Михаил Лъкатник
Приключенията на Янко Патиланко

Първо приключение

В тая стая що ли става?

Чудно! Тихо е във клас.

Сам задачи си решава

всеки и не чуваш глас.

Питате ме как така ли?

Погледнете оня чин.

Затова ли?

Затова ли?

Липсва там герой един.

 

Липсва Янко. Днес е в къщи.

Болен е, затуй лежи.

Болен е, затуй се мръщи.

И лежането тежи.

 

Вчера сутрин ранко-ранко,

със шейната подръка,

тръгна Янко Патиланко

към скованата река.

Линка рече му:

— Почакай!

Днес ледът е отънял…

Янко викна:

— Я не врякай! —

и се спусна посинял.

А след него хукна Белка.

Хукна тя с тревожен лай.

 

Храсна ледена постелка,

спука се ледът… и край!

 

Янко цял се вкаменява:

— Ох, студено!

Пооомощ, хей!

Белка тегли му ръкава:

„Щур ли си? Излизай, брей!“

 

И сега?…

Лежи си в къщи.

Грее там носа си син.

И въздиша, и се мръщи

на горчивия хинин…

Второ приключение

В тая

стая

днес е шумно.

Янко, Янко си е в клас.

Той подсказва сладкодумно

от чина си с ясен глас:

„Ихти… ихти… иозаври.

Ето снимка тук дори…“

От дъската слуша Ставри.

Май че ще изкара три…

 

Но учителят, изглежда,

чу чудатите слова.

Той над Янко се навежда:

— Казваш: снимка е това?

 

— Да… В учебника…

картинка

на ихтиозавър чер…

Снимал я е тая снимка

прапрафоторепортер…

 

— Браво, Янко! Във водата

как е влизал тоз юнак?

— С акваланг. И с апарата

снимки правел:

щрак,

щрак, щрак!

После в къщи си отивал.

Там пък с други апарат

ги копирал и промивал

и ги пращал за печат…

 

— Тъй… А учените прости

мъчат се по начин стар.

Те по изкопани кости

очертават всеки звяр.

Де ти акваланги, братко,

във ония векове?

Или хора?…

Но накратко:

трябва да ти пиша две!

Трето приключение

Янко с бляскавата брадва

рече да сече дърва.

Мама много се зарадва,

след като това разбра.

Но… дървата щом погледна

Янко, струпани навън,

той на дънер гнил приседна

и потъна в сладък сън…

 

И нали си е мечтател,

и нали си е техник,

вещо нашият приятел

чудо сътвори във миг.

 

От бурми и ламарина

с малко труд и с много пот

два-три пъти се прозина

и направи цял робот.

 

После даде му задача:

— Грабвай брадвата! Цепи!

И роботът заподскача:

хряс,

        хряс,

                хряс!…

 

А Янко спи.

Свършиха дървата в двора,

стана на трески стобора

и на къщата вратата,

и бюфета,

и кревата…

— Лелеее! — викна мама.

— Синко,

даже новите ти ски

тоя шантав ламаринко

ще превърне на трески!

Скочи Янко и си рече:

— Ясно!

        Сън било това!…

Грабна брадвата,

                насече

сам за кухнята дърва.

Четвърто приключение

Има Янко Патиланко

много мил, добър другар —

като него бърборанко

и дрънкало,

                и клюкар.

На чина зад него сяда

и на клюките е склад.

Янко пък по тях си пада —

все обръща се назад.

 

Класният цял час се труди

нов урок да предаде.

Как

        човечецът се чуди

ред в класа да въведе.

 

Как от тия дрънколани

работа да продължи.

Не помагат тук закани.

Ах, главата му кръжи!…

 

Става му от яд горещо.

Нощем го не хваща сън.

Но…

        веднъж се сети нещо:

хукна посред час навън.

 

А след малко се завърна

той, от щастие обзет —

носи, радостно прегърнал,

някакъв голям пакет.

 

И пред двамата бъбрици,

без да закове пирон,

свърза кабели и жици

и…

        монтира телефон!

— Ето — рече, —

говорете!

Бърборете си безспир.

Но на други не пречете!…

 

Тъй в класа настъпи мир.

Пето приключение

Тази сутрин Янко рече:

— Хайде, Белке, на урок!

Трябва да научиш вече

тоя парашутен скок!…

Белка завъртя опашка

радостна, че ще лети.

А от стъклената чашка

Янко с мляко я гости.

Взе чаршафа от кревата.

Парашут измайстори.

Върза Белка за краката.

Захарче й подари.

(Пада й се, че го слуша,

че го гледа все в очи…)

И на клонестата круша

с Белка той се изкачи.

Но отде дойдоха тия

върли ветри,

                бурни хали,

дето като бесни вият

буйни вихри на спирали,

та отнесоха в небето

двамата парашутисти,

та ги спуснаха в полето

сред трънак и ланшни листи!

Пак са читави и здрави.

Само дето браха страх…

 

Със запретнати ръкави

Янко днес пере у тях.

Наказание сурово.

Пада му се.

Няма как.

Трябва тоз чаршаф отново

бял да стане като сняг!