Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Спър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cathouse Kitten, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
vens (2010)
Допълнителна корекция
ganinka (2011)
Форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Дърк Флетчър. Момичето от публичния дом

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

Редактор: Елена Матева

Коректор: Юлия Бързакова

ISBN: 954-17-0060-8

История

  1. — Добавяне

Глава първа

След Андрю Джонсън, за президент на Съединените американски щати е избран Юлиъс С. Грант. Държавният секретар Уилям Х. Сеуърд все още е обект на присмех заради това, че преди една година е купил от Русия срещу седем милиона долара „заслужаващата“ си Аляска. Този факт е известен като „лудостта“ на Сеуърд. Гражданската война е приключила преди четири години, но антагонизмът между Севера и Юга все още не е премахнат. Тайната американска служба е създадена през 1865 г. с декрет на Конгреса и Уилям П. Уд е избран за неин пръв шеф. През 1861 г. е завършило прекарването на телеграфа от едното до другото крайбрежие, а трансконтиненталната железопътна линия е изградена до Промонтъри, Юта. Сега великата нова нация наистина е свързана от изток до запад.

Август 1869, близо до Абилийн, Канзас

Залагането с монети, не по-малки от пет цента, бе просто игра на карти — безобиден начин да се убие времето през дългия път с влак от Сейнт Луис на запад до източната част на Обединената тихоокеанска железопътна линия „Пенипокер“. Никой не можеше да изгуби много. Играеха вече четири часа. Бе станало пладне. Двама от играчите дръпнаха столовете си и напуснаха малката маса. Вагонът вече бе силно задимен, когато на празното място срещу Спър Маккой се тупнаха „нови пари“. Той погледна нагоре, като присвиваше очи от дима на собствената си пура. Онова, което видя, го накара моментално да изгаси дългата си пура и да скочи на крака.

— Мис, извинете ме. Не разбрах, че вие сте тук. Искам да кажа, не знаех, че сте жена, искам да кажа… Моите извинения!

Тя беше великолепна: пшениченорусата й коса падаше свободно върху раменете, а бретонът бе равно подстриган над топлите зелени очи. Беше с фут по-ниска от Спър, а това, което можеше да се види от тялото й, бе интригуващо. Късото й кафяво сако се разтваряше отпред и разкриваше бяла блуза, плътно закопчана до брадичката, но съблазнително изпъната от закръгления й бюст. Веещата се кафява пола, в тон с останалото облекло, опираше в пода.

Жената му се усмихна. Лицето й беше предизвикателно и красиво, с луничав нос и изящни устни, леко начервени.

— Приемам извиненията ви, сър — каза тя и повдигна изкусно извитите си вежди. — Искрено се надявам, че можете да прегъвате краката си. Би било ужасно да играете покер и да стоите през цялото време прав.

Спър се засмя с плътния си баритон и седна обратно на стола. Беше облечен в „работните“ си дрехи: кафяв костюм, бяла риза с права колосана яка, карирана жилетка, кафява вратовръзка и ботуши, скрити от кафявите панталони.

Той погледна към другия мъж на масата — нисък, закръглен търговски агент от Сейнт Луис.

— Мисля, че имаме нов играч. Надявам се, няма да възразите.

Търговският агент изпуфтя, стана, прибра в джоба купчината с монети от по пет и десет цента, струпана пред него, и избърса запотеното си чело.

— Не възразявам, но правилата на нашата компания не допускат да се играе покер с жена — погледна я за миг. — Никакви изключения, мадам — заяви той и се отдалечи, като остави след себе си тежката миризма на нечисто тяло.

— Не „мадам“, а „мис“. Но аз не се обиждам — жената се обърна отново към Спър. — Е, последно: ще играем ли на карти или не?

Той се захили, устните му се разтвориха и откриха белите зъби.

— Управителите на железницата ни предупредиха, че във влака има играчи-измамници. Носите ли си собствено тесте?

Тя се засмя и Спър хареса гласа й.

— Боя се, че не. Пътувам за Абилийн и тъй като сте най-привлекателният мъж във влака, реших да се запозная с вас — и тя му подаде ръка. — Казвам се Аби Нюленд, от Чикаго.

Той пое нежно пръстите й. Долови за миг аромата на парфюма й — леко ухание на диви цветя.

— Мис Нюленд, щастлив съм да се запозная с вас. Името ми е Спър Маккой и съм от Сейнт Луис — той неохотно пусна ръката й. Бе впечатлен от начина, по който тя отговори на погледа му — точно толкова открит и изпитателен, колкото и неговият. Това бе твърде необичайно поведение за жена тук, а и в целия Изток. — Покер? Добре, можем да поиграем, ако искате. Но сме само на час от Абилийн. Може би е по-добре да си поговорим.

Влакът изсвири продължително и черен дим затули прозореца.

Тя кимна в знак на съгласие. Преместиха се на местата до прозореца и докато разговаряха, наблюдаваха равните поля на Канзас, през които минаваха. Спър си почиваше, доволен от себе си. Закачките с красиви жени винаги му действаха освежително. Бе забравил работата си и факта, че е агент от Американските тайни служби, който отиваше в Абилийн с опасна мисия.

Момичето беше младо, красиво и забавно. Замисли се за няколкото приятни начина, по които можеше да прекара последните часове от пътуването. Генерал Холък от Вашингтон не би му отказал една кратка почивка. Спър често си мислеше, че генералът забравя нарежданията си само секунда, след като ги е издал. Погледна отново към очарователното момиче, но сдържа усмивката си.

Докато влакът пристигна в Абилийн, той вече знаеше, че тя отива в града с намерението да открие ресторант, в който да се предлага качествена храна. Идеята беше абсолютно нова за Абилийн. Вместо бързите закуски при обичайното петминутно спиране, за да хапнат набързо, пътниците щяха да се наслаждават на вкусни ястия, сервирани изискано.

Изглеждаше заинтригувана от името му.

— Никога не съм познавала някой, който да се казва Спър. Не са ли те кръстили така, защото често яздиш и носиш шпори? Истински каубой ли си?

— Яздя, но не съм истински каубой. Работата им е прекалено тежка, опасна и мръсна. Освен това мразя кравите. Казах ли ти, че също пътувам за Абилийн?

Лицето й светна. Тя се протегна и докосна ръката му с интимен жест, който го изненада.

— Толкова се радвам, че… — тя сведе поглед, сякаш се двоумеше дали да продължи, или не, след което отново забърбори: — Ще ме помислиш ли за нахална, ако ти кажа, че ще бъда истински щастлива да отида на вечеря довечера, стига да има кой да ме покани? Пътуването бе така уморително, че двете неща, за които бленувам в момента, са гореща баня и прекрасна вечеря.

— Ни най-малко не смятам това за нахално и ще ми бъде приятно да те придружа. Само да ти припомня — това не е Чикаго. Абилийн е все още нов, малък град на животновъди с груби обноски. Преди година и половина той дори не е съществувал. Джоузеф Гитинг Маккой е пристигнал тук и е създал града около железопътната гара. Той е построил и „Дроувърс Котидж хотел“. Ресторантът му е едно от най-добрите места тук. Не, Джо няма никаква връзка с мен, но аз ще отседна в „Дроувърс Котидж“.

Тя се усмихна и той бе възхитен от начина, по който светнаха зелените й очи.

— О, какво странно съвпадение! Аз също смятам да отседна там. Може и да се срещнем.

— Вероятно — Спър протегна ръка и докосна нейната. За миг го прониза топло усещане. — Мис Нюленд, ще ми позволиш ли да ти помогна за багажа и да те настаня в хотела?

— Мистър Маккой, какъв мил, приятелски жест! Така се радвам, че няма да се чувствам като чужденец в непозната страна.

След половин час влакът пристигна в Абилийн. Беше горещ, влажен августовски следобед. Пренесоха куфарите си до хотела, а щом се регистрираха, откриха, че стаите им са съседни. Той застана от вътрешната страна на вратата, доволен, че тежкият въздух на Канзас тук не е чак толкова горещ. Тя седеше върху леглото и енергично пружинираше.

— Точно каквото трябва, не е прекалено меко.

Аби стана, протегна се като млада пума и съблече късото кафяво сако, което носеше по време на пътуването. Въздъхна дълбоко и Спър се наслади на ефекта, който вдишването имаше върху семплата бяла блуза. После се приближи към него, като поклащаше леко бедрата си.

— Не съм ти благодарила за помощта при настаняването, а и за всичко останало.

Беше толкова по-ниска от Спър, че трябваше да се повдигне, за да докосне лицето му с жадните си устни. Целуна го съсредоточено. Стегнатото й тяло се притисна силно към неговото. В мига, в който престана да го целува, тя го прегърна силно. Парфюмът й го опияни.

— Шокирах ли те, Маккой? — попита тя кокетно.

Той погледна красивото сексапилно момиче, което държеше в прегръдките си, и се усмихна.

— Не, Аби, въобще не. Всъщност аз също имах нещо такова наум — докосна едната й гърда и започна да я гали нежно.

Аби се засмя.

— О, боже, толкова си бавен!

— Не прекалено бавен, надявам се — каза той и я целуна, мушкайки езика си дълбоко в разтворената й уста.

Ръката му обгърна гърдата й и я притисна още по-силно. Аби въздъхна. Когато целувката свърши, тя разкопча горните копчета на блузата си, като същевременно го наблюдаваше. След това набързо разкопча останалите и я свали. Докато се събличаше, търсеше одобрителния му поглед.

Застана пред него гола до кръста.

— Ти си прекрасна! — не се сдържа Спър. Тя наистина бе прекрасна. Върху съвършените й гърди изпъкваха розовите зърна с размерите на напръстник, обграден от ореоли в тъмночервено. — Чудесна, великолепна! — възкликна отново Спър и дишането му се учести.

— Целуни ги! Цял ден чакам да ме погледнеш, да ме докоснеш, да ме целунеш.

Той се усмихна нежно, взе я на ръце и я занесе до леглото. Аби изписка, щом се намери върху пружината, след което седна и приглади завивката.

— Толкова си висок и красив, Маккой. Не мога да устоявам на червенокоси мъже. Приятно ми е мустаците ти да ме гъделичкат, когато се целуваме — тя се изтегна прелъстително върху възглавниците, съзерцавайки го през гъстите си прекрасни мигли.

Спър седна до нея. Тялото му тръпнеше, бушуваше, желаеше я. Нещо обаче го възпираше. Всичко бе някак прекалено лесно. Защо ли го правеше? Беше твърде млада и красива, за да се отдава на всеки срещнат мъж. Каква ли клопка беше това?

Езикът й си играеше с ухото му, гъделичкаше го, спускаше се навътре и буквално го влудяваше. Тя се приближи още по-плътно, като притисна нежните си гърди в неговите. Той мълчаливо наблюдаваше как разкопчава жилетката, после ризата му. Пръстите й галеха къдравата му коса. После обхвана с ръце главата му и я притегли към привлекателните си гърди.

Спър въздъхна и се предаде. Наведе се и опита с наслада най-близкото розово връхче, гладко като коприна и пулсиращо от мигновеното й желание. Докосването му накара цялото й тяло да затрепти.

Бавно, внимателно, той миропомазваше всяко от люлеещите се полукълба, целуваше и хапеше зърната, предизвиквайки въздишки на удовлетворение от нейна страна. Ръцете й уловиха неговите и ги прокараха към кръста й. Той смъкна надолу дългата пола заедно с четирите фусти. Секунда по-късно тя се наведе и започна да смъква луксозното си бельо. Метна го настрани и коленичи съвсем гола до Спър. Върху лицето й не бе изписана и следа от колебание.

— Мистър Маккой, мисля, че е време да свалим и част от твоите дрехи.

Само след минути те лежаха голи един до друг на леглото. Аби се кикотеше и притискаше отгоре му, взирайки се в кремъчно зелените му очи.

— Защо го правиш? — попита той.

— Желая те — отговори тя и го целуна. Езикът й изпълни устата му. Това накара кръвта му да закипи. Аби се отдръпна и се ухили, доволна от въздействието, което имаше върху него. — Просто искам да се любим, а обикновено получавам онова, което искам. Зная как да накарам мъжете да ми го дадат.

Спър се подсмихна.

— Обзалагам се, че и сега ще го получиш.

Той я придърпа по-нагоре, така че да може да обгърне с ръце всяка една от гърдите й.

Все още не бе напълно сигурен, че постъпва правилно, но не можеше да си обясни защо го прави.

Беше в Абилийн по работа: да разследва случай, с който местните власти не искаха или не можеха да се справят. Престъпленията в щата се увеличаваха и Американската секретна служба беше повикана да разследва някои от случаите. Той идваше от базата за тайни агенти в Сейнт Луис. Пристигането му тук нямаше нищо общо с тази елегантна жена.

Спър се повдигна, захапа едно от люлеещите се кълба и въздъхна от удоволствие.

Тя прилепи влажните си слабини към него и той почувства дразненето с набъбналия си член. Усети пареща възбуда на върха.

Аби се повдигна така, че да вижда лицето му ясно, и го загледа. Зелените й очи сега бяха по-тъмни.

— Ядосан си ми, сладурче. Притеснен си? Недей да се тревожиш — аз съм само това, което виждаш. Влюбих се в теб от мига, в който те видях, и започнах да умувам как да привлека вниманието ти. Накрая се отказах и реших просто да те прелъстя — тя се засмя и отново тикна гърдата си в устата му. — Да! Да! Чудесно е да ме захапваш, кара ме да полудея. Искам те… Повярвай ми, аз наистина съм тук, за да проуча какви са шансовете за откриване на ресторант. Но в момента всичко, което искам, е да правя необуздана, фантастична любов с теб. И ако не побързаш да ми засвидетелстваш поне малко заинтересованост, ще експлодирам.

Лицето й изразяваше раздразнение, едва сдържан гняв. На Спър му стана забавно. Явно видът й отговаряше на това, което тя всъщност бе — просто жена, интересуваща се от секс точно толкова, колкото и повечето мъже. Жена, каквато рядко бе срещал при многобройните си пътувания.

Едната й гърда се отмести, другата изпълни устата му, докато Аби мъркаше нежно върху него. Спър вече не можеше да се сдържа и много скоро се озова там, където нямаше грешно или правилно, нямаше усещане за опасност или необходимост от предпазливост, а действаше само сляпата сила на страстта, увеличаващото се, непреодолимо желание да я има, да усети чудесното й тяло по всякакъв начин.

Тя остана върху него, смъкна се леко надолу и се намести. Щом издутият му член проникна в нея, тя нададе победоносен писък. Естественият й вик на удоволствие раздвои съзнанието му, но беше прекалено късно да го анализира. Тя се притискаше в него с постоянен ритъм, който предизвикваше напрегнати усещания на удоволствие и болка в слабините му. След това тялото й премина към ново действие — стегнатите й женствени бедра се тласкаха напред в разтърсваща последователност, придружена с усилване на вътрешния натиск, така че той успяваше да регулира страстта й.

Ръцете му обхванаха полюшващите й се гърди. Очите й бяха затворени, а върху изваяните черти на лицето й грееше усмивка. Дишането й се ускори — едно възторжено, разгорещено пъшкане. Сладки капчици избиха по челото й.

— Фантастично! Толкова е хубаво! Не мога да говоря…

Очите й се разтвориха широко, тя изстена, тласъците на бедрата й зачестиха и преминаха в равномерни силни удари. После тя изписка и извърна глава, за да слее устните си с неговите, след което най-неочаквано прекъсна целувката.

— О, боже! О, боже! — стенеше тя. — Сигурна съм, че ще умра. Никога преди не е било толкова съвършено, толкова силно и прекрасно. Чудесно е, дяволски хубаво…

Тя потръпна и, докато тялото й се извиваше в неистова полуда, лицето й сменяше израженията на задоволство и болка. Цялата бе разтърсена от вълните на върховния екстаз. Когато отмина и последният свиващ тласък, тя се опъна блажено до Спър. Все още дишаше ускорено, сякаш не й достигаше въздух.

Остана така около пет минути, докато усети как Спър отново вкара твърдия си член в нея. Движеше се ритмично и й доставяше най-дивото сексуално усещане, което някога бе изпитвала.

— О, миличко, съвсем те забравих! Но сега е твой ред. Сега ще се насоча изцяло към теб и ще ти помогна да го направиш така, че никога да не забравиш този миг.

Внимателно, без да се отделят един от друг, те се обърнаха. Тя вдигна краката си върху раменете му и се усмихна.

— Ей, красавецо! Вече знаеш колко хубаво може да бъде. А имам идея как може да стане още, още по-добре.

И той го направи… Хотелът сякаш се разпръсна на милион букови и чамови трески. Мина доста време, преди да разберат, че се намират в леглото й.

Останаха прегърнати десетина минути. Най-накрая тя се размърда. Спър погледна с едното си око — тя го съзерцаваше.

— Хубаво, Спър Маккой, ужасно хубаво. Чувствам се страхотно. Ей, бях те поканила на вечеря. Мислиш ли, че все още сме гладни?

— Да — каза той.

 

 

Половин час по-късно двамата седяха на една маса до стената в ресторанта на „Дроувърс Котидж хотел“. Масата бе постлана с бяла ленена покривка, върху която бяха подредени прибори от чисто сребро и кристални чаши с оловна нишка. Една вечеря тук струваше колкото цяла седмица хранене в кафенето на ъгъла.

Докато Аби четеше менюто, Спър я наблюдаваше. Тя избра порция печено месо и той си поръча същото. Виното не беше от най-добрите, които бе пил досега, но все пак бе прилично допълнение към яденето.

Аби беше облечена в официална светлосиня копринена рокля с дълги ръкави без деколте и сако, което подчертаваше прекрасната й фигура. Спър се почувства щастлив. Вече не можеше да си представи, че ще я подели с някой друг.

— Но ти не ми каза защо всъщност си в Абилийн? — попита тя.

Той дори не се беше замислял за някаква лъжлива история, с която да скрие, че всъщност трябваше да разследва отвличането на цели стада с крави и изчезването на водачите им. Заекна, но бързо се овладя.

— Заради брат ми… — смънка той, докато се чудеше как да продължи. — Брат ми Кен дойде тук преди две години и повече не го видяхме. Никой не знае какво точно се е случило. Беше сериозен и трудолюбив човек. Работеше в тукашната банка. Семейството ни е разтревожено и на мен се падна да дойда тук и да се опитам да го открия. Кен не е човек, който ще забегне, без да каже поне на майка си.

— Сигурно е имал сериозна причина. Повечето хора, които бягат, имат причина.

Той кимна и двамата насочиха вниманието си към месото. Беше приготвено, както Спър го обичаше: крехко, с чубричен сос и гарнитура от праз лук и пресен хрян, от който очите му се насълзяваха. Имаше и салата от зеленчуци, много сварени картофи и сок. Аби не пожела десерт, но Спър си поръча голямо парче ябълков пай и порция твърдо сирене.

— Мистър Маккой, прекарахме един фантастичен следобед. Наистина! — Аби се наведе към него и прошепна: — Но сега имам още една молба — искам да се изкъпя, но няма кой да ми изтрие гърба…

Той се засмя и поклати глава:

— Това е предложение, на което никога досега не съм отказвал, но имам среща във вестник „Часовой“. Там бих могъл да разбера нещо за Кен. Това е най-доброто място, от което мога да започна издирването.

Тя се намуси разочаровано:

— Бих могла да избухна.

— Пред толкова хора?

— Да, и нищо няма да спечеля, нали?

— Точно така. А аз вероятно ще те изпратя — ще те взема на ръце и ще те занеса до стаята ти.

Тя се разсмя.

— Ще бъде забавно! Пред толкова много зрители… — Аби вдигна прекрасно оформените си вежди. — Пък и се къпя всяка вечер. Може би бих могла да подновя предложението си за утре?

Спър се усмихна и я хвана за ръката.

— Ще приема с удоволствие подобно приятно предложение. А и тъкмо ще възстановя силите си дотогава… — той погали ръката й и стана. — А сега имам време, колкото да те изпратя до стаята, преди да отида да говоря с журналиста.