Леда Милева
Хармоника

Устна хармоника купи ми леля.

Свиря с хармоника цяла неделя.

Свиря от сутрин до мръкнало чак,

вечер си лягам с хармоника пак.

 

Слуша ме котката, без да мяучи,

слуша, не лае съседското куче.

Весела песен засвиря ли аз,

всичките кукли ме слушат в захлас.

 

Почна да свиря игриви хорца —

спират пред портата десет деца.

Всички се радват, за всички е ясно —

с устна хармоника свиря прекрасно!

 

Баба едничка ме гледа накриво,

мисли навярно, че свиря фалшиво.

Ту ми се кара, ту страшно се мръщи,

днес ме изгони направо от къщи.

 

Как да преглътна, кажете, това?

Седнах на двора, наведох глава,

после засвирих мелодия жална…

Бабо, ти просто не си музикална!