Себастиан Саласар Бонди
Саморъчно завещание

Оставям сянката си — игла изострена, която

ранява улицата,

а тъжните й очи пълзят по стените,

по прозорците с решетките и по невъзможната любов зад тях,

по оловното увиснало небе на моя град.

Оставям, завинаги оставям прозрачните си пръсти,

които пробягваха по клавиши, бедра, води и по клепки от мед,

пръсти, по които стихотворенията слизаха върху листа

като девственици с разнищени души.

Оставям яйцевидната си глава, краката си на паяк,

моят костюм, обгорен от предзнаменования,

избелял от високия огън на нощната книга.

Оставям полуразтворепите си крила, машинката,

която като конче галопираше година след година,

търсейки извора на гордостта, в който и смъртта умира.

Оставям няколко бележника, червясали от леност;

няколко пренебрегнати гравюри на света

и едно страдание между ослепителни светкавици,

които почувствувах като мръсен прах между зъбите си.

Приеми всичко това, събери го в скута си трошица по трошица

и с тази оскъдна храна залъжи забравата.