Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Франциск Асизки[1]

 

На същия събор се явил основателят на ордена на францисканците, прочутият Франциск Асизки. Той молел да се утвърди уставът за неговите манастири. Инокентий III, който обикновено получавал богати дарове от вярващите, удостоявани с честта да целунат папския пантоф, този път направил изключение: той не само че не поискал нищо от Франциск, но дори сам му дал пари. На папата, разбира се, нищо не му струвало да направи малка жертва за жалкия идиот, който е безумните си халюцинации и пророчества въздействал невероятно силно върху въображението на невежите и суеверни хора.

Биографията на Франциск е съвсем легендарна. Днес дори една от неговите измислици щеше да бъде достатъчна, за да приберат този герой в лудницата. Например Франциск уж разбирал езика на животните и най-сериозно разговарял с тях. В пристъп на екзалтация Франциск треперел като трескав, а краката му играели неудържимо. Речите му издавали пълна несвързаност на мисълта — впрочем по онова време несвързаността и безсмислеността на думите се смятали за вдъхновение свише.

Франциск бил истинско съкровище за църквата: неговата способност да докарва вярващите до състояние на екстаз му спечелила благосклонността на папата, който отлично знаел как да използва този смахнат, спечелил си сред народа славата на божи избраник.

Франциск Асизки се ползвал освен това с името на светец, който се отличавал с необикновено целомъдрие. Трудно ни е да съдим доколко е заслужавал тази репутация. Един летописец разказва, че „в стремежа си да победи демона на плътта и да предпази от пожара на страстите бялата риза на своето целомъдрие“ Франциск през зимата просичал леда и се потапял в реката. Но и ледената вода, изглежда, малко му е помагала, защото, по думите на същия летописец, „когато Франциск веднъж изпитал силно изкушение пред вида на едно хубаво момиче, дошло да получи от него благословия, той съблякъл дрехите си (в присъствието на момичето!), бичувал се до кръв с камшик и изтичал на двора, където започнал да се търкаля в снега и да крещи, че светият дух е влязъл в него. Скоро всички видели седемте огромни снежни топки, които той направил и обагрил със собствената си кръв. В същото време душата на Франциск му казвала: най-големият и най-хубавият снежен човек е твоята жена, следващите четири са любовниците ти, а последните два — слугините. Побързай да ги занесеш до огнището си, защото те умират от студ.“

Заключението на летописеца е направо безподобно: „Снежните човеци се стопили, а душата на Франциск му заявила следното: О, тяло мое, поучи се от този урок и виж как трябва да се изпаряват и стапят всички радости на плътта пред лицето на духа.“

За съжаление летописецът не казва какъв глас е имала душата на Франциск и на какъв език е разговаряла с него.

Анекдотът е толкова глупав, колкото и всички останали анекдоти от житията на светците. Ако това е бил действителен факт, той е само още едно доказателство за безумието на Франциск, друго по този въпрос не може да се каже.

В действителност на младини основателят на францисканския орден бил развратен гуляйджия, който не пропускал жена. Един прекрасен ден той се превърнал в религиозен фанатик. Значи ли това, че той се е укротил? В никакъв случай! Страстите му само си избрали нов обект и той се заел с настървението на новопосветен да практикува нравите на Содом. Ето един характерен епизод, който сме заимствали от Агрипа д’Обиние[2]:

Ако някой епископ или кардинал се влюби в паж, той не бива да се смята за грешник, дори напротив, може да се надява, че някога ще го канонизират, защото следва примера на свети Франциск Асизки, който наричал плътските си сношения с брат Мацей свята любов. Този сластолюбив монах разказва, че в него пламнал изгарящ огън, щом видял младия послушник Мацей. Веднъж, по време на богослужение, когато момъкът прислужвал в черквата, той възкликнал: „О, Мацей, отдай се по-добре на мен, отколкото на бога.“

„И ние — казва по-нататък свети Франциск — тозчас угасихме нашия пламък с целувки в подножието на олтара.“

Ето как разбирал целомъдрието този достоен мъж. Това не му попречило да стане светец. В наши дни неговите благочестиви подражатели имат друга съдба: те попадат в ръцете на полицията.

На същия събор била изработена обширна инструкция за предстоящия кръстоносен поход. Определени били дори сборните места на отделните отряди и папата обещал да отиде и лично да ги благослови. Но не му било писано да доживее този ден: той починал внезапно — погубило го неговото чревоугодие.

Бележки

[1] Франциск Асизки — канонизиран основател на просяшкия монашески орден на францисканците (или миноритите — по-малките братя), на неговия женски клон — ордена на кларисинките, и на трети един орден — на терциариите (1182–1226 г.). Под влияние на валденсите се отказал от имота си и проповядвал бедност и покаяние, изисквал от привържениците си да се издържат със собствен труд. Инокентий III взел ордена под свое покровителство и утвърдил неговия устав (1209 г.). Още в средата на XIII в. орденът станал извънредно богата организация и помощник на папството.

[2] Агрипа д’Обиние — виден деец на хугенотската партия (1552–1630 г.), известен писател, автор на мемоари и на „Всеобща история“.