Мери Хигинс Кларк
Къщата (79)

78

14 август

В неделя сутринта Адам настоя след църковната служба да обядват навън.

— Снощи и двамата работихме, макар че плановете ни бяха други, а днес следобед трябва да прекарам най-малко половин час със Скот Коуви — заяви той.

Помили не можа да му откаже, макар да й се искаше да си остане на бюрото. От документите в последната папка на Фийби Спрейг, която прегледа, научи обстоятелствата около смъртта на Мехитабел.

Капитан Андрю Фриман плавал в продължение на две години, след като отвел малката си дъщеря. Мехитабел непрекъснато го чакала на „вдовишката площадка“ на „Никвенум“, както била наричана къщата по онова време.

Когато забелязала платната на кораба му, тя отишла на пристанището, за да го посрещне. „Сърцераздирателна гледка“ — споменаваше в писмото си членът на Градския съвет Джонатан Уийкс.

Страдаща, смирената жена коленичи пред него и го помоли да й върне детето. Той й отговори, че дъщеря й никога няма да види порочната си майка. Заповяда на Мехитабел да се махне от дома му. Но на всички им беше ясно колко болна и уморена е тя и я отнесоха там, а през нощта душата й отлетя на небето.

Според слуховете капитан Фриман станал свидетел на смъртта й и последните й думи били: „Андрю, тук ще чакам детето си и тук умирам, жестоко оскърбена, без да съм извършила грях.“

Докато Помили и Адам седяха в „Ред Фезънт“, където си поръчаха шунка с яйца и холандски сос, тя му разказа какво е прочела в последната папка на Фийби.

— Баща ми обичаше този ресторант — отбеляза Адам и се огледа. — Толкова ми е мъчно, че вече го няма. Ето, и на теб щеше да ти помогне сега. Знаеше с най-големи подробности историята на Кейп Код.

— Бог ми е свидетел, че и Фийби Спрейг я е знаела — заяви Помили. — Адам, според теб удобно ли е да се обадим на семейство Спрейг и да ги попитаме дали двете с Хана можем да им отидем на гости, докато ти си при Скот?

Адам се поколеба.

— Понякога Фийби говори налудничави неща.

— Да, но невинаги.

Адам отиде да позвъни и се върна усмихнат.

— Фийби е по-добре. Хенри ви чака.

Още осемнайсет дни, каза си Хенри, докато наблюдаваше как Фийби си играе на „пляс-пляс ръчички“ с Хана, която седеше в скута на Помили. Ужасяваше се от мисълта, че една сутрин ще се събуди и Фийби няма да е до него.

Днес тя вървеше по-нормално. Не влачеше толкова несигурно краката си — походка, станала напоследък съвсем обичайна за нея. Хенри знаеше, че подобрението няма да е за дълго. Моментите на просветление ставаха все по-редки, но, слава богу, вече не я преследваха кошмари. През последните нощи спа доста добре.

— Внучката ми също обича да си играе на „пляс-пляс ръчички“ — обясни Фийби на Хана. — Тя е горе-долу колкото теб.

Лора вече беше навършила петнайсет години. Болният загубва дълготрайната си памет най-накрая, точно така каза лекарят. Хенри беше признателен на съпругата на Адам за изпълнения с разбиране поглед. Какво красиво момиче е Помили, помисли си той. За две седмици косата й беше изсветляла, а кожата й имаше лек загар. Това още повече подчертаваше тъмносините й очи. Имаше приятна усмивка, но днес Хенри забеляза, че изражението й е променено — на лицето й се беше появила тъга, която преди отсъстваше.

После, когато я чу да говори с Фийби, той се зачуди дали проучването на къщата „Помни“ не й е повлияло зле. Защото историята на този дом наистина беше трагична.

Прочетох за смъртта на Мехитабел — рече Помили. — Според мен тя се е предала напълно, след като е разбрала, че Андрю няма да й върне детето.

Фийби искаше да каже нещо. Беше свързано с Мехитабел и с това, което щеше да се случи със съпругата на Адам. Щяха да я вкарат в онова тъмно място, където Андрю Фриман беше оставил Тобаяс Найт да се разложи, и после щяха да я удавят. Ех, ако можеше да го обясни. Ех, ако лицата и гласовете на хората, които щяха да убият съпругата на Адам, не бяха само смътни сенки. Как да я предупреди?

— Вървете си! — извика Фийби и започна да бута Помили и бебето. — Вървете си!

— Като свидетели майката и бащата на Вивиан ще подействат емоционално на съдебните заседатели — каза Адам. Искаше Скот да е подготвен за тази ситуация. — Ще ви опишат като сметкаджия, чиято бивша красива любовница го е посетила през седмицата, преди той да се ожени. Няма да пропуснат да споменат и факта, че след като е убил дъщеря им, е изтръгнал пръстена от ръката й като последно доказателство за алчността си.

Личеше си, че Скот Коуви е напрегнат от предстоящото следствие. Двамата седяха един срещу друг, а Адам беше разтворил бележника със записките си.

— Не мога да направя нищо друго, освен да кажа истината — тихо заяви Скот.

— От значение е начинът, по който ще я кажете. Ще трябва да убедите съдията, че бурята е застрашавала вашия живот не по-малко от нейния. Разполагам със свидетел, който едва не е загубил внука си, след като лодката им била залята от вълните. Хванал детето за крака, когато се премятало през парапета.

— Щяха ли да го обвинят в убийство, ако не беше успял да го спаси? — с горчивина попита Скот.

— Точно тази мисъл бихме искали да провокираме в съзнанието на съдията.

След час, когато си тръгваше, Адам заяви:

— Никой не е в състояние да предскаже изхода на следствието. Но смятам, че имаме шанс. Просто не забравяйте, че не бива да губите самообладание и да критикувате родителите на Вивиан. Приемете едно нещо — те са опечалените родители, а вие сте опечаленият съпруг. Непрекъснато си повтаряйте, че сте съпруг, докато те се опитват да ви изкарат убиец, който се е възползвал от възможността да се сдобие с богатството на дъщеря им.

Адам се изненада, когато видя, че Помили и Хана го чакат в колата.

— Боя се, че разстроих Фийби — каза му Помили. — Не биваше да споменавам името на Мехитабел. Кой знае защо, това я раздразни ужасно.

— По принцип за тези пристъпи не съществува обяснение — отвърна Адам.

— Не знам. Моите се отключват от определени стимули, нали?

— Не е същото.

„Мами, мами!“ Толкова весел звук. Нощта, когато й се стори, че чу Боби да я вика. Дали не беше сънувала гласа му, така както звучеше в Пет Хамптън? Дали беше щастлив спомен или халюцинация?

— Кога ще ходиш в Ню Йорк? — попита тя.

— Ще трябва да изслушаме решението на съдията или утре късно следобед, или във вторник сутринта. Възнамерявам да остана от понеделник вечер до четвъртък сутрин. Но ти се заклевам, че с това приключвам работата си за месеца, мила.

— Искам да донесеш онази касета с Боби в Ист Хамптън.

— Казах ти, че ще я донеса, скъпа.

Докато потегляше, Адам се чудеше защо Помили толкова настоява да види записа.