Елиз Тайтъл
Огнена страст (1)

Пролог

КАДЪРЪТ ПОСТЕПЕННО ИЗПЛУВА…

ЕКСТЕРИОР: ПЪТ — ПИТСБЪРГ — ВЕЧЕР

Тъмен силует в черно палто с вдигната яка и нахлупена ниско мека шапка се промъква в сенките. В мразовития нощен въздух се вижда единствено дъхът му. Фарове на кола осветяват за миг фигурата, в очите му проблясва напрежение, възбуда, искрица лудост.

КАМЕРАТА СЕ ИЗТЕГЛЯ НАЗАД

Луксозни коли спират пред внушителна градска къща от другата страна на улицата. Млади камериери отварят вратите на автомобилите. Слизат елегантно облечени мъже и жени и се насочват към входа на къщата, която е празнично осветена.

ИНТЕРИОР: КЪЩАТА — ВЕЧЕР

Официалният коктейл е в разгара си. В главната зала свири джаз оркестър. Няколко двойки танцуват, по-голямата част от гостите са се събрали на групи в залата и в огромното фоайе. Сервитьори обикалят с подноси шампанско и сандвичи.

БЪРЗА СМЯНА НА КАДЪРА ВЪВ ФОАЙЕТО

АЛИС УИДЪРСПУУН, петдесетгодишната домакиня, посреща новопристигналите. Приближава четиридесетгодишна двойка с аристократичен вид. Това са председателят на градския съвет ВИНСЪНТ ГРОМАН и неговата съпруга СЮЗАН. Алис сърдечно целува и двамата за добре дошли.

АЛИС: Винсънт, Сюзан, толкова се радвам, че успяхте да дойдете!

ВИНС: За нищо на света не бихме пропуснали прием, организиран от теб, Алис.

СЮЗАН: Къщата изглежда чудесно, Алис! По чий проект е декорирана?

АЛИС: (сдържано) На един архитект от Рим…

Сюзан и Винс се отдалечават, а Алис се втурва да посрещне нов гост — кметът Мартин Стелман, елегантен шестдесетгодишен мъж.

АЛИС: Радвам се да ви видя, господин Стелман!

КМЕТЪТ: До гуша съм затънал в работа, но обещах да дойда, а аз винаги държа на думата си.

АЛИС: И затова винаги ще гласувам за вас…

Тя го хваща под ръка и му се усмихва кокетно.

АЛИС: … както можете да разчитате и на пълната ми подкрепа за всяко начинание.

КМЕТЪТ: Разчитам на теб, Алис. Може ли да поговорим насаме, преди да съм забравил за политиката тази вечер?

Двамата се насочват към затворените врати на библиотеката. Щом вратите се отварят, се чува странно съскане, после тежък гръмотевичен тътен и пред Алис и кмета лумват пламъци. Огнените езици ги обгръщат, помитат ги като вълна, която ги издига във въздуха и ги запраща обратно към фоайето.

Стоящите наблизо гости, станали свидетели на случилото се, започват да крещят панически. В залата все още никой не реагира, тъй като музиката и разговорите заглушават останалите шумове. Когато най-после виждат пламъците, настъпва пълен хаос. Огънят започва да се разпространява с шеметна скорост, хората крещят и бягат към прозорците и вратите. Пламъци обхващат цялата къща…

ЕКСТЕРИОР: ПЪТ — НОЩ

От пътя, където стои облечената в черно фигура, се дочува сардоничен смях. После мъжът се втурва надолу по улицата, отдалечавайки се от огъня. Смехът му постепенно заглъхва под воя на приближаващите сирени.

ЕКСТЕРИОР: СГРАДАТА НА ПРОТИВОПОЖАРНАТА СЛУЖБА — ПРЕЗ ДЕНЯ

Уморени, изтощени, покрити със сажди, пожарникари свалят екипировката си. Влиза ТОНИ ПАРАДИЗИ — привлекателна брюнетка на около двадесет и пет. Облечена е в обикновен строг костюм, полата е къса и не покрива стройните й дълги крака. Спира да поговори с някои от пожарникарите, ала те не са особено ентусиазирани, че я виждат. Свиват рамене и клатят глави. Тя не изглежда раздразнена от пренебрежителното им отношение. Щом се отправя към офиса, на чиято врата пише „Отдел Разследване на пожари“, двама от пожарникарите се подсмихват.

ПОЖАРНИКАР 1: Искаш ли да се обзаложим, че тя няма да се задържи дълго в екипа по разследване на палежите, след като Стелман вече е вън от играта?

ПОЖАРНИКАР 2: А искаш ли да се обзаложим, че никой от отряда няма да заплаче за нея?

ПОЖАРНИКАР 1: Разбира се, би могла да се погоди с неговия приемник и не само да се задържи, но и да получи повишение.

Точно преди да влезе в офиса, Тони се обръща и се усмихва на двамата пожарникари, които не подозират, че разговорът им е бил подслушан.

ТОНИ: Би могло и това да се случи, момчета. Човек никога не знае…

ИНТЕРИОР: ОТДЕЛ „РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЖАРИ“ — ПРЕЗ ДЕНЯ

Шестима инспектори седят зад стари, различни по големина, олющени бюра, когато Тони влиза в мрачната, облепена със зелени тапети и осветена от флуоресцентни лампи, стая. Тони присяда на бюрото на партньора си. Джон Нунън, набит ирландец около петдесет и пет годишен, вдига поглед от доклада, който пише.

ТОНИ: Готов ли си да огледаме къщата на семейство Уидърспуун?

Той не отговаря. И останалите инспектори се преструват на прекалено заети с документацията, разхвърляна по бюрата им.

ТОНИ: Е, Нунън, идваш ли с мен?

Нунън посочва с палец към ъгловия кабинет, на вратата на който пише: „Уилям Бауърс — Главен инспектор“.

НУНЪН: Бауърс лично се заема със случая… С подбран от него екип.

ТОНИ: С подбран лично от него екип, така ли?

НУНЪН: Не излизай от кожата си, Тони. Всички сме изнервени около този случай. Не е шега работа кметът и още шестима големци да загинат при пожар.

ТОНИ: Никога не излизам от кожата си, Нунън!

Тя решително се отправя към ъгловия кабинет. Един от инспекторите пошушва на съседа си.

ИНСПЕКТОР 1: Тя не излиза от кожата си, тя ти влиза под кожата.

ТОНИ: (без да се обръща) Много сте остроумни, момчета.

ИНТЕРИОР: КАБИНЕТЪТ НА БАУЪРС — ПРЕЗ ДЕНЯ

УИЛЯМ БАУЪРС, висок, привлекателен мъж на около тридесет и пет години, хвърля хладен поглед към Тони.

БАУЪРС: Картината наистина е доста зловеща, Тони.

ТОНИ: Откога съм отстранена от „зловещите картини“, Бауърс?

БАУЪРС: Шестима са загинали при пожара. Сред тях е и кметът. Шест „въглена“. Повярвай ми, Тони, случаят не е за теб.

ТОНИ: Не скърбя за Стелман повече от когото и да било в този град, и ти го знаеш, Били. Мислиш, че не ми е известно намерението му да закрие отдела и да прехвърли разследванията по палежите към полицията? Не можех да го понасям.

Бауърс се изправя и приближава към Тони. Един миг двамата се гледат безмълвно. Неочаквано той я сграбчва и я целува. Тя отвръща жадно, хваща ръката му и я плъзва по бедрото си.

ТОНИ: Тъй като всичко е в твои ръце, шефе, означава ли това, че съм включена в екипа?

БАУЪРС: Тъкмо в това е проблемът, скъпа. Още от самото начало. Не мога да държа ръцете си далеч от теб.

Той я вдига на бюрото и отново я целува. Снимка, поставена в рамка се прекатурва. Камерата показва в близък план семейна фотография — на която се виждат елегантната руса съпруга на Бауърс и двете му деца…