Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Последна корекция
NomaD (2012 г.)
Източник
Литературен клуб

Издание:

Габриела Мистрал

Вода и хляб

 

ИК „Народна култура“ С., 1963.

История

  1. — Добавяне

Говорът й лъха на морета диви,

на незнайни пясъци и водорасли;

моли се на бог без образ и без тежест,

състарена, сякаш скоро ще умира.

Тя градината ни чудотворна стори,

като посади трева и кактус в нея.

На пустинята с диханието диша,

побеляла е от много силна обич,

но не я разказва, ако я разкаже,

ще напомня карта на планета друга.

До осемдесет години ще живее

между нас и същата ще си остане,

ще говори същия език задъхан,

който животинките едни разбират.

И така сред нас във тъмна нощ, когато

мъките й дълги своя връх достигнат,

с участта си за единствено възглаве

ще умре от смърт безмълвна, чужда.

Край
Читателите на „Чужденката“ са прочели и: