Димо Божков
Хищници и хищничество в животинския свят (5)

Хищниците от практическо гледище

Както е известно, в девствената природа, в която динамичното равновесие между видовете не е засегнато от човека, няма полезни и вредни животни. Обаче в екосистемите, които са повлияни от човешката дейност, някои животни са полезни, а други са вредни за човека — било непосредствено за него, било за неговото селско, горско, ловно и рибно стопанство или промишленост. Това положение е валидно и за много от хищниците в животинския свят.

Един хищник обаче може да бъде при определени условия полезен, а при други — вреден, като неговата роля може да се обуславя от различни фактори — численост и възрастов състав на неговите популации, количество на животните жертви, конкуренти и врагове в съответните екосистеми, условия през даден сезон и т.н. От друга страна, значението на един хищен вид за човека често не е еднозначно, защото в известно отношение той може да бъде полезен, а в друго — вреден за него. Най-после ползата или вредата от даден хищник може да бъде пряка или косвена, а в много случаи е и пряка, и косвена. Казаното се илюстрира от дадените по-долу примери.

Пряката полза от различни хищни животни е твърде разнообразна. Човекът е имал например пряка полза от вълка и чакала още в далечното минало, когато през каменния век чрез опитомяване на някои вълци и чакали е получил кучето, от което понастоящем са известни над 200 породи. Успоредно с това тогава вълкът е бил опасен негов враг, както и конкурент в лова на различни животни.

Пряката полза от множество хищни животни се състои в това, че те се използват непосредствено за храна. Измежду безгръбначните хищници в по-значителни количества се консумират главоноги — главно калмари и октоподи, както и някои раци, каквито са омарите. Голям брой хищни морски и сладководни риби се консумират масово от човека, като месото на някои от тях, като напр. това на моруната и обикновената мурена, се счита за деликатес. От моруната (както впрочем и от останалите есетрови риби) се получава и високо цененият черен хайвер. В някои страни на света се консумират и немалък брой хищни влечуги. В редица страни на Африка и Азия населението яде змии, а някои туземни племена в Южна Америка ядат охотно месото и мазнината на анакондата. В САЩ се изготвят консерви от гърмящи змии, а от месото на грифовата костенурка се прави супа. Човекът консумира и месото на различни хищни бозайници — тюлени, делфини, мечки и др.

От хищни животни се получават множество полезни неща, някои от които са твърде ценни. Пример за това е кашалотът. В червата на този кит се образува веществото амбра, което е няколко пъти по-скъпо от златото. Амбрата намира приложение най-вече в парфюмерийната индустрия. Ценен е и спермацетът, който се добива от главата на кашалота. В миналото от спермацет се правели хубави свещи, а днес от него се изготвят главно различни козметични помади, кремове и др. Още много други неща се използват от гигантския труп на кашалота; от черния дроб се получава витамин А, на който този орган е много богат; от зъбите се изготвят различни красиви предмети — шахматни фигури, лули и др.; месото и маста не са годни за консумация от човека, но се употребяват за храна на животни с ценни кожи; използува се също така грамадната кожа и т.н.

Голям е броят на хищните бозайници, от които се получават ценни кожи. Такива са лисицата, песецът, вълкът, златката, белката, поровете, норката, хермелинът, соболът, видрата, рисът, мечките и др. Някои видове се развъждат и в клетки в специални ферми — сребърната лисица, синият песец, соболът, миещата мечка и др.

Ценни кожи, от които се изготвят различни изделия, се получават и от някои влечуги, и по-специално от змии и крокодили. Мисисипският алигатор в Северна Америка много десетилетия наред е бил безпощадно избиван заради ценната му кожа (16).

Човекът има непосредствена полза и от някои отровни змии, които отглежда специално за да добива от тях отрова. След съответната обработка отровата се използва за медицински цели, като намира приложение при лекуване на редица болести (радикулит, ишиас, ревматизъм, бронхиална астма и др.), а също така за изготвяне на противозмийски серуми.

Освен кучето човекът е използвал и използва и някои други хищни животни като помощници при своя лов. В някои от страните, в които се среща гепардът (напр. в Индия и Иран), още отдавна са дресирали гепарди за лов на антилопи. Ловни гепарди са били известни дори в средновековната държава Киевска Рус с център гр. Киев (15).

Лов със специално дресирани грабливи птици (орли, соколи и ястреби) е бил практикуван още в древността от различни народи, а на места съществува и днес. Според някои данни още траките са ловували с опитомени соколи (24). По други сведения в Средна Азия опитните ловци, които използват дресирани скални орли, улавят за сезон до 50–60 лисици, а понякога дори и вълци. През някои години до 30% от обработваните в Киргизия лисичи кожи са на лисици, които са уловени от специално обучени за лов скални орли (19).

Косвената полза от различни диви хищни животни е също така разнообразна. Редица хищници (някои видове бозайници, дневни хищни птици, сови, змии, хищни насекоми и хищни акари) унищожават в големи количества различни вредители по селското и горското стопанство, каквито са напр. мишевидните гризачи и голям брой хранещи се с растителна храна насекоми и акари. На това се базира и обстоятелството, че някои от тези хищни животни се използват за биологична борба срещу различни вредители. Заслужава също така да се спомене интересният факт, че на някои места в Америка, Южна Азия и Африка хората държат в къщите си вместо котки неотровни змии, които се хранят с дребни гризачи (18).

Косвена полза принасят на човека едрите хищни бозайници, когато при определени условия оказват благотворно влияние върху популациите на своите жертви — различни ловни копитни и други бозайници. Подобно е въздействието в много случаи и на хищните птици върху популациите на техните жертви, а също така и на други хищни животни.

Немалко хищни представители на животинския свят нанасят пряка вреда на човека. Тук трябва на първо място да се споменат случаите, когато хора биват убити или тежко ранявани от нападнали ги акули, крокодили, тигри, пантери, вълци, мечки или други едри хищници. Отровните змии също взимат жертви измежду хората. Според някои сведения ежегодно в света биват ухапвани от отровни змии около половин милион души, като няколко хиляди от тях умират (15).

Преки загуби причиняват хищниците, които на различни места убиват и отвличат домашни бозайници или птици (овце, кози, свине, говеда, кокошки, патици и др.). Това са най-вече различни хищни бозайници — вълци, пантери, тигри, лисици, порове и т.н., в по-малка степен грабливи птици — орли, соколи, ястреби и др., но и някои други хищници, като мрежестия питон и гребенестия крокодил. Хищните бозайници и най-вече вълкът причиняват на места загуби и на ловното стопанство, като унищожават голям брой здрави индивиди от популациите на своите жертви. Загуби на рибното стопанство причиняват, когато са многочислени, цял ред хищни безгръбначни и гръбначни животни. При това безгръбначните — хидри, хищни ротатории и веслоноги рачета, едри ларви на водни кончета, гръбоплавачи, водни скорпиони и някои други, нападат и убиват ларвите на рибите и малките рибки, докато жертва на различни рибоядни гръбначни хищници — водни змии, корморани, видри и пр., стават по-дребни или по-едри възрастни риби.

Известни хищни бозайници представляват пряка опасност за човека, както и за някои от домашните и ценни диви животни, поради това, че са носители и разпространители на опасни инфекциозни и паразитни болести. Това става ясно от следните примери: вълкът и чакалът боледуват от бяс и могат да предадат чрез ухапване това опасно вирусно заболяване както на човека, така и на някои домашни и диви животни (кучета, елени и др.). Според някои сведения почти всички нападения над хора се извършват от бесни вълци (18).

Вълкът и чакалът са крайни гостоприемници на кучешката тения (Echinococcus granulosus), която паразитира като възрастен хелминт в техните черва. Междинни гостоприемници на този паразитен червей, който причинява болестта ехинококоза, са най-вече различни преживни домашни и диви бозайници, но също така и човекът. В техния организъм ларвата на паразита причинява заболяване, което може да завърши със смърт.

Краен гостоприемник на цестода Алвеококус мултилокуларис (Alveococcus multilocularis) са най-често лисицата и песците, а по-рядко — кучето и вълкът. Цикълът на този хелминт е сходен с жизнения цикъл на кучешката тения. Междинен гостоприемник на А. мултилокуларис са различни гризачи (полевки, леминги и др.), но такъв може да бъде и човекът. Болестта алвеококоза, която се причинява от този паразитен червей, е твърде опасна. Ако заразеният човек не бъде излекуван хирургически, средно след 8–9 години той умира.

Косвено вредни за човека и някои домашни животни са известни змии. Върху тях паразитират кърлежи (като ларви, нимфи или имаго), които могат да бъдат резервоар и преносители на причинителите на някои инфекциозни и паразитни болести по хора и животни.