Барбара Делински
Да флиртуваш с Пит (15)

Четиринадесета глава

Литъл фолс

Джени изпищя.

Пит я задържа за лакътя, като я подкрепяше.

— Това съм аз, аз съм.

— Мислех, че си си отишъл — извика тя. Дишаше с усилие, не смееше да повярва, защото студът бе толкова реален, толкова вледеняващ, че все още трепереше. Но дланите му бяха топли, а очите му дори още по-топли. Миришеше на обикновения сапун, който бе купила на едро последния път, когато ходи да пазарува. А и ръцете му. Те я придърпаха по-близо с твърдост, която сякаш говореше: „Казах ти, че ще остана, и ето ме тук“.

Но тя се успокои най-вече от начина, по който лицето му докосваше косата й, слепоочията й, бузите й. Беше се обръснал. Наболата брада, която го заклеймяваше като странник, бе отстъпила място на гладкото лице на човек, който вече е пристигнал.

Тя се сгуши в него и зашепна:

— О, Господи, о, Господи, о, Господи — отново и отново.

— Не — промърмори той, — само аз съм.

Тя вдигна очи към неговите и тъкмо щеше да му разкаже за ужаса, който бе изпитала, когато мислите й се накъсаха. Паниката, студът, страхът — всичко се разтопи. Отчаянието изчезна с една последна, измъчена въздишка.

— По-добре ли си? — попита Пит.

Кимна му.

Целуна я, толкова бързо, че нямаше време да се смръзне.

— Може ли? — попита я.

Отново му даде знак с глава и той отново я целуна. Но сега тя си спомни за предишната му целувка и копнежът, който бе изпитала тогава, се надигна отново. Изпълни я цялата и нямаше място за страх.

— Целуни ме — прошепна той и тя го направи. Стори й се съвсем естествено да разтвори устни пред неговите, да ги раздвижи и да го вкуси и когато той изстена: „Толкова добре го правиш“, тя му повярва. Усещаше отговора на тялото му, надигането, наместването, за да се прилепи по-плътно. Когато пръстите му се плъзнаха надолу по гръбнака й и притиснаха ханша й към неговия, тя усети ерекцията му. Би трябвало да изпита погнуса. Но не стана така. Изпитваше само любопитство. И една болка дълбоко в слабините си.

Той повдигна глава. Бавно я пусна. Тя видя очите му, наситеносини, потъмнели.

— Отново е време за желанията на сърцето — каза той.

— Твоето или моето?

— Твоето.

— А какво желае твоето?

— Знаеш. Но се опитвам да степенувам нещата по важност. И така. Кажи ми какво би искала.

„Същото каквото и ти“, изненада се сама от мислите си Джени. После се засрами и сведе поглед. Очите й се спряха на токата на колана му. Тя пъхна пръсти там и усети топлината му.

Той изръмжа.

— Мисли. Най-съкровеното ти желание. Всичко, което си искала да направиш в Литъл фолс, но не си имала шанс.

Не й трябваше много време.

— Да излезем да се повозим.

Другите двойки непрекъснато се разхождаха, при това си нямаха мотоциклети.

— Само това ли?

Тя се замисли още малко.

— Може би и да спрем някъде да хапнем.

Другите двойки го правеха. Джени бе чувала Мириам да говори за това с Ан-Мари и Тайлър много пъти. Най-популярното заведение бе „При Джиро“, денонощна закусвалня на двайсетина минути извън града.

— Лесна работа — каза Пит. — Но трябва да се облечеш топло. На мотора ще ти е студено.

— Значи няма да ходим до кариерата.

Той си спомни желанието й. Тя го прочете в очите му.

— Да плуваме ли? Прекалено студено е. Но можем да идем до там и да паркираме близо до езерото.

На Джени тази идея й хареса. Все още си мислеше за това, когато се качи в стаята си и бързо смъкна униформата на „Вкусни хапки“, съблече се и докато вървеше гола по коридора към банята, дори с надежда си помисли, че Пит може и да я види така. Очакването за това правеше странни неща с тялото й. Коленете й бяха омекнали, докато пускаше душа и докато чакаше топлата вода, започна да се докосва. Никоя от фантазиите й — а такива бе имало стотици и дори хиляди, — не бе стигала толкова далеч. Всички бяха свързани предимно с любовта, нежността и нормалните взаимоотношения. Бе решила, че те трябва да дойдат преди секса. Никога обаче не бе получила достатъчно, за да мине нататък — никога досега.

Почувства се женствена. За първи път почувства, че има право да използва за тялото си парфюмената пудра и да си сложи плитко изрязаните бикини и сутиена, които стояха прибрани в чекмеджето й. Разресва косата си дълго и упорито, докато поизправи къдриците си. Усещаше се леко замаяна.

Сигурно затова отиде до тоалетката и порови в средното чекмедже, докато намери малкото хартиено пликче, пъхнато в джоба на любимата блуза на майка й. Вътре имаше чифт висящи обици, всяка с по две големи перли. Сложи ги. Косата й обаче бе по-дълга от тях и тя я затъкна зад ухото си от едната страна. Така беше по-добре.

Обу си джинси и облече широк пуловер, после тръгна да търси ботуши. Най-близкото до кожените ботуши на Пит, което намери, бяха високите гумени ботуши, които носеше през калния сезон. Както и всичко друго в къщата, сега те бяха безукорно чисти. Обу ги.

Взе анорака, който Мириам й бе дала преди няколко години. Щеше да й липсва Мириам. Може пък и да се срещнеха някъде на Запад. Сиатъл не бе чак толкова далеч от Уайоминг.

Пит чакаше до страничната врата, опрян на стената, с кръстосани глезени. Изправи се, огледа я от горе до долу и се усмихна широко.

— Изглеждаш много добре.

Получи усмивка и отговор:

— И ти.

— Хубави обици.

Тя докосна перлите.

— Бяха на баба ми. Била е първата жена в този край, която е отишла да учи медицина. След това се върнала тук, макар да й казвали, че е лудост, но тя била много всеотдайна. Искала да помага на болните. Затова отворила кабинет. Но правела предимно посещения по домовете.

— Местните хора сигурно са я обичали много.

— Не. Не са я оценявали. Била е прекалено различна.

— Тя майка на майка ти ли е била или на баща ти?

Джени се опита да реши кое би било по-достоверно.

Накрая, тъй като бе взела обиците от чекмеджето на майка си, тя каза:

— Всъщност беше сестра на майка ми, но много по-възрастна и различна от нея. Винаги съм я възприемала като своя баба. И тя ме обичаше като такава. Бях на десет, когато почина.

— Съжалявам, че не е била тук, за да ти помогне, когато нещата са тръгнали зле.

Джени също съжаляваше или поне така бе в тази нейна фантазия. Но не всичко бе измислица. Наистина бе имало по-възрастна леля. Джени я бе видяла веднъж и после си бе измислила историята, свързана с нея. Всеки имаше нужда от подобен роднина.

— Но ако тя бе тук — продължи Пит, — щеше да те отведе надалеч и двамата с теб никога нямаше да се срещнем.

Той вдигна ръката, която бе скрил зад гърба си. В нея държеше две каски.

— Този път имаш избор.

Нямаше никакво колебание. Взе онази, която бе носила и преди, онази, която пазеше неговата миризма.

След няколко минути вече бяха на път, минаваха край къщите на съседите, които през всички тези години я бяха гледали презрително.

Мислеха, че не струвам пет пари. Че няма да стигна далеч. Че изобщо не бих могла да срещна мъж, който е по-изискан и по-хубав, отколкото всеки от тях. При мисълта за всяко обвинение повдигаше глава леко, докато накрая носеше каската на Пит с гордост и доволно си помисли: Сега да ме видят.

Не можеха, разбира се. Може би щяха да чуят мотоциклета, но той профучаваше прекалено бързо край тях, за да различат пътника дори да не бе скрита под каската; а освен това бе тъмно и мъгливо. Част от нея съзнаваше, че е студено, но изобщо не усещаше студ. Възбудата я стопляше.

Тя го прегърна през кръста, докато минаваха през центъра на града. В края на главната улица той зави и поеха по страничните улички — първо по една, после по друга, докато накрая бяха минали по всичките пресечки в малкото градче. Ако не знаеше, че не е така, Джени би могла да си помисли, че той иска да събуди всички, които спят в апартаментите над магазините и в къщите помежду им, само за да ги накаже, задето са били така груби с нея.

Но Пит не бе отмъстителен, за каквото жадуваше малка частица от нея. Просто бе любопитен. Реши, че за последен път, преди да тръгнат, той иска да види отново всичко, свързано с миналото й, тя искаше същото.

Минаха край началното училище, правоъгълна сграда с олющена от всички страни боя и запуснато игрище отзад. Докато бе в детската градина, Джени бе обичала да идва тук. Харесваше й даже в първи и във втори клас. Но в трети вече бе започнала да се чувства различна и странна. Не можеше да си покани приятели вкъщи, защото родителите й непрекъснато се караха. А баща й направо им изкарваше акъла, като я грабваше внезапно и я пускаше отново, като гледаше зловещо всеки, който се доближи до нея. Затова не я включваха в извънучилищни мероприятия и екскурзии през уикендите. По време на училищните занятия обаче всички говореха само за тези неща и тя се чувстваше изолирана. А бидейки изолирана, бе идеална мишена за момчетата. Те й погаждаха такива номера, че Дардън би ги набил с камшика си, ако знаеше, но това само щеше да влоши положението, затова тя така и не му каза. По-добре бе да страда мълчаливо.

— Виждаш ли онова поле? — извика тя на Пит малко по-нататък. — Там се събира целият град, когато има празник. Прави се барбекю за Деня на независимостта… И парад за Деня в памет на загиналите във войните, организират се състезания за пожарникарите доброволци през есента и конкурс за най-голяма ледена скулптура през зимата.

— Звучи странно.

„Нали“, помисли си Джени, но не искаше в думите й да прозвучи горчивина, не искаше да изпитва горчивина, не и сега, когато времето й в Литъл фолс бе към края си. Затова показа на Пит къщата на Мириам, дома на учителката си от детската градина, дори къде живеят шериф О’Кийфи и жена му, макар това да я накара да се почувства неловко. Би му показала къде живее заместник-шериф Дан — там, в гаража, се намираше полицейското управление и наистина бе много хубаво място, — но той имаше наум друг маршрут. Следвайки го, стигнаха до залата на ветераните от войните, паркираха под кестеновото дърво, където Джени за пръв път бе зърнала Пит, и останаха да седят там, докато моторът си почиваше и събираше сили. После с рев се понесоха по Небаноник трейл още веднъж, нагоре в планината и после обратно, а след това поеха към междущатската магистрала.

Пит взе завоя по отбивката за магистралата, като така наклони мотоциклета, че сърцето на Джени се разтуптя и усетил възбудата й, ускори още повече напред в нощта. Тя си представи, че ще бъде така и тогава, когато си тръгнеха завинаги оттук. Яхнала мотора на Пит, можеше да иде, където си иска, да прави каквото си иска, да бъде каквото си иска.

Той отби от магистралата прекалено скоро, но усещането за сила остана. То дори нарасна, когато Пит, явно знаейки пътя, накрая спря пред „При Джиро“. Паркира мотоциклета, постави каските на кормилото, хвана я за ръка и я поведе навътре.

Това бе сбъдната мечта за Джени. Сега тя бе като другите момичета с момчета, седна в едно от сепаретата, поръча си същия дебел, сочен хамбургер като тях, задъвка същите мазни пържени картофки, пи от наливната бира. Когато Пит зареди джубокса и я издърпа на малкия дансинг в единия край на бара, тя бе направо на седмото небе. Танцуваше, както бе правила сама пред телевизора, танцуваше като другите. Когато той я прегърна по-здраво и започна да се движи плавно и сексапилно по начин, който никога не бе виждала, не бе чела и дори не бе сънувала, тя се пренесе далеч отвъд седмото небе.

— Ти си страхотна — непрекъснато й повтаряше Пит и колкото повече го казваше, толкова по-страхотно се чувстваше тя.

Лесно е да държиш главата си високо вдигната и раменете изправени, когато някой те гледа така, сякаш наистина иска да те види. Лесно е да срещнеш очите му, когато в тях съзираш всичко, което искаш да видиш. Лесно е да се усмихваш, когато той ти е показал толкова красив поглед към остатъка от живота ти.

И когато напуснаха закусвалнята, това съвсем не бе краят. Отидоха до кариерата, която по това време вече бе почти запустяла, и минаха по специалната скрита пътечка на Джени. Мотоциклетът ги отведе нагоре до далечния край на катраненочерното езеро. Оставиха каските на земята и смениха местата си, така че сега тя седеше отпред, облегната на него. Ръцете му я придържаха без никакви въпроси, дланите му бяха под анорака и галеха корема й.

— Хората разправят, че там долу има някакво същество — каза му тя. — Казват, че излязло от скалата, когато мястото било наводнено. Живеело в най-дълбоките води.

— Вярваш ли в това? — попита я Пит.

Тя помисли за миг, после кимна.

— Харесва ми да си представям, че си има и семейство там, за да не е само. То е миролюбиво същество. Никога не е наранило, когото и да било.

— Някой виждал ли го е наистина?

— Някои казват, че са го виждали.

— А ти?

— Не съм сигурна. Често идвам тук, горе, сядам на ръба и гледам, гледам, гледам към водата. Толкова пъти съм си представяла съществото. Може би някой път да е било истина.

Пит повдигна леко длани, докато палците му се докоснаха до гърдите й. Тя затвори очи.

— Понякога е трудно да повярваш кое е истинско и кое не.

Мъжът покриваше гърдите и е длани така леко, че й хареса. Не, не просто й хареса. Беше прекрасно. Но не бе достатъчно.

Помогна й да се извърне на седалката с лице към него и обви ръцете й около врата си. Този път пръстите му се плъзнаха под пуловера и намериха дантелата на сутиена.

— Толкова си страхотна — прошепна й. Улови устата й в целувка, която бе кратка само защото и двамата едва си поемаха дъх. После разкопча сутиена и погали голите й гърди. — Хубаво ли е така?

Джени кимна. Беше толкова хубаво, че не би могла да намери думи, за да го опише. Но дори да бе намерила, не би могла да ги изрече, защото нещо стягаше гърлото й. Всичко вътре в нея сякаш се раздуваше и ставаше все по-голямо, докато ръцете му мачкаха и леко подръпваха, все повече и повече растеше и удоволствието в очите му.

— Искаш ли да се прибираме? — попита той с дрезгав шепот.

Тя отново кимна бързо.

След по-малко от минута вече бе с каска на главата, седнала зад него и бяха на път. Този път Джени не обърна внимание на гледката. Затвори очи и се съсредоточи върху усещането за онова чудесно нещо, което я бе обсебило — защото нещо очевидно я бе обсебило. Тялото й сякаш жужеше и потръпваше, и правеше неща, каквито не бе правило досега, караше я да си мисли за неща, които никога не бе правила, например да погали корема на Пит и да плъзне ръце по-надолу.

Сепнато си пое дъх, когато усети какво има там.

Той върна ръцете й на по-безопасно място и извика назад задавено:

— Ако го държиш изправен, ще се обърнем на пътя!

— Съжалявам!

— Недей!

Е, не съжаляваше. Не истински. Чувстваше се толкова възбудена, колкото бе, когато профучаваха с бясна скорост по магистралата, танцуваха в „При Джиро“ и се докосваха горе при кариерата. Чувстваше се така, сякаш наистина е възможно да се случват и хубави неща.

Той мина по улицата към нейната къща, зави по алеята и спря точно пред стъпалата отстрани, но когато взе ръката й, за да влязат, Джени се дръпна.

— Лоши спомени — каза му с поклащане на глава. Той явно разбра, защото я поведе към боровото дърво зад къщата и разгърна надвисналите му клони, за да мине тя под тях.

Бе студено, но момичето не го забелязваше. Тялото й изгаряше така, че едва свари да свали дрехите си, а после топлината, която излъчваше Пит, се предаде и на нея. Целуваше я и я докосваше, докато накрая започна да го моли да направи нещо, каквото и да е, само да спре този копнеж, който усеща дълбоко в слабините си. Но той й каза, че няма да бърза. Искал Джени най-сетне да усети какво изпитва една жена наистина. Искал тя да знае, че е красива и женствена, и обичана. И й каза, че ако реши, че не е готова да го поеме в себе си, това е напълно нормално и всичко е наред.

Но тя бе готова. Нищо у Пит не й напомняше за миналото дори за миг. Тялото й гореше.

Тогава той го направи, влезе в нея толкова дълбоко, че тя едва си поемаше дъх. После започна да се движи и Джени си помисли, че сигурно ще умре. Почувства го целия, тласъка и отдръпването му, ярко, изгарящо и предизвикателно, докато тя изви гръб и сякаш се разпадна на части.

* * *

— Никога преди не съм стигала до оргазъм — призна момичето.

— Радвам се.

— Никога преди всъщност не съм се любила.

Той повдигна ръката й до устните си и целуна пръстите й.

Бяха в таванското помещение, седяха под фронтона на импровизирано легло от възглавници и завивки. Една-единствена свещ мъждукаше наблизо. Пит бе само по джинси, с вдигнат цип, но без да са закопчани. Джени носеше само перлените си обици и меката му бархетна риза. Бе като в сцена от фантазиите й, като разказ, който можеше да прочете в списание „Космополитън“. Чувстваше се толкова нормална, толкова щастлива, че е нормална, толкова доволна физически и емоционално преизпълнена, че чак й идваше да плаче.

Тя докосна лицето му, раздалечените му очи и вежди, високите скули, правия му нос, квадратната му челюст. Прокара пръсти през косата му, която бе мастиленочерна, гъста и модерно дълга. Проследи извивката на ухото му, докосна меката част на лявото, където можеше да има обица, представи си мъничък диамант там. Прокара палци по гръдната му кост, с длан погали стегнатите мускули под рамото му, остави кокалчетата на пръстите й да се отъркат в косъмчетата на гърдите му.

После въздъхна.

— Какво харесваш в мен?

— Казах ти го още в началото. Ти си различна.

— Не съм красива.

— Аз мисля, че си.

— Нямам дълги крака като някой модел.

— И по-добре. Толкова енергия им е нужна да си отгледат такива дълги крака, че навсякъде другаде им липсва нещо. Дългите крака не ме възбуждат — той разкопча ризата, която тя носеше, и я разгърна широко. — А това, да.

Тя почувства ласката на погледа му, усети как се стопля и отново започва да изпитва болезнен копнеж. Издаде звук, който едва напомняше името му.

— Какво харесвам в теб ли? — попита той. — Твоята свежест. Новост. Невинност.

— Не съм невинна. Даже не съм почтена. Водила съм ужасен живот.

Направо й призляваше, като се сети колко ужасен. Притесняваше се, че Пит не знае. Но ако му кажеше и той си тръгнеше заради това, не бе наясно какво би могла да направи.

— И аз съм правил грешки — каза той.

— Не и като моите — увери го тя.

Той изведнъж стана рязък.

— Искаш ли да се обзаложим? Откраднах приятелката на най-добрия си приятел. Това почтено ли е?

Джени си помисли, че това сигурно не е краят на историята.

— Кога?

— Когато си тръгнах. Всички ме молеха да остана, казваха ми колко се нуждаят от мен, колко разчитат на мен, но вече бях вкусил от свободата, и боже, колко бе сладка. Но те продължаваха да спорят, да ме молят и да ме увещават. По това време нуждата направо ме изгаряше и не можех да я извадя на показ, защото чувството за вина бе достатъчно силно и без да им крещя. Реших да им покажа, че не съм светец, да разбия на пух и прах всичките им надежди с един удар. Затова я взех със себе си.

— Обичаше ли я?

— Не — каза той, без да срещне очите на Джени.

— Какво се случи после?

— Всичко продължи само месец. Дадох й пари и я изпратих да се прибере, но вече нищо не бе същото за нея там. Тръгнала си отново, този път сама. Не знам какво е станало с нея след това — той най-сетне погледна към Джени. — Знам какво се случи с мен. Сякаш носех петното на Каин на челото си. Срещах само неподходящи жени. Докато не се появи ти. Не те заслужавам, Джени, но въпреки това те желая. Искам да се променя, за да те задържа до себе си. Ще започнем двамата от самото начало.

Сърцето на Джени бе така преизпълнено, че тя едва успя да каже едно замечтано:

— Караш го да изглежда толкова лесно.

— Трябва да е така, ако го искаш достатъчно.

Джени искаше да го повярва от дъното на душата си.

— Ами ако има и други замесени — като онзи твой приятел и семейството ти? Ами ако те не искат да започнеш наново?

— Ще искат. Времената са трудни. Нуждаят се от помощта ми.

— И баща ми ще каже същото. Няма да иска да си тръгна.

— Положението е различно. Баща ти не се нуждае от теб по същия начин. Неговите нужди са напълно егоистични. Но ти си му била предана през всички тези години. Поставила си собствените си интереси на второ място, след неговите. Сега е твой ред.

— Но той ми е баща.

— Ти си възрастен човек. Имаш право на собствен избор.

— Ти не разбираш. Той няма да ми позволи да си тръгна.

— Не, ти не разбираш — настоя Пит. — Ти не си негова собственост, че да ти позволява да си тръгнеш или не. Ти сама си господарка на себе си. Той взема решения за себе си. А ти имаш право да вземаш решения, които ще определят твоя живот.

Господи, колко пъти си бе повтаряла това. И Дан го бе казвал също, и преподобният Пъти, и Мириам.

— Ами, ако той не е съгласен?

Пит се усмихна широко.

— Ще ти помогна да го убедиш. За двама ни ще е лесна работа.

Сякаш вдигнати за молитва, дланите му се смъкнаха надолу по гърдите й. Докоснаха зърната й. Устата му ги последва.

Тя притисна главата му с ръце.

— Искам да започна отначало. От толкова дълго го искам. Само че не можех да го направя.

Той се повдигна нагоре и устата му докосна нейната.

— И аз също. Все си мислех, че мога да го направя сам. Но не мога. — Очите му потърсиха нейните. Изглеждаше уязвим. — Ще тръгнеш ли с мен?

Тя престана да диша.

— Ще се омъжиш ли за мен? Ще родиш ли децата ми?

Тя затисна уста с ръце. Не можеше да повярва какъв дар божи бе той за нея, предлагаше й всичко, което някога изобщо бе мечтала да има.

— Обичам те, Джени.

Тогава тя се поколеба, отново си помисли — дори и сега, че той е прекалено добър, за да е истински.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Откъде си сигурен?

— Имал съм много връзки. Никога досега не съм казвал на жена, че я обичам.

— Има толкова неща, които не знаеш за мен.

— Знам каквото ми е нужно.

— Ами, ако има нещо… толкова зловещо, че направо да смръзне кръвта ти?

— Ти чу моята зловеща тайна. Твоята не може да е много по-ужасна. Освен това кръвта не се смръзва.

— Знаеш за какво говоря. Ами, ако има такова нещо?

— Ако има, това би ме накарало да се чувствам по-малко виновен за собственото си тъмно минало. Ще ми помогне да се постарая нещата да са различни този път. Обичам те, Джени.

Той подпечата думите си с целувка и тя му отвърна, но това някак не бе достатъчно. Искаше й се да направи нещо специално, нещо различно, нещо, което жените преди нея не са правили, защото са им липсвали смелост, умения или достатъчно любов.

Продължи да го целува и го побутна да легне по гръб. Близна брадата му, после шията му. Леко прокара зъби по гърдите му, надолу по следата от косъмчета, която слизаше до пъпа. А ръцете й през цялото време бяха заети с ципа му. Когато главата й слезе долу, вече го бе освободила. Усети топлината му с устните си, гладкостта му с езика си, а ароматът на мускус напълно пропъди от главата й миналото, така че нищо не можеше да опетни чистото й удоволствие — бе шокиращо чувство, това удоволствие. Бе започнала заради него. Но то се превърна в нещо също толкова специално и за нея.

* * *

Така мина нощта. Разговаряха, любиха се и спаха; разговаряха, любиха се и отново спаха. Малко преди изгрев се покатериха на покрива и видяха как слънцето се надига и бавно изгаря мъглата. С мъглата си отиде и студът, а с него и благоразумието. Разгърнаха завивката и легнаха съвсем голи под бледото все още слънце, а след това бе неизбежно отново да се любят.

Някои биха могли да кажат, че Джени си вири носа пред града, като демонстративно прави секс на открито посред бял ден. Самата Джени би казала, ако някой, комуто това не влиза в работата, я попита, че просто кръщава новата плоча на покрива.

Истината бе, че празнуваше промяната в живота си. Никога не бе се чувствала толкова щастлива или пък смела, определено никога не бе се чувствала толкова сигурна, колкото с Пит. И спокойна. И това също. Макар Дардън да се прибираше на следващия ден.

Затова спа дълбоко, вече вътре в къщата, след като слънцето се бе вдигнало по-високо, и се събуди едва когато звънецът на входната врата започна да става много настоятелен.