Пиер Беноа
Алберта (1)

Уводно писмо^[1]

Затвор във Ф… 15 май 1925 г.

„Господине,

Вие ми поискахте някои бележки, с които да можете да подготвите моята защита. Ако отначало отказвах, то беше по лесно обясними причини. Сама се предадох и не мислех да се защищавам. За вас е лесно да разберете това гледище, понеже правосъдието ви назначи да ме защищавате дофис, служебно. Признавам, че тогава не можех да предвидя усложненията, предизвикани от страна на моя съучастник и адвоката му, а също и възможните средства да се забави процеса. Вследствие на това закъснение аз прекарах доста тъжни и празни дни, през които спомените, смятани от мен за изчезнали, се оживиха и стовариха върху мен такъв товар, който вече не мога да понасям и затова реших да облекча душата си… Накъсо казано, написах това. Не ме е ръководила надеждата да се оправдая пред очите на хората, били те от вашия или от моя кръг. Писах с трескавостта на една нещастна жена, която може най-сетне да каже истината, след като цели осем години е живяла като робиня на най-отвратителни лъжи.

Благоволете да приемете, господине, и пр.“