Дара Джой
Усещане за фамилиер (1)

Първа глава

Ма’ан, родна планета на фамилиерите, 5187 м. г.

— Той не може да ме спре да тръгна! — Соша бе толкова разгневена, че можеше да почувства как косата й настръхва на тила. Този знак обикновено беше предупреждение, че предстои голяма битка. — Кой е той, че да ми казва какво да правя?

— Той е кралят на всички фамилиери — Х’риар въздъхна дълбоко, една уморена и измъчена въздишка. Това беше петият път, в който водеше този разговор с дъщерята на брат си.

Понякога момичето можеше да бъде упорито като по-големия си брат Бригър. За съжаление, този случай беше такъв.

Той въздъхна отново, клатейки глава. Х’риар винаги бе смятал Соша за най-сладкото и красиво котенце от семейството, с черната си коса, с привлекателните си проницателни черти на лицето, с веселия си характер и с тези очи — едното аквамаринено, а другото златисто. Обикновено тя бе най-уравновесената от цялото семейство. С изключение на случаите, когато козината й бе погалена неправилно. Тогава трябваше да се внимава!

— Да, Соша, той може да те спре — повтори Х’риар за единадесети път.

Фамилиерката започна да крачи. Друг лош знак.

— Той е неразумен! Аз ще се справя отлично!

— Тадж Джайън не е съгласен — наскоро техният крал бе извикал всички фамилиери обратно на Ма’ан, и бе забранил всякакви пътувания извън планетата. Дори тези към Авиара бяха сведени до минимум.

Разбира се, той правеше това за тяхната безопасност. Карпон, деспотичният владетел на Ганакри, беше обявил война на фамилиерите. Преследваше ги систематично и ги поробваше.

За съжаление, те бяха считани за най-красивия и чувствен вид — затова ги продаваха на много висока цена в търговския сектор. Причината за това бяха необикновените им умения да доставят удоволствие.

Х’риар знаеше, че дарбата на хората от неговия вид да се преобразява ги правеше безкрайно очарователни за другите, защото фамилиерите съществуваха в две форми — тази на човек и на котка.

Но с тази вродена способност идваше и жизненоважното чувство за индивидуалност. Неговият народ не приемаше да бъде задържан или контролиран. Това беше дилемата на Х’риар.

Кралят не би приел добре повдигането на тази тема. Все пак тадж Джайън знаеше, че преди всичко трябва да защитава народа си.

В началото Х’риар не бе сигурен в мерките за безопасност, които Джайън бе решил да предприеме, но като негов съветник — утал, той разбра и се съгласи с него.

Соша изглежда не го приемаше по същия начин. Като жена със силна воля, навлизаща в разцвета си, тя имаше други идеи. Да бъдеш роднина на краля понякога беше предимство. Соша имаше погрешното впечатление, че заповедта на тадж Джайън не се отнася за нея.

Х’риар, като всеки мъж в семейството, винаги е бил очарован от неустоимия й маниер на измъкване. Фактът, че тя бе най-младата жена в семейството само прибавяше обаяние към равновесието. С други думи, тя бе свикнала да постига своето.

Х’риар направи още един опит да я накара да разбере.

— Той не е неразумен, Соша, опитва се да защитава нашия народ.

— Мислиш ли, че някой ще го направи по-добре от мен? Мога да се грижа за себе си, уверявам те — ноздрите й се разшириха прелестно, показвайки котешкият й темперамент.

Х’риар опита да потисне усмивката си. Тя беше млада и неопитна в порядките на другите светове. Перченето й идваше от младостта. Но не бе нужно да й казва това.

Успокояването със сигурност беше най-добрата тактика при една разгневена фамилиерка. Освен ако нямате намерение да я дразните — което винаги беше интересно при подходящи обстоятелства. Той се усмихна нежно при спомена за един такъв случай с неговата съпруга…

Гневният вик на Соша го върна обратно в настоящето.

— Аз съм пълнолетна! Сега ми е времето да пътувам и да търся приключения, Х’риар. Цял живот чакам това! Това е прекалено!

В интерес на истината, тя не бе единствената, в такова настроение. Много от младите хора бяха притиснати от ограниченията, които тадж Джайън бе принуден да им наложи. Въпреки, че хората разбираха мотивите му и ги приемаха, затварянето на тайния Тунел на Ма’ан бе изпитание за всички.

Те бяха същества, които живееха за приключенията. Никой фамилиер не можеше да стои затворен в клетка — дори тя да е цяла планета. В действителност, фактът, че нещо им е забранено ги караше да го искат още повече. Това бе същността на всяка котка.

Х’риар призна пред себе си, че те често бяха вбесяващи, но все пак приятни същества.

— Искрено съжалявам, че навлизането ти в зряла възраст трябваше да бъде така ограничено. Да, ти няма да имаш възможност да преживееш всичко, както другите в миналото, но по света има много неща, които не разбираш. Ужасни неща. Твоята безопасност е твърде важна за нас. Моля те, разбери.

Сега беше ред на Соша да въздъхне.

— А аз те моля, ти да се опиташ да ме разбереш, Х’риар. Това не е просто каприз на пълнолетието. През целия си живот съм мечтала да изследвам други светове. Други хора. Искам да видя как живеят те. Как мислят. Знам, че е необичайно за една жена да иска да пътешества толкова далеч, но аз не се страхувам да се възползвам от възможността да опитам нови неща. Искам да мога да решавам сама!

Х’риар потърка челото си. Как би могъл да я убеди? Тя нямаше да може да разбере дълбините на жестокостта, която можеше да срещне. На Ма’ан тя познаваше само обич и състрадание. Мъжете фамилиери бяха много покровителствено настроени към своите приятели и семейства. И имаше защо. Вселената бе изключително опасно място за тях.

— Повечето от тези хора, които искаш да срещнеш, не мислят като нас, те не споделят нашите вярвания или отговорностите към тях. Знаеш ли, че в далечните страни има хора, които преживяват единствено от търговията с пленници? Фамилиерите са високо ценени от тях.

Соша пребледня, но удържа позицията си.

— Чувала съм за това, Х’риар. Но те търсят мъже. Аз няма да съм в опасност.

— Търсят мъже, защото не могат да срещнат някоя от нашите жени. Би ли рискувала да бъдеш заловена и продадена като някое парче плат? Да бъдеш принуждавана да правиш неща толкова ужасни, че дори не можеш да си представиш?

Соша преглътна. Подобна съдба не изглеждаше особено привлекателна. И все пак, тя не можеше да се откаже от мечтата си.

— Това няма да се случи с мен. И щом нашите мъже са готови да поемат такъв риск за приключение, тогава трябва да ми бъде позволено да направя същото. Нещо повече, фамилиерите рядко са били отвличани, защото имат способността да се изплъзват, нали?

— Това се промени. А ти добре знаеш, че мъжът фамилиер е роден хищник, Соша. Той има способност да се защитава, която ти нямаш.

Това я накара да млъкне временно. Макар и жените да имаха нещо хищническо в себе си, те не бяха като мъжете в това отношение. Един притиснат в ъгъла мъж не бе гледка за изпускане. И ако бе в добро настроение, той щеше да остане на място и да се бори, без значение колко врагове имаше насреща си. Все пак, жените често можеха да надхитрят враговете си. Тя нямаше да се откаже от мечтата на живота си.

— Това, което казваш може да е вярно, Х’риар, но аз имам различни способности, които в някои области са по-силни дори и от тези на мъжете.

Ние мъжете ли не знаем! Х’риар не можеше да реши дали да се усмихне на очарователното момиче или да се намръщи на упоритостта й.

— Независимо от това, моя малка Соша, разговорът ни е безсмислен. Твоят брат никога няма да се съгласи с това, а тадж Джайън запечата Тунела. Той заповяда всички да останат на планетата. Ти няма да отидеш никъде, докато ситуацията на Ганакри се изясни и техния водач Карпон заплати за престъпленията си срещу нас.

— Но това може да отнеме години! — извика момичето.

— Може. Така ще имаш достатъчно време да се насладиш на родната си земя. Може би дори ще се ожениш?

Устната й се издаде непокорно напред.

— Няма да се оженя, преди да преживея вълнуващо приключение!

— Твърде млада си, за да осъзнаеш, че бракът сам по себе си може да бъде едно приключение — той й намигна. — Трябва да се върна в кралския дом, Соша. Надявам се посещението ми да е успокоило тревогата ти. Сега, когато разбра, че желанието ти за пътешестване е невъзможно, може би ще искаш да дойдеш на гости в двореца за няколко дни? Дженис ще ти е благодарна за компанията, а Джайън няма да попречи на мъжете да те обсипят с подаръци.

Ноздрите на Соша пламнаха леко при безобидното предложение. Пожела приятен ден на Х’риар и му благодари за посещението.

Разговорът беше приключил. Уталът се сбогува бързо.

Соша се отпусна на пода върху най-близката възглавница.

— Х’риар наистина си мисли, че може да ме накара да отстъпя! — изсумтя деликатно тя, докато се изтягаше върху копринената тъкан. „Ела в двореца!“ Какво я интересуваха подаръците от съревноваващи се, перспективни мъже?

Цялото това нещо я отегчаваше. И макар че много харесваше таджа Дженис, не искаше да си губи времето в дома на краля. Имаше да прави проучване — и щеше да го направи! Но как? Тя прехапа устни.

Тъй като Джайън беше запечатал тайния Тунел, единствения друг водеше право към Авиара.

Този Тунел бе охраняван строго и от двете страни. Рицарите на Чарл пазеха входа от страната на Авиара, а клановете редуваха най-добрите си мъже, за да охраняват този на Ма’ан. Никой не преминаваше без официално разрешение. Хмм. За разлика от тайния Тунел, който беше запечатан, другият бе свързан с огромната Зала на Тунелите на Авиара.

Въпреки, че не искаше да ходи на Авиара, може би щеше да успее да се изплъзне, веднъж щом влезеше в Залата и оттам да се придвижи към друг свят?

След като се отдалечи от Авиара, пътуването й щеше да бъде подсигурено. Трябваше само да пресметне допълнителните скокове в Тунелите от тази точка. Разбира се, най-добре би било да прикрие посоката, към която е тръгнала като премине през няколко Тунела, така че да не може да бъде проследена лесно.

Това може и да проработи наистина, разсъди тя.

Но как ще стигне до Авиара без официално разрешение? Може би имаше начин да се премине през портала незабелязано. Тя не знаеше, но щеше да разбере.

Соша изтича до покоите си, бързо взе една торбичка със скъпоценни камъни и един от своите цветни пояси. Натъпка камъните в тайния джоб, скрит в колана й, преди да обвие лентата около кръста си.

След това завъртя зелената си пелерина с качулка над широката си джейтал-рийз роба. Гладката прозрачна материя на дрехата бе увита изкусно около нея тридесет и девет пъти и бе завързана отстрани по традиционния начин. Хладната крили материя падаше на меки гънки около тялото й и се движеше чувствено заедно с нея. Само усещането на копринената тъкан, галеща кожата й, я накара да измърка.

Мъжете фамилиери често прекъсваха това, което вършеха, само за да се насладят на красивата, грациозна гледка на жена, минаваща край тях облечена с джейтал-рийз.

Семплата зелена пелерина не беше толкова екстравагантна като другите, които притежаваше. Натъжи я това, че трябва да я носи в такъв важен момент, но простата линия нямаше да привлече допълнително внимание към нея.

Соша издаде малко, тъжно мяукане. Като повечето фамилиери, тя обичаше да носи красиви неща, обаче скрита под тази пътническа пелерина, лесно можеше да бъде взета за член на търговски керван. Докато не погледнеше някого право в очите. Отличителните за нейната раса двуцветни очи веднага щяха да я издадат — така че трябваше да бъде много внимателна.

Соша подаде глава през вратата, за да се увери, че никой наоколо няма да стане свидетел на бягството й. Очите й се разшириха при вида на един много възрастен мъж, който вървеше нагоре по хълма към семейната къща. Той се облягаше тежко на магьосническия си жезъл.

Яниф!

Какво правеше тук този Чарл? И защо бе избрал точно този момент за посещение? Един мистик от седмо ниво веднага щеше да разбере какво е замислила! Тя присви уши. Какво трябваше да направи…

Задържа дъха си, когато Яниф внезапно се отклони от пътя, който следваше и смени посоката към дома на краля. Соша изпусна една огромна въздишка на облекчение. Сигурно бе дошъл да търси Х’риар и бе осъзнал, че съветникът на краля вече е поел обратно към Джайън.

Сега, когато пътят беше чист, тя бързо напусна къщата, скрита от заобикалящата растителност. Доволна усмивка разтегли устните й.

Нищо не бе толкова вълнуващо както стрелването през вратата, когато някой може да те хване във всеки един момент. Соша не беше сигурна защо се чувства толкова приятно — просто беше така.

С щастлив смях, тя перна няколко листа по клона на един храст, покрай който притича. Като минеше напряко през гъстата зеленина щеше да избегне среща с някой. Фамилиерите обикновено не бяха склонни да се придържат към утъпканите пътища. Особено ако можеше да си навлекат неприятности.

Хората от нейния народ бяха известни с това, че могат да прекарат цели часове, заети със странични забавления. В крайна сметка, кой знае какви интересни неща може да открие човек по време на някое пътуване?

Днес Соша се застави да остане фокусирана върху целта си. Цветята, растящи около лагуната нямаше да отвлекат вниманието й. Днес тя беше ловец!

И порталът в близост до кралския дворец бе набелязаната й жертва. Много скоро нейното ново пътешествие щеше да започне. То я бе призовало.

Зовеше я…