Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Михаил Лъкатник. Героите са между нас

Стихотворения и фейлетони

 

Библиотека „Дъга“

Български писатели за деца и юноши

 

Редактор: Методи Бежански

Художник: Иван Димов

Художествен редактор: Тодор Варджиев

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Лилия Вълчева

Първо издание. Българска. Литературна група V. Дадена за набор на 4.XI.1974 година. Подписана за печат на 20.IV.1975 година. Излязла от печат на 25.V.1975 година. Формат 1/16 60×84. Тираж 25 000. Печатни коли 10. Издателски коли 8,50. Цена на книжното тяло 0,51. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1975

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Класната каза:

— Жорко никак не е добре.

Погледнах го. Не му личеше да е зле. Напротив — пращеше от здраве. Бузите му бяха червени като ябълки.

— Има вече няколко двойки! — продължи класната.

А, ето каква била работата. В това отношение Жорко наистина беше зле. Надежда да премине в по-горния клас почти нямаше.

— Трябва да му се помогне. Веско има отзивчиво сърце. Той ще се заеме с Жорко.

Тия думи на класната ме накараха да поизпъча рамене. Разбира се, аз имам отзивчиво сърце. Ще помогна. Защо да не помогна? Ако той ме слуша, всичко ще бъде наред.

И така, аз със своето отзивчиво сърце се заех с Жорко. Започнах да ходя у тях, заедно да подготвяме уроците…

Беше краят на зимата. Изучавахме тайните на окръжността. Жорко се прозяваше, защото в стаята беше много топло, и аз изпитвах неприятното чувство, че в главата му не остава нищо от това, което му обяснявах. „Трябва някак си да го поразведря — си рекох. — Да излезем да се попързаляме ли, що ли?“ В това време Жорко погледна окръжността, начертана на тетрадката, и сякаш за пръв път я виждаше, възкликна:

— Хе, окръжност! Знаеш ли какви осморки правя с кънките? Да идем на стадиончето, а? Ще ти покажа!

Благодарение на моето отзивчиво сърце и като имах предвид нуждата от разведряване, веднага се съгласих.

На стадиончето правихме окръжности, правихме осморки и не усетихме кога се мръкна.

В тоя дух карахме доста време. Аз получих двойка по геометрия, а Жорко не можа да поправи своята.

Беше пролет. Черешите цъфтели и прецъфтели, вече наливаха плод. Подготвях Жорко по аритметика. Започнах с условието на задачата:

„Едно черешово дърво дава годишно 250 кг череши…“

— Двеста и петдесет ли? — Жорко се почеса зад ухото. — Нашата няма да даде толкова.

— Защо да не даде?

— Защото ето на̀, още не са узрели, а всички деца от махалата прескачат, берат и ядат.

— Е, тогава наистина няма да даде — съгласих се аз.

— Няма — допълни жално Жорко. — Ами хайде, докато има, да си похапнем и ние. Те не са толкова зелени, пък се намират и почти узрели. Ще си поразквасим устата. Засъхнаха ни глътките от тая аритметика.

Моята глътка не беше засъхнала, но нали имам отзивчиво сърце, съгласих се. А и череши исках да си похапна.

Аз се качих на един клон, Жорко — на друг. Ядохме, замеряхме се, дойдоха още деца, стана весело, а като е весело, човек не забелязва как минава денят.

Така веднъж, дваж, триж — докато имаше череши. После върза сливата и ние все си разквасвахме глътките със сливи. И, разбира се, случи се неизбежното: аз получих двойка по аритметика, а Жорко не успя да поправи своята.

Какво да ви разправям повече. Благодарение на моето отзивчиво сърце не помогнах на Жорко да се изкачи при мене. Напротив, той ми помогна да сляза при него. А класната вече казва, че и аз не съм добре. Така си е! Нали сам си виждам хала!

Край