Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La familia de Pascual Duarte, 1942 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Тодор Нейков, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Камило Хосе Села
Семейството на Паскуал Дуарте
Испанска. Първо издание
Библиотека „Панорама“. 128-1-98
ДИ „Народна култура“ София, ул. „Гаврил Генов“ 4
Лит. група — Художествена. КОД 04 57l4_64
Редактор: Стефан Савов
Оформление: Владислав Паскалев
Рисунка: Симеон Венов
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Евдокия Попова
Дадена за набор: януари 1980 г.
Подписана за печат: май 1980 г.
Излязла от печат: юли 1980 г. формат 70×90/32.
Печатни коли 11,50.
Издателски коли 6,72. УИК 8,34.
Условни издателски коли 8,34.
Цена 0,99 ЛВ.
ДПК „Димитър Благоев“ София, ул. „Ракитин“ 2
©Camilo Jose Cela
LA FAMILIA DE PASCUAL DUARTE
EDICIONES DESTINO
Consejo de Ciento, 425. Barcelona — 9
Traduction: Teodoro P. Neicov Redaction: Stefan Savov
Editorial NARODNA KULTURA
Sofia 1980
История
- — Добавяне
Извадка от собственоръчно написаното завещание на дон Хоакин Барера Лопес, който поради това, че умира без потомство, завещава имота си на монахините от Ордена на обслужващите семейните огнища
Четвърто: Пакетът с ръкописа, който се намира в чекмеджето на писалищната ми маса, вързан с канап и носещ надпис с червен молив: „Паскуал Дуарте“, да бъде изгорен, без да се прочете, и то незабавно, поради това, че написаното развращава и е противно на добрите нрави. При все това, ако провидението разпореди така, че споменатият пакет, без чужда злонамерена намеса, оцелее, след като изтекат осемнадесет месеца, пощаден от наказанието, на което съм го обрекъл, разпореждам намерилият го да го спаси от унищожение, да го присвои и да разполага с него според волята си, ако тя не е в разрез с моята.
. . . . . . . . . . . . . .
Писано на 11 май 1937 година в Мерида, провинция Бадахос, в предсмъртния час на завещателя.
В памет на бележития патриций дон Хесус Гонсалес де ла Рива, граф Торемехия, който нарече мене, пишещия тези редове, в часа, когато се готвех да го убия: „Паскуалильо, синко“, и ми се усмихна.