Михаил Лъкатник
Авторът за своите книги

Не е кой знае колко приятно човек да говори сам за делата си. По-хубаво е обратното — делата му да говорят за него. Но какво да се прави, щом такъв ред е въведен за изданията от библиотека „Дъга“? Няма как. Ще кажа и аз няколко думи за моите книги.

Те са много. На една от последните страници ще прочетете заглавията им. С някои от тях сте добри познати, с други са се срещали вашите майки и бащи. Няма как. Годините ми надхвърлят половин век, а аз през това време все съм писал, писал — и все за деца. И за възрастни съм писал, но съвсем малко. Вероятно защото повече от всичко обичам децата…

Срещал съм се често с вас и ваши другарчета по градове и села. Питали са ме за много неща. А най-често са ми задавали въпроса, коя е най-хубавата ми книга? Че знам ли? Сигурно тази, която най-много ви се харесва. Така трябва да е…

Като видя моя книга в библиотеката остаряла, погрозняла, с пожълтели страници — радвам се. Казвам си: „Харесват я децата. Четат я.“ И ми е драго.

Като видя моя книга в антиквариата книжарница, мъка свива сърцето ми. Казвам си: „Едно дете не е харесало книгата ми. Продало я, взело е няколко стотинки за нея и си е купило билет за кино. Значи, лошо съм я написал аз тая книга.“

Предполагам, че и с другите писатели е същото.

Когато бях малък, мъчно се купуваха книжки. По-малко излизаха, а изглежда, че бяха и скъпи, защото татко казваше, че парите са нужни за хляб и за наем. Не остават за книжки. После татко си намери някаква по-добра работа и от време на време започна да ми носи и по някоя книжка. Дори ме записа и за списание „Детска радост“. Каква радост ми носеше тая „Детска радост“! Като вързано за чина буйно конче с нетърпение очаквах учителят да извика моето име, за да се втурна и си я взема. И все се страхувах, че докато дойде моят ред, книжките ще свършат. За щастие не свършваха. Всеки си получаваше книжката…

Но… аз трябваше да ви говоря за моите книги. По-добре е да си мълча. Прочетете тая, която е в ръцете ви и се казва „Героите са между нас“, потърсете и някои от другите ми книги и си поговорете вие за тях.

Така ще е по-добре, нали?

До бъдещи срещи!