Михаил Лъкатник
Сенанарава от Цейлон

Има още беднотия,

мъничка Сенанарава.

Има още немотия

и в богатия Цейлон,

та ръчица за просия

ти протягаш, но не дава

богаташът ни рупия,

а си нямаш и подслон.

 

Тежко крачи по площада

и хобота си подмята,

и земята без пощада

тъпче оня дядо слон,

дето става, дето сяда

в диаманти и позлата,

никога от глад не страда,

че го храни цял Цейлон!

 

Ти си малка, черна птичка.

Гледаш на света с почуда:

— Буда, няма ли лъжичка

бял варен ориз за мен?…

И протягаш ти ръчичка.

Тлъстият, охранен Буда

не промълвя нито сричка,

а усмихва се блажен…

 

Много Буди! Всеки дреме

из пагодите в Коломбо.

Нека дремят! Мирно време

да цари и над Цейлон.

Своя дял ориз да вземе

всеки. Атомната бомба

да не сее черно семе —

да получиш ти подслон.

Ще си иде тя, бедата,

мъничка Сенанарава.

Ще изгрее свободата,

ще си имаш сто мечти.

Със букварче във ръката

ти ще тръгнеш и тогава

тя — науката крилата —

с ласки ще те приюти.