Елка Константинова
Блаженство или страшна смърт

Френската фантастика най-често ни предлага сензационни произведения, които трудно можем да отнесем към художествената проза. Романът на Дан Дастие „Отровата на Алкория“ е между ония изключения, в които невероятното, въображаемото не изпълнява само забавно-развлекателна функция, а прераства в символ на ултраактуална проблематика. В тази творба откриваме и преобладаващата през последните години от развитието на science fiction фолклорно-митологична, а не научнофантастична образност. Претворяването на народни легенди и предания, на фолклорни митове от дълбоката древност вече измества съвременните научни митове. И тук, в „Отровата на Алкория“, фантастичното приключение на космическата експедиция неусетно се превръща в поучително и предупреждаващо пътешествие из един изкушаващ и ужасен свят, който ни напомня странните вълшебни народни приказки.

Книгата на Дан Дастие прилича на фантастична фолклорна приказка за странни хора и чудовища, за омагьосани цветя и райски живот. Библейските представи за пълно блаженство в богатия колорит на изобразявания свят на Алкория носят метафорично съдържание, свързано не само със заплахите от наркоманията, но и с проблемите на нашата научно-техническа цивилизация. Цялата аморалност на подобно „алкорианско“ блаженство в нашия днешен живот е разкрита чрез пищната красота на природата и опиянените жители на тази странна планета.

Блаженото безгрижие на алкорианците допада на земния космически екипаж на ракетата „Сигнус-X-I“. Джеф Викърс, Хуана Сантос, проф. Ян Никълс подобно на корабокрушенци са попаднали на вълшебен остров, където за първи път усещат що е истинска наслада. Единствен командирът на екипажа съзира близката опасност. Той символизира месианското съзнание и чувството за отговорност на съвременния водач. Крис Холдън постепенно се превръща в главен действуващ фактор, определящ хода на повествователното действие и носител на авторовата представа за ролята на водещата личност.

В сюжетно-фабулното развитие навлизат все по-напрегнати и неочаквани събития. Една след друга поразяват изненадите, фантастичните ситуации, които обръщат наопаки представите на читателя за живота на Алкория. Оказва се, че неземният рай на алкорианците крие страшна заплаха. Предупреждението може да се долови още в началото на творбата, но в момента, когато се разкрива зловещата истина и се появява зеленото чудовище, читателят е силно изненадан, шокиран. Растителният великан на планетата носи мъчителна смърт, но и самият той е жертва на зловещата отрова.

Тя въздействува като мощен опиат и хипнотизатор; превръща алкорианските и земните обитатели в напълно безволеви и безгрижно вегетиращи същества, които всеки може да манипулира както пожелае. Опасността от наркоманията е показана образно чрез конкретните и ужасяващи последици от нея. Разрухата и смъртта, която тя причинява, протичат бавно и мъчително. Странната тайна на растителните чудовища е разбулена от влюбената двойка Крис Холдън и Хуана Сантос. Тази любов, както и психологията на героите, се разкрива предимно във втората част на романа, където основни в повествованието са различните форми на борба със зеленото чудовище и отровата на Алкория. Растителната цивилизация на цветята със странните си закономерности внася допълнителен метафоричен смисъл и обогатява идейния замисъл на писателя. Зад забавните фантастични истории, зад невероятните, смайващи събития тук прозират общозначимите идеи за силата на любовта, за могъществото на човешката воля и познанието, за зловещото въздействие на наркотиците над човешката психика, за привидното блаженство и щастие, което притъпява и унищожава човешкия дух, за пречистващото и извисяващо въздействие на страданието и борбата за самопреодоляване, за пълна мобилизация на психическите и душевни сили…