Михаил Лъкатник
Защо ми писаха двойка

Откак ме сполетя това нещастие, се измина цяла седмица, но аз и досега недоумявам: Защо ми писаха двойка по ръчен труд! Ще ви разкажа всичко ред по ред и, моля ви, преценете сами заслужавам ли тая двойка.

Другарят Петров каза:

— Искам всеки от вас да направи електрически бързовар Пишете! За това са необходими:

1. Два огнеупорни патрона.

2. Един метър двоен шнур.

2. Един реотан за 220 волта от 200 вата.

4. Огнеупорни синци.

5. Един щепсел за контакт.

Записах си всичко точно. Набавих си необходимите материали и започнах работа. Както ви е известно, електрическият бързовар е просто нещо. За сръчните ръце не представлява никаква трудност. Моите ръце обаче се оказаха несръчни. Заех се да промушвам реотана през ребрата на огнеупорните патрони, но ребрата се счупиха. Лошо качество. Сигурно не са ги доизпекли в завода. Купих нови патрони. Те излязоха по-здрави. Как намотах реотана, не знам, но като включих щепсела в контакта, стана късо съединение. Изгоря и реотанът, изгоряха и бушоните. Купих нов реотан и нови бушони.

Повече нямах време да се занимавам с бързовара. Викаха ме да играем на фунийки. Обясних на татко как се прави бързовар, утеших го, че това е много проста работа, и излязох на улицата. Нали, след като човек се е потрудил, има нужда и от малко развлечение?…

Когато се прибрах, бързоварът беше готов. Татко беше направил една сметка, от която съвсем ясно личеше, че моят бързовар струва три пъти повече от бързоварите, които се продават на пазара.

— Много оскъпяваш производството, сине! — каза ми той. — Златен ти е бързоварът.

Аз не спорих с него. Уважавам възрастните и не обичам да им противореча.

На другия ден в училище другарят Петров рече:

— Я да видим сега какво сте направили. Ще вършат ли работа бързоварите ви?

Като дойде ред да изпробва бързовара, който татко бе направил по мои указания, случи се нещастие. Щепселът пак даде късо и бушоните изгоряха.

— Ти имаш ли понятие от електричество? — строго попита другарят Петров. — Защо си съединил двете жици на шнура?

Чак сега видях, че двете жици, там, където се съединяват с реотаните, са скачени с телче. Гледай го ти татко. Защо е направил това?

— Ама аз не… Той татко…

— Аха, ясно! — каза другарят Петров. — Значи не ти, а баща ти е правил бързовара. Тогава той няма да се изненада на двойката, която сега ще ти пиша…

И представете си — в къщи се случи това, което никога не съм очаквал. Вместо да ми се кара, татко се смя на моята двойка. Смя се от сърце.

— Аз — каза той — нарочно направих така.

— Но тогава тая двойка е твоя! — отвърнах аз.

— Не, двойката е твоя, защото е в твоя бележник. Тя ще ти служи за обица на ухото. Други път да знаеш, че сам трябва да си вършиш работата…

Леко му е на него. Няма той да се мъчи да поправя тая двойка. И все пак аз мисля, че тя е негова, а не моя.