Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Михаил Лъкатник. Героите са между нас

Стихотворения и фейлетони

 

Библиотека „Дъга“

Български писатели за деца и юноши

 

Редактор: Методи Бежански

Художник: Иван Димов

Художествен редактор: Тодор Варджиев

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Лилия Вълчева

Първо издание. Българска. Литературна група V. Дадена за набор на 4.XI.1974 година. Подписана за печат на 20.IV.1975 година. Излязла от печат на 25.V.1975 година. Формат 1/16 60×84. Тираж 25 000. Печатни коли 10. Издателски коли 8,50. Цена на книжното тяло 0,51. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1975

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Нашето море е синьо,

а му викат Черно.

То блести като коприна

и е тъй безмерно,

че подириш ли му края —

няма край морето.

Някъде далеч в безкрая

слива се с небето.

 

Нашето море в морета

други се прелива.

Те приличат на полета

от тревица жива.

Само че по тях не бива

пешком да се ходи.

Там по тях развяват грива

горди параходи…

 

На пристанището чака

корабът моторен.

Поздравява ни моряка —

момък мил, отворен,

с риза малко избеляла,

гологлав и едър

и с усмивка разцъфтяла

в погледа му ведър.

 

— С нас на път ли?

По морета

и по океани?…

— С вас, където

флаг раздиплят

смели капитани.

— Е, добре дошли тогава.

Ето ви каюти.

Всеки да се настанява,

че след пет минути

корабът напуска кея…

 

„Ех, прости, родино!“

В тоя кораб ще живея

може би година…

Тръгвам в плаване далечно.

Кой кураж би дал ми?

Там, в страни със слънце вечно

и зелени палми

има лъвове свирепи,

тигри кръвожадни!

Там, в онез незнайни степи,

сигурно са гладни.

Виждам ги:

към мен се спускат

с лапа да ме цапнат.

Като ряпа ще ме схрускат,

мигом ще ме лапнат…

 

Но…

зад кърмата се оцежда

бяла морска пяна,

а от мостика нарежда

строго капитана:

— Ход наляво!

Стоп машини!

Ход напред!

Направо!… —

И шумят водите сини.

Корабът ни плава.

Слънцето трепти, захожда.

Сетен лъч догаря.

Сива чайка ни провожда

чак навън, до фара.

Тук, зад нас, остава всичко

мило и красиво.

Сбогом!

Пожелай ни, птичко,

плаване щастливо!…

Край