Лайза Хел
Пръстен с диаманти (1)

I

Беше осем сутринта. Триша хлопна вратата след Бари и се втурна към телефона. Припряно набра номера на Черил и когато приятелката й се обади, извика възбудено:

— Познай какво се случи вчера!

В слушалката се чу как Черил шумно се прозя. По време на снощните си похождения из Сохо вероятно се бе понаквасила доста. Гласът й излизаше със стържене от гърлото:

— И какво толкова се е случило? Да не би да си срещнала новия ни президент?

Триша се разсмя.

— Никога не си била особено остроумна сутрин — каза добродушно. — Бари и аз се сгодихме!

— Честито тогава. То какво ли друго можеше да се очаква от вас двамата, гълъбчета. Е, и? Какво ти подари той за годежа?

— Това ли те интересува най-много от всичко? — възмути се престорено Триша и в същото време се любуваше на великолепния брилянтен пръстен, проблясващ на безименния й пръст. — Хайде отгатни!

— Ааа, стига с тая глупава игра на гатанки! — оплака се Черил. — Не съм настроена посред нощ да си блъскам главата с твоите щуротии — помълча малко и подозрително попита: — Да не би някой замък във Франция?

— Замък във Франция ли? Защо да ми подарява замък?

Наистина, странни предположения изказваше рано сутрин най-добрата й приятелка. Отдавна беше й свикнала, но би предпочела днес Черил да е в по-добро настроение, за да може да сподели с нея голямата си радост.

Виж, вечер Черил беше съвсем друго нещо. Пращеше от здраве и жизненост, буквално преливаше от енергия в търсене на всевъзможни удоволствия. Въртеше мъжете на малкото си пръстче. Беше склонна към напълняване, но никак не се смущаваше от този факт. Ако ще всички жени в Ню Йорк да заприличаха на мършави скелети, тя нямаше да се развълнува от това. Знаеше какво харесват мъжете — хубавичък закръглен бюст и съответния предизвикателно полюляващ се задник. Досегашният й успех сред мъжката половина на човечеството неоспоримо потвърждаваше правилността на житейската й философия. След нея тичаха тълпи обожатели.

— Хайде, изплюй камъчето! — изръмжа тя с вече разбудено любопитство. Все пак един годежен подарък не беше шега работа, особено от мъж като Бари Силвърстоун!

— Бари ми подари пръстен! Най-големият и най-хубавият, който можеш да си представиш! С огромен диамант…

— Аха, значи е диамантът „Кулинан“^[1]!

— Само знаеш да се подиграваш, но почакай да го видиш!

— Кого да видя?

— Пръстена, естествено! Бари би трябвало да ти е познат вече.

И още как! Както всички останали приятелки на Триша, Черил също завиждаше страхотно на връзката им с Бари. Той беше един от най-бляскавите кандидати за женитба в Манхатън, мечта за всяко младо момиче. Освен че беше приказно богат — нещо, което за повечето от жените беше напълно достатъчно основание да го обичат до полуда, Бари изглеждаше фантастично, беше умен, интелигентен, духовит и извънредно жизнерадостен. И обожаваше Триша.

— Пръстенът — мечтателно заговори приятелката й — има в средата един диамант — толкова голям и хубав, какъвто никога не си виждала! Излъчва една такава синкава светлина, като сиянието на полярната нощ…

— Хей, хей, я поспри малко! Не съм била нито на Северния, нито на Южния полюс. Не знам как изглежда полярната нощ.

— Нямаш ли малко фантазия?! Просто си я представи!

— Рано сутрин фантазията ми работи като на теле в железница.

— Господи, душичке! Ти наистина си ми много тъпичка! С две думи — пръстенът струва поне десет хиляди долара!

— И, разбира се, е купен от „Тифани“^[2].

— Не, не е от „Тифани“. Той е фамилна собственост, предава се от поколение на поколение. Бари накара да го преработят заради мен, защото знае, че не обичам жълтото злато. То стои толкова просташки! Виж, бялото е много по-изискано, не мислиш ли?

— Ами да, и е много по-скъпо от жълтото. Хубаво си се изучила, моето момиче!

— Черил, това е подло от твоя страна! Знаеш, че не съм някоя рафинирана мошеничка, а що се отнася до вкусовете ми… — тя се заслуша в приближаващите се шумове и отметна кичура светли къдрици над челото си. — Чувам, че Бари се връща. Той беше долу в гаража, за да приготви колата. След малко ще го откарам на летището, заминава по работа в Лос Анджелес.

— Защо не отидеш с него? Имаш достатъчно свободно време.

Да, Триша имаше дори предостатъчно свободно време. Още преди няколко месеца, когато се запозна с Бари и се премести в неговия апартамент на Сентръл Парк, беше напуснала работата си като фотомодел, макар че агенциите я засипваха с предложения. Все още по титулните страници на много списания можеше да се види нейното изтънчено, благородно лице с малко косо разположени искрящи, зелени очи, високи скули и плътни чувствени устни. Но Бари още в началото на връзката им най-категорично бе настоял да сложи край на кариерата си, защото не можеше да понесе мисълта, че Триша трябва да се остави да бъде снимана от фотографите във всички възможни пози. Влюбена до уши в него, тя без колебание зачеркна професията си, многообещаващото бляскаво бъдеще, за което той й беше повече от благодарен.

— Да, време имам, но аз не понасям Лос Анджелес. Толкова е голям, скучен и бездушен. Освен това Бари няма да има време за мен, графикът му изцяло е запълнен с делови срещи и заседания. А и майка му…

— Какво, майка му живее в Ел Ей? — прекъсна я Черил.

— Всичките му роднини живеят в Калифорния, а ти знаеш отношението ми по този въпрос…

— Колкото по-далече, толкова по-добре — довърши мисълта й приятелката й.

— Точно така! Ако беше Рим, Лондон или Ница, тогава…

В спалнята влезе един висок мъж на средна възраст. Тъмните коси падаха на челото му чак до очите и той с нервно движение отмяташе от време на време глава назад.

Триша нежно му се усмихна, сложи ръка пред слушалката и прошепна:

— Черил е! Трябваше да й се обадя! Пръстенът… нали разбираш?

Бари пристъпи близо до нея и любвеобилно я прегърна през талията. Обичаше тялото й — всъщност обичаше всичко в нея.

— Черил? — гласът на девойката неусетно се бе повишил. — Трябва да свършваме. Ще ти се обадя по-късно. Бари и аз имаме да опаковаме куфари.

Тя положи слушалката на вилката, а Бари многозначително се усмихна.

— Да опаковаме куфари, значи! Така ли му казват сега? — и с недвусмислено изражение я увлече със себе си към леглото. — Ела, нека отпразнуваме раздялата! Няма да те виждам цели две седмици!

— Но, Бари, та нали цяла нощ това правихме! Самолетът ти е след два часа. Ще закъснееш!

Той вдигна умолително към нея сивите си очи:

— Скъпа!

Не беше нужно да казва нищо повече. Както винаги в подобни случаи, Триша веднага се почувства обезоръжена от настойчивостта в гласа му. Пристъпи по-близо до широкото легло, коприненият й халат се разтвори и откри два съвършени крака, които просто приканваха да бъдат погалени. Бари сключи ръце около тесните й хълбоци, коленичи и долепи глава до плоския корем. Със затворени очи вдъхваше аромата на свежата й кожа, опиянен от красотата и изяществото на това тяло, което така щедро му се предлагаше. Желанието караше кръвта му да кипи като младо вино, но въпреки това той си наложи да остане неподвижен. Не искаше да бърза, копнееше да се наслади колкото може по-дълго на чувството, че я притежава, че може да я люби отсега нататък винаги, когато пожелае, че тя завинаги му принадлежи. В подобни мигове, в които телата им тръпнеха в блажено предчувствие на бликналата страст, Бари се чувстваше най-щастлив. Животът му се струваше чудесен, бъдещето беше пред него, хубаво като приказка.

Триша много добре съзнаваше въздействието, което оказваше върху него, и това я изпълваше с гордост. Бари беше в пълния смисъл на думата неин, можеше да прави с него каквото си поиска. Той беше готов да изпълни всяко нейно желание. Въпреки това нито за миг дори не й хрумваше, да злоупотреби с безграничната си власт над този силен мъж.

— Самолетът ти! — предупредително прошепна тя, когато най-сетне Бари я придърпа на леглото и легна върху нея.

Той вече не чуваше нищо. С треперещи от нетърпение ръце смъкна халата й от раменете и го избута встрани. Гъвкавото й тяло сладострастно се изви под него. Триша не можеше да се насити никога на пламенните му ласки и той добре го знаеше.

Ръцете й нежно обвиха шията му, тя притвори очи и му поднесе влажните си устни. Но Бари все още не бързаше да стигне до тях. Обсипваше лицето й с безброй леки като полъх на пеперудени крилца целувки, милваше с устни и език високото чело, гладките скули, правия й нос, като че ли рисуваше безценна картина.

Магията на тялото й беше за него по-силна, отколкото мисълта за очакващите го бизнес партньори, за разните самолети, летища и дори за собствената му майка, на която по телефона беше обещал, че ще се видят в бара на аерогарата в Лос Анджелес. Всички те можеха да почакат! До него лежеше най-красивото момиче в Ню Йорк — изпълнено с очакване, омайващо, задъхано от страст. Кой мъж би могъл да се откъсне от него?!

Триша сластно изви хълбоци и тихо се засмя:

— Почакай, ще ти помогна.

Сръчно разкопча панталона му, а той не преставаше с милувките си. Езикът му се спусна надолу по стегнатите гърди, очерта топли влажни ивици около тъмнокафявите им зърна. Уханието на свежото моминско тяло замайваше главата му и Бари все не можеше да реши кое най-много харесва у нея — нежният овал на лицето ли, златистия водопад на косите, съвършено оформените гърди, великолепните крака или загадъчната потайност на венериния храм.

— Хайде, ела! Не ме карай да чакам повече!

— Кажи ми, че ме обичаш, Триша!

— Обичам те, обичам те, не го ли разбра най-сетне! Непрекъснато копнея за ласките ти! Целуни ме!

Тя се притисна още по-силно към него, разпалвайки кръвта му до крайност. Бари пъхна коляно между бедрата й и ги разтвори, но все още беше в състояние да се сдържа, за да се наслади по-дълго на блаженото очакване от предстоящото сливане на телата им. Устните му продължаваха да очертават причудливи фигури по раменете, гърдите и корема й, ръцете му оставяха огнени следи по меката задна част на бедрата й. От устата му излизаха накъсани, почти неразбираеми любовни слова.

Най-сетне повикът на плътта взе връх в замъгленото му съзнание и с дълбок стон той потъна докрай в топлото гнездо на любовта.

— Любима моя… — шепнеше в захлас. — Не искам никога да свършва… Ще ме побъркаш! Умирам от копнеж по теб!

— Но, Бари, нали сме заедно! — тя бавно заизвива тялото си под него.

— Не искам никога да свършва, Триша! Няма да те пусна!

— Но ще се наложи, скъпи. Само че след малко — бедрата й се обвиха около кръста му и го принудиха да ускори ритъма си.

Движенията им ставаха все по-бързи и по-отсечени, дъхът им излизаше със свистене от гърлата и в мига на всепоглъщащ екстаз стоновете и въздишките им се сляха в задавено проточен вик.

Останаха известно време неподвижни, вслушвайки се взаимно в биенето на сърцата си. Вълната на изпепеляващата страст бе отнела способността им да говорят и да се помръднат.

Да притежава Триша — това бе голямата мечта на Бари още от първия миг на срещата им. Той я сънуваше с отворени очи и още тогава се закле, че ще направи всичко възможно, но ще се ожени за нея. И ето — сега беше на път да осъществи желанията си.

— Бари? — главата й се отпусна гальовно на рамото му. — Защо ми е толкова хубаво с теб?

„Дали наистина го мисли? — запита се тайно в себе си той. — И ако е така — докога ще продължи?“

Защото Бари все още не можеше да си обясни как стана така, че тя избра точно него. Не беше изключено да е само някакво мимолетно настроение, което скоро може да отмине и тогава…

— Винаги ще ми бъде толкова хубаво — замечтано продължи тя. — Сигурна съм в това.

Той затаи дъх, не смееше да помръдне. Сега тя се надвеси изцяло над него, можеше да усети всяка извивка на влудяващото сетивата му тяло. Дали не би могъл още веднъж…

Триша изглежда отгатна мислите му, защото пъргаво скочи на крака и весело извика:

— Ставай! Докато се изкъпя, можеш да си приготвиш багажа и ако имаме късмет, ще успеем да хванем самолета ти!

— Ще стана само при условие, че ми позволиш да те гледам, докато се къпеш. Куфарът ще опаковаме после двамата.

— Е, хайде, от мен да мине — съгласи се тя, търпеливо, като че ли отстъпваше пред капризите на някое разглезено дете и тръгна към банята.

Бари я последва като послушно кученце. Облегна се отвътре на вратата и заразглежда с нескрито възхищение грациозните движения на тялото й под топлата струя от душа. Всичко в нея беше безупречно, дори увисналите по раменете й мокри кичури дълги руси коси не променяха, изтънчената осанка на лицето й.

— Знаеш ли, че си най-красивата жена на света? — изтръгна се от устата му, когато тя спря водата.

— Ооо, не говори глупости, по-добре ми подай хавлията. Нямаме много време.

Бари наметна на раменете й една снежнобяла хавлиена кърпа, закачена до него и използва случая, за да се опита да я привлече към себе си, но тя ловко му се изплъзна и влезе в спалнята. Стегна в движение краищата на кърпата под мишниците си и коленичи на пода до куфара му.

— Хвърляй ми насам дрехите си, аз ще ги подреждам, поне това мога да правя бързо, имам богат опит от кариерата си.

Той се подчини с явно неудоволствие. Отвори вратата на гардероба и й подхвърли два-три чифта бельо и няколко ризи, които веднага намериха местата си, прилежно сгънати, на дъното на малкия куфар. Триша не забеляза, че в усърдието си разхлаби възела на хавлията и тя се свлече на пода. При вида на голото й, още влажно от душа тяло Бари се възбуди толкова силно, че трябваше да затвори очи, за да се овладее.

— Какво става? — вдигна глава тя. — Това ли е всичко?

— Да, това е — измънка той.

— Ще ти стигне ли за две седмици? — изгледа го недоверчиво Триша и чак сега видя накъде беше насочено вниманието му.

Веднага побърза да се увие отново с кърпата, клатейки укорително глава.

— Имам и други неща при майка ми в Ел Ей — и с внезапно изникнала сантименталност в гласа попита — Ще ти липсвам ли?

— Много ще ми липсваш, Бари, много, много…

Думите й звучаха искрено, но на него, кой знае защо, му се стори, че тя се усмихва вътрешно.

— Наистина ли?

— Разбира се, скъпи! Но нали ще ми се обаждаш всеки ден. Надявам се, че не си забравил телефона на Черил.

— Защо ми е нейният телефон? — зачудено я погледна той.

— Как защо?! Казах ти, че ще се пренеса при нея, докато те няма!

— Но аз мислех, че се шегуваш!

— Бари, моля те, не прави сцени сега! Знаещ, че не обичам да стоя сама! Страх ме е! С Черил сме живели толкова дълго време заедно и както виждаш, това с нищо не ми е навредило.

— Но тя всеки ден излиза с друг мъж!

— И какво от това? Мен какво ме засяга? Няма нищо общо с нас.

— Ами ако иска да те взема със себе си?

— Дори и така да е, какво против имаш?

— Триша!

Бари се приближи към нея с израз на крайно отчаяние върху лицето и понечи да я прегърне.

— Моля те, не ставай глупак! Да не искаш да ме заключиш под стъклен похлупак, за да не ми се случи нещо през време на отсъствието ти? Нямаш ли ми доверие?

Невъзмутимото й спокойствие направо го побъркваше. Той пристъпи от крак на крак, после в изблик на яд, на решителност се нахвърли върху нея и я събори на леглото.

— Бари! Самолетът ти…

— Не се грижи за това! Теди ще ме откара с частния си самолет.

Теди беше един от тримата съдружници в проспериращата компютърна фирма, на която Бари беше президент.

— Сега ти си много по-важна от пътуването ми! — той помълча за миг, после лицето му се озари от хрумналата му неочаквано спасителна мисъл. — Сетих се какво ще направим! Ще се оженим!

— Да се… оженим ли? — Триша се опита да се изправи, но тежестта на тялото му й попречи да осъществи намерението си. — Чуваш ли се какво говориш? Та ние едва вчера се сгодихме! Не е ли малко… необичайно?

— Не ме интересува! Искам да станеш моя жена! Съгласна ли си?

— Мислиш ли, че това е единственият начин да ме разубедиш да не се пренасям при Черил, докато те няма?

Бари пропусна въпроса й покрай ушите си и настойчиво повтори:

— Приемаш ли предложението ми?

Триша не знаеше какво да мисли. Само да беше сигурна, че говори сериозно! Досега той дума не бе споменавал за женитба. Що се отнася до нея, тя не изпитваше и капчица колебание. Обичаше го толкова много, че не можеше да си представи живота си без него. Погледна го открито в очите и отвърна:

— Приемам го с най-голямо удоволствие, Бари Силвърстоун! Не бих могла да мечтая за нещо по-хубаво от това, да се омъжа за този, когото обичам от цялото си сърце и душа!

— Наистина ли? — лицето му грейна от щастие и той се изправи, подпрял ръце от двете страни на главата й.

— Разбира се, глупчо! — прошепна Триша и нежно го погали по челото.

— Кажи ми го още веднъж — помоли той, — кажи ми, че ще се омъжиш за мен!

— Да — засмяно повтори тя, — ще се омъжа за теб, но моля те, остави ме да си поема дъх!

Молбата й никак не беше лишена от основание, защото Бари лудо я сграбчи в прегръдките си и без малко щеше да я задуши. Той се претърколи встрани и я издигна над себе си, жадно зацелува шията и лицето й, ръцете му се устремиха към издигнатото хълмче между бедрата.

— Ела! — зашепна горещо. — Ела, скъпа! Трябва да отпразнуваме това!

Триша престана да се съпротивлява. Започна да отвръща на целувките му, дълбока тръпка прониза тялото й.

— До края на дните си ще остана луд по тебе! — мълвеше Бари в ухото й. — Животът ми ти принадлежи отсега нататък! Ще направим най-хубавата сватба на света. Ще поканим половината Ню Йорк…

Тя изведнъж застина, отвори очи и го изгледа с израз на тихо упорство.

— Почакай, почакай! Няма да каним никого, Бари. Винаги съм си мечтала за тайна церемония.

— Но, скъпа, това е невъзможно! Не говориш сериозно. Да не би да се плашиш от приготовленията за сватбата? Ще ти изпратя мама от Лос Анжелис. Тя ще бъде въодушевена от мисълта да се запознае с теб и да уреди всички досадни подробности.

— Не ме разбирай погрешно — отвърна недоволно Триша. — Моите уважения към майка ти — ще се радвам да се запозная с нея, разбира се, — но аз просто не искам никакви гости на сватбата си! Настоявам за това! Мразя всякакви семейни истории, събирания, роднински фамилиарности и тъй нататък. Искам една съвсем малка, скромна и без излишен шум сватба — само аз, ти и свидетелите!

Сега беше ред на Бари да се изправи ядосано.

— Триша! Не можеш да причиниш това на семейството ми! Нито пък на многото наши приятели, които ще се обидят!

— Така ли? — очите й се присвиха и заизпускаха искри. — Какво не мога да причиня на семейството ти? Чуй ме добре Бари, то ще трябва да се преклони пред твоето и моето решение, независимо дали му харесва, или не! Не се безпокой — няма да го загубиш, ако това те притеснява. Приятелите ни също ще си останат наши приятели — поне онези от тях, които са истински. Те ще разберат и уважат желанието ни, убедена съм в това!

— Майка ми…

— Майка ти, майка ти! По-добре сега да не й казваш, че ще се женим. Рано е още, има време да го научи.

— Не бих могъл да постъпя така с нея, а и с всички други също.

— Я виж ти! — Триша сложи ръце на голите си хълбоци. — Така значи! За кого всъщност се жениш ти — за мен или за майка си? Или може би за лелите си, чичовците си, бабите и дядовците, братовчедите и братовчедките си?

— Триша!

— Какво Триша? Това ли е всичко, което имаш да ми казваш?

Зелените й очи войнствено заблестяха, тя енергично отхвърли назад дългата си руса коса.

— Разбира се, че ще се женя за теб — измърмори с нещастно изражение на лицето Бари. — Но моя ли е вината, че ти не искаш да спазим традицията, както правят всички възпитани хора? Смятам, че трябва да я зачиташ, щом искаш да се омъжваш!

— Ааа, не! Чакай да се разберем! — тя цялата трепереше от ярост. — Аз ли искам да се омъжвам? Я си спомни кой преди няколко минути повдигна въпроса — ти или аз?

— Триша, не можеш ли да се държиш като дама?

Това окончателна преля чашата на търпението й.

— А как се държи според теб една дама, когато не изпълняват желанията й! — изкрещя му гневно тя.

Скочи от леглото и закрачи нервно насам-натам пред него с високо вирната глава.

— Сигурно мислиш, че трябва да ги потъпче и безропотно да приеме тези на своя паша?!

Бари изстена и скри лице в дланите си. Защо не искаше да го разбере? Той предлагаше да устрои най-грандиозната сватба, която едно американско момиче само би могло да си мечтае, а Триша го възприемаше като обида. Тя напълно изопачаваше понятията, не желаеше да признае важността на традицията…

Триша стоеше смълчана пред прозореца. Той пристъпи към нея и каза с горчивина:

— Дългогодишното общуване с не особено интелигентни, меко казано, фотомодели е пообъркало малко оценките ти за истинските стойности в живота. Всеизвестно е лекомисленото им отношение към света. Какво разбират те от истинска любов, от здрав обществен морал, от традиции и приемственост? А и Черил…

— Какво Черил? — прекъснато тя, все още силно раздразнена.

— Черил с нейните побъркани представи за нещата в никакъв случай не е подходяща компания за теб! Не мога да разбера, защо тя толкова яростно се възмущава от всяка проява на буржоазно благоприличие и безкрайно се забавлява от факта, че ти си решила да имаш само един мъж в живота си!

— Аха, ето откъде духал вятърът! — подигравателно се изсмя Триша — Отново твоята ревност се обажда. Чуй ме добре, Бари Силвърстоун, и запомни: Първо — ако искаш да разрушиш любовта ни, няма по-добър начин от този, непрекъснато да правиш сцени на ревност; и второ — Черил е най-добросърдечната ми, готова винаги да ми помогне приятелка, макар да признавам, че понякога се държи доста скандално. Но трябва да знаеш, че тя също мечтае за голямата, истинската любов и умее да я цени. Много се радва, че аз съм я намерила. Решението ми за сватбата няма нищо общо с нея, изобщо не сме обсъждали този въпрос двете!

— Но тя всяка нощ спи с различен мъж! — извърна лице смутен Бари.

Погледът му попадна върху приготвения куфар. Лос Анджелес го очакваше, сделките го очакваха, самолетът му го очакваше — а по-вероятно беше вече да не го дочака. Погледна скрито към ръчния си часовник, но Триша улови погледа му и с друг тон попита:

— Ще тръгваме ли най-сетне? Можем да продължим разговора си в колата.

— Аз съм готов!

Той оправи връзката си и приглади сакото. Скъпият английски плат бе издържал схватката в леглото, без да се измачка.

— Аз също — каза тя и веднага след това избухна в смях, защото беше съвършено гола. — Искам да кажа, след минутка ще бъда готова!

Трябваха й не повече от тридесет секунди, за да навлече джинсите, един пуловер и бели маратонки на бос крак. Докато траеше това, Бари стоеше с куфара в ръка насред спалнята и захласнато я гледаше. Колко беше хубава! Нямаше значение в какво е облечена. Фино изваяното лице, гордата стойка на тялото, откритият поглед на одухотворените очи, нежната извивка на шията — всичко това го омагьосваше и възбуждаше.

Тя първа напусна стаята, а Бари я последва. Питаше се дали бяха изяснили въпроса за сватбата, или просто го бяха подменили с нещо друго. И къде щеше да живее тя през време на отсъствието му? Дали щеше да се съгласи да се срещне с майка му, когато тя дойдеше в Ню Йорк? Щеше ли да успее побърканата Черил да я настрои против него и да осуети брака им?

Триша уверено подкара огромния „Меркурий“ през кошмарното движение на мегаполиса, мълчаливо и съсредоточено зави по Пето Авеню и натисна докрай педала на газта. Ясно съзнаваше, че последната сцена в апартамента на годеника й беше повече от излишна. Вместо да си разменят остри думи, които и без това не изясниха положението, можеха да се любят още веднъж. Бари беше чудесен любовник! При тази мисъл слаба усмивка заигра около ъгълчетата на устните й. Тъкмо се накани да му каже, че е съгласна той да подреди сватбата им по свой вкус, когато Бари наруши мълчанието и посочвайки към лявата й ръка, попита:

— Значи все пак продължаваш да носиш годежния пръстен?

Бяха спрели на светофара на Пето Авеню и Тридесет и втора улица, така че Триша имаше време да погледа за няколко секунди лицето му.

— Естествено! Защо да не го нося?

— Мислех, че ми се сърдиш.

— Въобще не ти се сърдя.

— И няма да живееш при Черил, докато съм в Ел Ей?

Светна зелено и тя рязко потегли.

— Едното няма нищо общо с другото — хладно отвърна след малко. — Ще се пренеса при Черил, вече ти казах. Отегчавам се в твоето жилище, когато остана сама. То е толкова голямо… толкова студено… толкова чистичко. Твоята мис Чивърс не дава прашинка да падне вътре, а аз не се чувствам комфортно при толкова стерилна обстановка. При Черил цари такъв фантастичен безпорядък, и все пак е много по-уютно!

Бари я погледна недоверчиво. Как можеше да се чувства уютно в мизерната дупка, която приятелката й наричаше жилище? Не можеше и дума да става за сравнение между него и луксозния му апартамент. Но разбира се, Триша просто си търсеше поводи, за да оправдае желанието си да се впусне в разюздан живот, докато него го няма.

— А ако ти забраня?

— Съветвам те никога повече да не използваш думата „забранявам“! — в гласа й се усещаха бучки лед. „Но какво си въобразява в края на краищата той? В кой век живеем?“

Бяха достигнали летище „Кенеди“ и Триша рязко спря пред остъклената фасада.

— Ще успееш ли?

Бари погледна часовника си и кимна утвърдително.

— Добре тогава — тя му подаде бузата си.

— Няма ли да получа истинска целувка?

Колко странно звучеше тази покорна молба в устата на едрия, екстравагантен мъж, безупречно облечен от глава до пети, неотразимо очарователен като филмова звезда — но с тъжни очи и с виновен израз на лицето като на малко момче, което току-що е било наказано за някоя пакост и още не са му простили!

Триша посочи с палец през рамо към дългата колона автомобили зад тях:

— Чуваш ли концерта от клаксони отзад?

После все пак извърна хубавото си бледо лице към него и му позволи, затваряйки очи, да я целуне. Но самата тя не отвърна на целувката му.

Бари грабна куфара си от задната седалка и без да каже нищо повече, се отправи към входа на летището.

* * *

Триша подкара колата към Сохо и спря пред луксозния моден бутик на Черил на „Спринг Стрийт“. Постоя замислено няколко минути зад волана. Какво всъщност се бе случило? Защо бе оставила Бари да замине толкова тъжен и отчаян? Защо не бе надвила себе си и не бе го прегърнала за сбогом? Защо не му каза, че го обича, че се нуждае от него, че ще го чака с нетърпение да се върне?

Срамуваше се от поведението си.

Яркото утринно слънце се отразяваше в лъснатите до блясък — по изключение — витрини на бутика, в боядисаните в червено и розово рамки на вратите и прозорците. За миг Триша притвори очи, заслепена от силната светлина. После отвори вратата и слезе.

„Спринг Стрийт“ беше съвършено безлюдна. Хората в този квартал ставаха значително по-късно от тези в другите части на Манхатън, затова пък си лягаха и доста по-късно от тях — тогава, когато студената бледа луна се потапяше в оловносивите води на Хъдсън ривър.

Тя се приближи бавно до витрината на „Чи-Чи“ — така беше нарекла бутика си Черил, и любопитно заразглежда изложените стоки. Както винаги, и сега се удиви на стилните, елегантни тоалети — пълна противоположност на дрехите, които носеше приятелката й. Нямаше нищо чудно всъщност, тъй като изисканите рокли и костюми никак не биха пасвали на бурния авантюристичен живот, който водеше Черил.

Влезе през една от незаключените странични врати на къщата, защото бутикът не се отваряше преди единайсет, а собственичката му сигурно още се излежаваше в леглото. Похлопа тихо на входната врата на жилището й.

— Влез! — долетя отвътре.

Триша натисна месинговата дръжка и пристъпи в малкото антре, цялото задръстено от сандъци и кашони.

— Хей, който и да си — продължи отвътре гласът на Черил, — влизай направо. Не мога да те посрещна, защото разопаковам новата стока.

— А не мислиш ли, че може да бъде и „която“? — през смях попита Триша, надничайки в спалнята. — Само мъже ти се въртят в главата!

Срита с крак няколко полуразтворени пакета на пода и си проправи път към леглото.

— А, ти ли си? Не знаех, че ще дойдеш. Нали обеща да се обадиш предварително?

— Имах такова намерение, но не ми остана време — Триша обходи с поглед разхвърляните навсякъде из стаята дрехи, после се взря слисано в изцяло разголения едър бюст на приятелката си. — Господи, какво си облякла?

— Страхотно е, нали? — Черил се завъртя с доволно изражение. — Последен вик на модата! Австрийска селска носия! Момичетата там съвсем официално оставят гърдите си да изскачат над пазвата. Очарователно!

— Не знам какво да ти кажа… Да не би да искаш да ходиш така по улиците?

— В Австрия всички жени ходят така по улиците, агънцето ми, а щом това е прието в добрата стара Европа… — тя вдигна пълничките си ръце нагоре — значи всичко е наред! Не бъди такава досадна моралистка. Нали мъжете също трябва да се порадват на нашите прелести, и бездруго нямат много-много в днешно време подобна възможност! — и като огледа бегло широкия дълъг пуловер на Триша, продължи с възмущение: — Ако и другите жени се обличаха като теб, нямаше да може да се различи кой е мъж и кой жена. А би било много жалко, не мислиш ли?

— Моите уважения към нестихващия ти интерес спрямо другия пол, но не бихме ли могли поне веднъж да говорим за нещо друго?

— Добре де, давай! Само че ела в кухнята, искам да направя по едно кафе.

Триша я последва, препъвайки се в кашоните и като освободи един от затрупаните с мръсни чинии и чаши кухненски столове, седна до масата. Загледа се в несръчните движения на приятелката си, докато тя наля прясна вода в кафе машината, насипа смляно кой знае кога кафе и включи уреда. Долови скритите погледи, които й хвърляше, и вътрешно се усмихна. Черил изгаряше от любопитство и беше въпрос на секунди да го прояви. Така и стана.

— Преди да си започнала да говориш, покажи ми твоя прехвален годежен пръстен — подхвърли тя с привидно безразличие.

Триша протегна напред лявата си ръка и мълчаливо се загледа в искрящия брилянт. Черил подсвирна възхитено през зъби:

— Бог ми е свидетел, че не си преувеличила! Наистина е прекрасен! Също като мъжа, който ти го е подарил. Впрочем, между теб и Бари всичко наред ли е?

Естествено, че не всичко бе наред, защото как иначе би могло да се обясни обстоятелството, че току-що получилата този безценен годежен подарък Триша имаше толкова нещастно изражение?

— Ние ще се женим.

— Ще се жените ли? — Черил буквално си глътна езика, а това при нея беше доста рядко явление. Изминаха две-три минути, преди да се съвземе. — Но вие едва вчера се сгодихте?! И вече решихте да се жените! — поклати невярващо глава. — Не е ли малко прибързано?

— Не, не е — отвърна сериозно Триша. — Готова съм да се омъжа за Бари още днес, защото го обичам. Само че изникна един проблем — не можем да постигнем споразумение относно сватбената церемония. Той иска да направим пищна сватба и да поканим целия му род, всичките им приятели, докато аз настоявам за скромен ритуал само със свидетелите, без никакви гости.

— Ооо, не! — изпъшка отчаяно Черил. — Та ти ще бъдеш невероятно красива булка, Триша, нима ще ти даде сърце да ни лишиш от това удоволствие?

Черил много обичаше големите празненства — и особено сватбите. За нея нямаше нищо по-романтично от представата за една облечена отгоре до долу в бяло младоженка, пристъпваща със сияещо лице под тържествения камбанен звън към амвона. Триша и Бари щяха да бъдат великолепна двойка!

— Да — хладно прекъсна виденията й Триша, — с удоволствие ще ви лиша от тази гледка. Мразя целия този шум, безпорядък и безсмислено суетене. Шоуто за гостите ще бъде изключително на мой гръб. Ти представяш ли си колко уморени и изтощени ще бъдем с Бари след подобно празненство, на което ще се стече половината Ню Йорк? С какво настроение ще тръгнем на сватбеното пътешествие после? Няма ли да ти е жал за мен?

— Е, да, може би си права… — приятелката й съвсем не изглеждаше убедена, но от дълъг опит знаеше, че не може да спори с нея.

Кафето беше готово. Черил изрови от купчината мръсни съдове две чаши, изплакна ги на малката мивка, сложи ги на един поднос заедно с каничката с кафе и една опаковка мляко и отнесе всичко в спалнята.

— Нали няма да ти пречи, ако продължа да разопаковам стоката? — попита тя. — Ще можем пак да си говорим.

Триша се настани на неоправеното легло с чаша в ръка.

— Значи, стигнахме дотам, че ти и Бари не успяхте да се разберете за сватбата и се скарахте — установи Черил, измъквайки от един кашон изискан тъмновиолетов есенен костюм, който погълна цялото й внимание.

— Не става дума само за сватбата — махна с ръка Триша.

Тя винаги се учудваше как Черил съумява, да опази чисти тоалетите за бутика в цялата мръсотия, царяща в жилището й. Навсякъде се въргаляха остатъци от храна, недоизпити чаши с кафе, неизмити съдове и пръснат в безпорядък кремове, лакове, парфюми и лосиони. Въпреки това кашмирените пуловери, копринените блузи и рокли, вълнените и ленени поли поемаха оттук пътя си към витрините, като че ли са били съхранявани в условията на абсолютна стерилна чистота.

— Не само заради сватбата — повтори тя. — На Бари никак не му хареса, че през време на отсъствието му ще се нанеса при теб. Не очаквах да е толкова ревнив!

— Наистина ли ще се нанесеш при мен? — възкликна зарадвано Черил. Сините й очи засияха. — Това е чудесно!

Преди няколко дни бе станало дума за тази възможност, но твърде повърхностно и тя дори вече бе забравила за нея.

— Най-сетне ще мога да си отспя като хората! Нали ще ми помогнеш в магазина? Както знаеш, сутрин аз съм най-лошата продавачка в света.

— Господи, Черил, единадесет часа за теб сутрин ли е?

— Ами че това е посред нощ! С Антонио открихме една нова дискотека, която работи до шест сутринта и ми се иска да се помотая няколко нощи из нея.

Антонио беше един от многото й постоянни приятели.

— Преди обед ще помагаш на Мария — продължи Черил (Мария беше младата испанска продавачка, която отскоро работеше при нея и едва говореше английски, беше толкова схваната и разсеяна, че лазеше по нервите на работодателката си, но пък от друга страна проявяваше завидно усърдие и добра воля да се учи, поради което Черил твърдо бе решила да я задържи), — а освен това ще й покажеш тънкостите на търговията…

— … от която и понятие си нямам — поклати глава, смеейки се Триша.

— Това изобщо не е вярно!

Триша често беше помагала в бутика, при което изключителната й приветливост, съчетана с красотата и елегантността на движенията й дотолкова омагьосваха клиентите, че дневният оборот чувствително се увеличаваше. Никой не можеше да устои на начина, по който високата стройна манекенка предлагаше някой от изложените модели. При това притежаваше вродено чувство за вкус и винаги знаеше какъв тоалет е най-подходящ за всеки отделен случай.

Черил се надвеси над поредния кашон с бръснарско ножче в ръка, за да среже залепващата лента.

— Каквото и да правиш, го правиш възможно най-добре — отбеляза дълбокомислено тя. — И аз съм много щастлива, че ще поживееш при мен!

Триша остави празната си чаша на пода, изтърколи се по корем на леглото и като се подпря на лакти, започна да наблюдава работата на приятелката си. Така както беше наведена, гърдите й изцяло стърчаха извън корсажа на бялата ленена блузка, а като се имаха предвид размерите им, гледката беше направо умопомрачителна.

— Наистина Черил, тези австрийски момичета сигурно са доста безсрамни! Сигурна ли си, че се обличат точно по този начин? Струва ми се, че ако се покажеш така на улицата, веднага ще ти се нахвърлят отгоре поне половин дузина мъже!

— Де тоз късмет! — ухили се лукаво Черил.

Ако можеше в този момент Бари да я види отнякъде, сигурно щеше да побеснее! Триша отново се върна мислено към последния им разговор и хубавото й лице се помрачи. Доколко сериозно бе скарването им? Не, не можеше да бъде кой знае колко фатално. Просто имаха различия в мненията, а това с нищо не можеше да накърни любовта им. „И стига вече с тези мрачни мисли!“ — укори се тя.

Скочи живо от леглото и потри длани:

— Значи, решено! Следващите две седмици съм при теб. Откъде да започна? Кога идва Мария? Да отворя ли бутика?

— Хей — хей! По-полека, сърчице мое! Изчерпахме ли вече темата Бари и вашата сватба? — в гласа на Черил се промъкна разочарование. — И кога успя да изпиеш кафето си?

Някакъв шум я накара да извърне глава и да сложи длан зад розовото си ухо. Всичко в нея беше розово и закръглено и излъчваше топлина и майчинска закрила. Може би това беше причината да се облича така екстравагантно, защото в никакъв случай иначе не би могла да изглежда секси.

— Мисля, че Мария дойде. Нима стана единайсет? Трябва ли да ходиш до апартамента си?

Триша поклати глава отрицателно:

— Защо ми е да ходя, щом имам под ръка цял бутик? Като ми потрябва нещо, просто ще го заема от теб!

След което изчезна зад вратата, водеща към магазина и не след дълго Черил я чу да говори с Мария.

Ах, тази Мария! Беше като истинска оловна топка, привързана за крака й! Дано през следващите две седмици гледа внимателно в ръцете на Триша, за да понаучи нещо. Макар Черил да се съмняваше, не това е в границите на възможностите й, тъй като испанката притежаваше рядко неуслужлива памет. Колко пъти досега я бе изкарвала от кожата й по подобни поводи! Стотици пъти й бе повтаряла:

— Искай от клиентите — особено когато са богати — да ти казват имената си, и после си ги записвай!

— А как да разбера кои са богати? — питаше добросърдечно всеки път дребната женица.

— Който купува при нас, със сигурност е богат. Затова си отбелязвай всички имена. Всички, разбра ли?

Черил въздъхна. Със силно заваления си испански акцент Мария изобщо не можеше да произнася американските имена — те й се струваха еднакви. Но тъй като беше толкова трогателно наивна, човек просто не можеше да й се сърди…