Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Всички знаем колко страшен и силен е Вятъра и колко тих и нежен е Съня. Веднъж те започнали да спорят. Вятъра поискал да се похвали и казал на Съня:

— Хей, Сънчо, отвори сънливите си очи и ме погледни. Никой не е по-силен от мен. Аз засипвам с пясък градове и села, пресушавам реки, изтръгвам от корен столетни дървета.

Съня лениво отворил едното си око и отвърнал:

— Засрами се, не се хвали. Аз съм по-силен от тебе.

Дълго се препирали така, докато на Съня му омръзнало и казал на Вятъра:

— Защо напразно се караме? По-добре да изпитаме своята сила. Ето, виж, по пътя върви момиченце с ябълка в ръка. Хайде всеки от нас да се опита да му я вземе. Така ще разберем кой от нас е по-силен.

Вятъра се съгласил, хвърлил се към детето, започнал да се върти и да фучи, да го бута, но детето не се уплашило и не изпуснало ябълката. След като Вятъра не постигнал нищо, дошъл ред на Съня да покаже силата си. Той тихо се приближил до детето, помилвал го по главичката и му дал малка захарна пръчица. Вятъра се усмихнал и си помислил: „Детето не ми даде ябълката, захарта ще даде още по-малко“. Момиченцето започнало да хрупа захарната пръчица и изведнъж сладко се прозяло и заспало. Ръката му се отпуснала, пръстите се разтворили и изпуснали и ябълката, и захарната пръчица.

— Е, кажи сега кой от нас е по-силен? — попитал Съня.

Навел глава Вятъра и рекъл:

— Признавам, че ти си по-силен от мен.

После силно засвирил и зафучал от завист и полетял към планината. Така слабият Сън победил силния Вятър.

Край
Читателите на „Вятъра и Съня“ са прочели и: