

Това наистина звучеше много смешно, но Лили не разбра нищо от тази магия.

„Ако младоженецът, който пръв…“

— Ще я прочета още веднъж по-късно — реши тя и прегледа останалите магии, като например:

„Ако сложиш стари обувки в лехата с краставиците, те ще растат по-добре.“

Или:

„Ако искате да не ви нападат вампири, комари или пиявици, трябва да намажете обувките си с чесън.“

Мина много време, преди Лили да успее да намери подходящата магия. За щастие, тя не беше толкова трудна. Тя си записа някои неща и отново скри книгата. Искаше й се веднага да я изпробва, но това нямаше да доведе до никакъв резултат. Вече беше късно и всички магазини бяха затворени. Освен това Леон я повика за вечеря.

Когато Лили отиде в кухнята, видя, че мама говори с някого по телефона. Минавайки покрай нея, тя чу няколко изречения: — … чудесно е, че проявявате разбиране. Нали скоро е Коледа и ние трябва…

„Точно така!“, помисли си Лили. „Скоро е Коледа и това трябва да се забележи!“

— Представете си — каза мама, когато след малко дойде в кухнята. — Обадих се в търговския център и казах на управителката за нелюбезния Дядо Коледа. Тя се съгласи с мен, че на вратата трябва да стои човек, който с удоволствие ще се прави на Дядо Коледа.

— Ще уволнят ли предишния Дядо Коледа? — запита Лили.

— Не — отговори мама. — И аз попитах това, но жената ми обеща да му намери друга работа, най-вероятно ще го пратят в склада. Тя наистина беше много любезна. Не го очаквах.

— Но ти също си била мила с нея — каза Леон.

— Разбира се — отвърна мама и го погали по главата. — Нали скоро е Коледа?

След вечеря Лили научи наизуст магическото заклинание за магазина за обувки. Нямаше търпение да е вече утре следобед.

— Това ще е магия, която ще подлуди всички — тихичко каза тя.