Хорхе Каррера Андраде
Съвременна история

В шест сутринта димът се събужда

и непрекъснато сочи с ръка посоката на вятъра.

Пейките консервират замразения сън на бедняка,

витрините на магазините вземат улицата в плен

и я продават заедно с плодовете, бутилките

и морските миди.

Децата събират хлябове и звезди

на своите траурни плочи за писане,

и автомобилите се носят, не знаейки,

че камъкът на всеки завой чака знак от съдбата.

 

Словесна картечница,

пишещата машинка стреля по невидимия часови — звънеца.

Наковалните раздробяват звънкия сън на подковите,

а шевните машини ускоряват сърцебиенето на неомъжените жени

сред въртящия се прибой на материята.

 

Вечерта откарва голям вързоп от слънцето в трамвая.

 

Безработните гледат небето като кошница с ябълки.

 

Полковете на студа

разпръсват групите на бедняците и скитниците.

 

Продавачът на риба, продавачите на вестници

и човекът, който смила небето със своята латерна,

си подават един на друг ръце в часа за вечеря

в клоаките и под мишниците на мостовете,

където отпадъците изобразяват градина

и консервните кутии изплезват език.

Сенките им растат по-високо от островърхите керемидени покриви

и малко по малко покриват града, пътищата, близките полета,

докато не задушат в гърдите си образа на вселената.