Хърбърт Уелс
Засега (1) (Портрет на една дама)

Предговор-посвещение

Един ден, горе-долу около времето на общата стачка^[1] в Англия, посетих прочутата градина Ла Мортола близо до Вентимилия. Както обикалях това прекрасно място, минах край непозната дамичка, която четеше, седнала в сенчесто кътче. Позата й ми напомня една друга дамичка, която винаги ми е била много скъпа. При четенето тя си водеше бележки на едно листче. Забелязах колко очарователно задълбочена беше в книгата и се запитах какво ли толкова привлича вниманието й. Това не узнах. Не зная коя е била в никога вече не я видях пак. По всяка вероятност е била туристка като мен и съвсем не е подозирала, че е предопределена във въображението ми да стане господарка на цялата красота, от която бе обкръжена. Аз продължих към плажа и седнах там, и както размишлявах за всичко, което ставаше в Англия и в Италия, и по целия свят, този трайно запомнил се образ се смеси с мислите ми, образува нещо като рамка за тези мои мисли и изведнъж историята изпъкна във въображението ми почти в същия вид, в който я предавам тука. Тя неочаквано се превърна в кръв и плът. Голяма част от нея е била доста време в ума ми, без да добие форма и без да се роди. И после внезапно оживя. Аз се върнах у дома и започнах да пиша. Градината в тази книга в никой случай не е копие на градината Ла Мортола, която е била само изходна точка, вдъхновила тази плетеница от впечатления, тази картина на един ум и един свят в състояние на очакване. Напразно ще търсите Ждрелото и Каатинга в Ла Мортола. Но какво ли не расте на това чудно късче огряна от слънце земя и този роман, който посвещавам на истинските собственици на градината с благодарност и с известно извинение заради волностите, които съм си позволил по отношение на техния дом, е само скромна и последна рожба на безграничната му плодовитост.